Новини БГ

USD - 1.83646EUR - 1.95583
GBP - 2.28165CHF - 1.8387
Понеделник
Март 30
Начало arrow България arrow Накратко за последните 442 дни на Парламента

Накратко за последните 442 дни на Парламента

  Print E-mail
2014-07-31 08:41:20
източник: dnevnik.bg

Отиващото си 42-ро Народно събрание е с най-краткия живот след демократичните промени - 442 дни (до 5 август, когато ще бъде разпуснато с указ на президента), от които 417 оцеля зад метални заграждения, бронирани коли на жандармерията и живи полицейски вериги. Този парламент наруши традициите с отказа на опозицията да участва в ръководството му (само БСП и ДПС излъчиха зам.-председатели на Народното събрание), а в края на управлението мандатоносителят - социалистите, се превърна в опозиция на собствения си кабинет. Своеобразен прецедент стана изненадващото решение на зам.-председателя на Народното събрание Христо Бисеров (ДПС) тихомълком да обяви, че напуска парламента и политиката, а три дни по-късно да бъде обвинен за пране на пари, след което темата се потули.

Кворумът и "златният пръст" на Волен Сидеров

Трудната работа на Народното събрание беше предначертана от конфигурацията на силите след предсрочните избори през май 2013 г. - изравнени 120 депутати за БСП и ДПС и за ГЕРБ и "Атака". Затова и кворумът се оказа най-тежкото изпитание за решилите да управляват без математическо мнозинство БСП и ДПС.

След като лидерът на "Атака" Волен Сидеров осигури кворум на парламентарното заседание за избора на кабинета "Орешарски", ГЕРБ заговори за новата тройна коалиция. Опитите да се избяга от това клеймо останаха без успех.

Изборът на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и последвалите многолюдни граждански протести разклатиха и без друго крехкото мнозинство в парламента. След отмяната на избора му Пеевски не дойде нито веднъж на работа и така БСП и ДПС можеха да разчитат на максимум 119 депутати.

ГЕРБ обяви, че напуска парламента, а Сидеров декларира, че няма да дойде, докато вътрешният министър Цветлин Йовчев не осигури "нормални условия" за работа на народните избраници. Така се стигна до техниката "контрапротест", който осигуряваше коридор за депутатските автомобили. А Сидеров си намери оправдание да ходи в парламента ту с гумена полицейска палка, ту с огнестрелно оръжие.

В последния месец от мандата хората на Сидеров напуснаха парламента, като част от депутатите му дойдоха само за гласуването на оставката на кабинета "Орешарски" на 24 юли. Това пък развърза ръцете на ГЕРБ за пазарлъци и саботиране на работата на парламента. Финалните гласувания в Народното събрание минаваха по-често с гласовете на ГЕРБ и ДПС, а на Борисов му се налагаше да се изяснява и пред журналисти в кулоарите на парламента и в социалните мрежи, че "няма и няма и да има коалиция с ДПС".

Пропукване в ГЕРБ, монолитна "Атака" почти до финала

За разлика от предишните две събрания, в които парламентарната група на "Атака" беше разтурена или сведена до санитарния минимум от 10 депутати, в този мандат групата на Сидеров останата монолитна почти до финала. Само преди седмица Димитър Аврамов обяви, че напуска групата на Сидеров и се присъединява към "България без цензура" на Николай Бареков.

В опозиция ГЕРБ обаче се пропука - дали заради отпадането от власт или под външен натиск и изкушение. Първият напуснал беше Георги Марков от Свищов (Великотърновски избирателен район) - в началото на декември 2013 г. Той обясни решението си с недоволство от действията на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов и от вземането на решенията в партията "от министрите, които не знаят как се прави предизборна кампания".

Седмица по-късно го последва Светлин Танчев, за да завие към Николай Бареков и "България без цензура" след това. В "групата" на депутатите на Бареков се причислиха синът на ботевградския кмет и втори мандат депутат от ГЕРБ Даниел Георгиев, както и земеделецът Румен Йончев, който стана народен представител като т.нар. гражданска квота в листите на БСП.

Сред отцепилите се от ГЕРБ беше и шефът на Националната агенция за приходите по времето на кабинета "Борисов" - Красимир Стефанов. Той остана за половин година "независим" депутат, без да дойде нито веднъж в парламента, а след това напусна и Народното събрание. Изненадващо решение да излезе от Народното събрание направи и бившият зам.-министър на финансите в кабинета "Борисов" - Владислав Горанов. Той остана икономически експерт на партията, участва в разговорите за решаване на ситуацията в банковия сектор.

Резилът


Ако има нещо по-скандално от избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което все пак е решение на управляващите, то това е т. нар. мораториум върху продажбата на земеделска земя на чужденци до 2020 г. Подведени по всеобщата лудост и популизъм (по Бойко Борисов), ГЕРБ, "Атака" и БСП приеха едно на практика неработещо решение с нищожна правна стойност, противоречащо на Конституцията и на Договора за присъединяване на България към ЕС.

Тогава най-европейски постъпи ДПС, която гласува "против". Заедно с депутати от левицата сезираха Конституционния съд и той отмени мораториума. "Това е юридически абсолютно несъстоятелно решение, но политически е доста показателно и симптоматично за реалната същност на политическите сили, които днес участват в управлението на държавата под една или друга форма. Този казус показа, че единствената евроатлантически ориентирана партия е останала ДПС", коментира тогава Четин Казак, който по-късно оглави правната комисия.

Изборният кодекс - прах в очите

В разгара на протестите, за да оправдаят оставането си на власт управляващите хвърлиха прах в очите на гражданите с обещания за нов Изборен кодекс. Оратор по темата и автор на кодекса беше зам.-председателят на парламента Мая Манолова (БСП), по чиято идея в този парламент беше създадена и комисия за взаимодействие с гражданите. В тази комисия обаче участваха протестиращите през февруари 2013 г. преди оставката на кабинета "Борисов", техни бяха и исканията за повече мажоритарност в изборните правила.

Същите "граждани" се включиха и в многобройните, но безплодни дискусии по новия Изборен кодекс. Подготовката му отне половин година, споровете между партиите се проточиха още близо три месеца и крайна сметка правилата бяха приети в края на февруари тази година, не се отличаваха особено от кодекса "Фидосова". Основната разлика е, че се въведе гласуване с преференция за местните и парламентарните избори, а тази за евровота сработи, както се видя на 25 май с казуса 15/15.

С нов закон за МВР пък правителството бетонира за пет години напред главния секретар на министерството Светослав Лазаров. И даде основание на министъра за назначения в последния момент без провеждане на конкурси.

Творчеството на Пеевски

Единствената законодателна инициатива на постоянно отсъстващия депутат от ДПС Делян Пеевски - т. нар. закон, ограничаващ офшорките, успя да просъществува едва половин година, след която другият му съавтор - Йордан Цонев, поиска да го смекчи. 

Законът за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици въведе забрана за участие в 28 дейности за компании, регистрирани в офшорни зони. Между тях са забрана за получаване на концесия, участие в приватизация, собственост в  професионалните спортни клубове, в мобилните оператори, в енергийните и водните компании, медии, социологическите агенции, банки и пенсионно-осигурителни дружества. Законът беше мотивиран с нуждата да се изясни кои са действителните собственици на офшорните компании, участващи в най-привлекателните сфери от икономиката на страната, но се оказа че допуска сделката за продажбата на "Булгартабак" на неназовано физическо лице, както и обявяването за инвеститор клас А на компанията, която иска да строи ваканционно селище в местността Карадере.

Този парламент приключва мандата си и с рекордно нисък рейтинг. Според данните на "Алфа Рисърч" от април доверието в Народното събрание е критично ниво от 8% срещу 63% недоверие. Отношението към работата на председателя на парламента Михаил Миков е 17%, но негативните оценки продължават да доминират (53%). По данните на "Галъп" доверието в парламента през юли спада до нива сравними с тези от втората половина на управлението на Тройната коалиция. Доверие в Народното събрание имат само 12% от анкетираните, а недоверие изразяват 78%.
  
 
Коментари (0)
Добави коментар
     
    Последни новини от категория България
    Новини В Оперативния щаб очакват пик на коронавируса в третата третина на април месец - времето е по време и след Великден."Всичко зависи от мерките и това как народът ги спазва, заяви в студиото ...
    Новини За Конфередерацита на индустриалния капитал в България (КРИБ) съотношението 60/40 е неработещо, защото работодателят трябва да плати 80%, а държавата - 20%.Позицията на КРИБ изрази за сутрешния блок ...
    Новини 313 стана случаите на установен коронавирус у нас, за денонощието установените са нови случаи са 37. Един пациент е починал в "Пирогов" тази сутрин. Припомняме, че в ...
    Новини Повдигнати са две обвинения ни икономиста Владимир Каролев – за нарушаване на карантината и за заблуждаваща публикация в социалните мрежи, съобщиха от прокуратурата за bTV. - - Той ще бъде ...
    Новини Преустановява се влизането в България на тежкотоварни автомобили, пътуващи за Турция и влизащи у нас от определени държави. Това става със заповед на здравния министър Кирил ...
    < Предишна новина   Следваща новина >
     

    АНКЕТА

    Кое е най-важното събитие в България за отминаващата 2019 година?