Новини БГ

С нов кабинет Кипър търси изход от кризата

2011-07-29 12:14:07
Правителството на Кипър подаде оставка по настояване на президента на страната Димитрис Христофияс, за да се разчисти път за съставяне на нов кабинет, приемлив за населението и способен да преведе страната през кризата, предизвикана от разрушителната експлозия на 11 юли.

Двама министри - на отбраната и на външните работи - вече се оттеглиха заради избухването над 90 контейнера с конфискувани експлозиви във военна база. Освен че уби 13 души, взривът разруши най-голямата електроцентрала, осигуряваща 60% от тока на острова. В сряда една от партиите в правителството изтегли двама свои министри - на икономиката и на туризма.

Според специалисти от ЕС, цитирани от АП, щетите за възлизащата на 17.4 млрд. евро икономика ще са за около 2 млрд. евро. Само възстановяването на ТЕЦ "Весилико" ще отнеме 1 година и ще струва 700-800 млн. евро. През това време Кипър ще трябва да живее със строг режим на тока.

Мнозина кипърци обвиняват за случилото се небрежността на правителството и лично президента Христофияс. Вчера той отхвърли вероятността да подаде оставка като заяви, че е избран от народа и отговаря само пред него, а не пред критикуващите го журналисти.

Сега държавният глава ще проведе консултации с управляващите партии, но и с такива извън правителството. С нов кабинет той ще може да предприеме и нови фискални ограничения. Агенция "Муудис" свали в сряда рейтинга на страната с две степени, най-вече заради обвързаността на банковата й система с тази на Гърция, но и заради напрегнатата политическа ситуация.

В четвъртък агенцията свали рейтингите и на две от големите кипърски търговски банки - Marfin Popular Bank и Bank of Cyprus, и им определи негативна перспектива. Близо 95% от активите на първата и 55% на втората представляват гръцки дългови книжа.

Още се спори колко трябва да се орязват държавните разходи в страна, където над 30% от бюджета отиват за заплати. Властите са обещали да намалят дефицита от 5.3% на 4% от БВП тази година и под 2.5% догодина. Европейската комисия обаче се съмнява, че това е постижимо, и изчислява дефицит от 5.1% тази година и от 4.9% догодина, ако не се предприемат нови съкращения на разходите.