Да оцелееш в чалга клуб

Никога не бях ходила в чалготека и реших да наваксам пропуска. Метнах се на токчетата и отпраших към приказния свят на виещите се сексапилни гласове, където всяка форма е от значение.

Докато припкам по тротоара към желаното заведение виждам конуси през няколко метра, стоят си кротко и пазят местата на ВИП-овете, които ще дойдат по-късно.

Вътре е почти тъмно, само малките въртящи се прожектори от време на време облизват мъхестите тапети по стените. Чудната миризма на никотин се просмуква бавно в кожата на всеки посетител. Усмивките се връщат на сивите  измъчени от работната седмица лица.

Барман, който би стоплил не само мислите на най-голямата мъжемразка, ми подава чашата, сипва си и на него едно четворно уиски и се чуква с мен. Погледът ми се плъзва към съседния бар, където виждам две големи розови пухчета, прикрепени към главите на две чудни девойки, които храбро и всеотдайно носят тежки бутилки с крехките си ръце и наливат питие след питие. 

Усмивките не слизат от сочните им червени устни, но дори и те не са толкова омагьосващи колкото горещите тела, облечени в черен дантелен корсет, към който е прикрепена малка розова поличка, неприкриваща поклащащите се в ритъм обгърнати от мрежест чорапогащник бедра.

Сблъсъкът с минаващ покрай мен индивид ме изважда от упоението. Щеше да бъде готин, ако си беше взел тяло назаем, но пък видимите му усилия да бъде забелязан имаха ефект. Походката на пиян паун съчетана със самоувереност, на която и Рамбо би завидял, явно работеха. Той пристъпи до диджея и се ръкува с него така сякаш поставяше началото на среща на високо равнище. И всъщност тя започна - в заведението влязоха ВИП-овете. Трима чичковци на средна възраст, които изглеждаха почти като всеки друг простосмъртен, но не бяха такива. С топмоделска напереност закрачиха към своето място. А то не беше случайно.

Докато баровете и малките масички бяха територия на тигровите дами и техните кавалери - млади кльощави котараци,  сепаретата бяха заети от позагладили косъма гепарди, а огромното плюшено канапе до пулта на диджея беше трон за лъвове на средна възраст.

Още преди да се възцарят на масата, там вече ги очакваше хубаво мезенце и бутилка уиски, доста по-скъпо от това на другите маси. Докато ВИП - гостите се готвеха да седнат, управителката на заведението и няколко сервитьорки усукваха опашки около тях и нежно им мяукаха нещо. През това време гръм от напиращата да се разлее във въздуха музика срази ушите ми. За мое голямо учудване техно-ритми завибрираха из тялото ми. И малкото светлина изчезна.

Миг по-късно в блясъците на горящи факли се отразяваха сочните форми на двете барманки, които се бяха качили на бара и придаваха на думата “движение” нов смисъл. Малки капки пот се стичаха по гладката им топла кожа, а чупките, които правеха биха могли да върнат мерака дори и на 90-годишен старец. В този момент димната завеса се разцепи от появата на най-голямата женска фантазия, в панталон и тиранти, опънати до скъсване от напращялите мускули. С кръшни, но плавни движения той избива и последната логична мисъл от малките нежни главици. 

Подрънкване на вериги привлича вниманието ми. Обръщам се и виждам девойка в латексово бельо грациозно да пристъпва към масата, докато веригите, които се спускат от сутиена й нежно се прегръщат с плоското й коремче.

С напредването на нощта дъждовете от салфетки продължават да валят в цялото заведение, поддържани от сервитьорките, които ги вадят от големи чували и ги мятат във въздуха. Доста след полунощ насред пъстрата тигрова картинка се появява и чалга идол, който се опитва да срази всички с гласа си, но вече е късно.

Диджеят от часове напомня със своите поздрави кои са истинските звезди – лъвовете на средна възраст, вече похапнали и гушнали по някоя газелка, готови да запеят - “Тихо ми пази и стискай устни, стискай устни ...”.