Как ще се промени физическият контакт след коронавируса?

През една нормална седмица е трудно да преброим колко пъти влизаме във физически контакт с различни хора. За онези, които живеят сами, тези дни на карантина в Европа може би са били най-дългият период от време, в който не са докосвали друго човешко същество. Но след като ограниченията започнаха да се вдигат, как ще продължим нормалния си начин на живот, без да докосваме другите, но и без да ги обидим?

Свикнали сме да се здрависваме с хората, с които се запознаваме, да прегръщаме онези, които са ни близки. Но след месеци на социално дистанциране сме наясно, че за неограничен период от време, социалните норми, които сме градили цял живот, трябва да спрат. Целувките по бузите, обичани от французите, трябва да останат в миналото, тъй като може да пренесат зараза. Топлата прегръдка на италианците също може да е опасна в месеците след COVID-19.


"Ще е трудно да се справим, казва Робин Дънбар, професор по еволюционна психология в Оксфордския университет, пред BBC. -  Физическият контакт е част от механизма, който използваме за изграждане на отношения, приятелства и семейство. Всичко това датира още векове назад в историята ни, среща се и при предците ни, приматите, които се чувстват добре, щастливи и позитивни, когато някой погали козината им".

Със сигурност ще има много объркване и притеснения, докато се опитваме да се приспособим към новото нормално.

"Осезателното докосване или шепненето в ушиге вероятно ще изчезне за дълго време, казва Кари Купър, професор по организационна психология и здраве в Манчестърската бизнес школа. - Комуникациите ще бъдат малко по-сложни и по-малко нюансирани в следствие на това. Хората може да изтълкуват погрешно някои неща, когато вече не използвате сигналите, които сте свикнали."

Някои психолози вече отбелязват и тревогата, която възниква у хората, когато гледат програми, заснети преди нуждата от социалното дистанциране. Сцените в претъпкани барове, търговски центрове и нощни клубове вече предизвикват лек страх у тях, което означава, че мозъците ни вече свикват с мисълта, че имаме нужда от социално дистанциране. Едва 7% от британците искат да се върнат към нормалния начин на живот, останалите 70% смятат, че все още има нужда от ограничения. Същото е настроението и при австралийците и американците, съответно 60% и 70%, както и 50% от французите и бразилците не искат отварянето на ресторанти и барове. 40% от китайците също смятат, че е прекалено рано за сваляне на ограниченията.

"Пандемията промени всичко, което знаем за това как да останем социално свързани", казва Бхавна Яни-Неганди, клиничен психолог на частната практика.

"Хората се опитаха да поддържат социалните връзки по творчески начини, но в същото време всичко е прекалено различно и може да бъде трудно да се приспособим към новите начини да бъдеш социален."

Много от промените в живота ни сега се наричат ​​"безпрецедентни".

Безпрецедентно бе, когато през март министърът на здравеопазването на Франция посъветва гражданите да спрат да се целуват заради COVID-19. Ала всъщност, това вече ни се е случвало -  в Англия през XV век крал Хенри VI забранява целувките в опит да ограничи разпространението на бубонна чума.

А според някои експерти, когато ваксината срещу коронавируса вече е готова, новите ни навици бързо ще изчезнат. Най-лесно е да забележим промяната при ръкостисканията, тъй като те не са препоръчителни точно в този момент. Но според  Дънбар, това ще бъде временно, тъй като е "толкова вкоренено у нас, че на хората ще им бъде много трудно да не си стиснат ръцете."Не виждам адекватен заместител на ръкостискането. Изпробвани са различни начини, включително докосване на краката и лактите, но перформативно неудобният характер означава, че те може да не продължат дълго."Докосването не е единственият механизъм, използван за физическото свързване. Еволюцията от нашите прародители, приматите, ни даде нови начини да усетим връзка с другите, които също задействат произвеждането на ендорфини. Това са смехът, пеенето, танците, разказването на истории, религиозните ритуали и други."

И така, макар че от известно време всички ще сме обезпокоени от физическия контакт, това, че сме физически разделени, не означава, че не се чувстваме близки.