Новини БГ

USD - 1.83646EUR - 1.95583
GBP - 2.28165CHF - 1.8387
Четвъртък
Май 13
Начало arrow Разни arrow БАНКИТЕ СИ ИМАТ ДЪРЖАВА - ИНСТИТУЦИИТЕ СРЕЩУ НАРОДА

БАНКИТЕ СИ ИМАТ ДЪРЖАВА - ИНСТИТУЦИИТЕ СРЕЩУ НАРОДА

  Print E-mail
2013-10-24 19:12:30
източник: politicalchangenow.bg

В предходните материали по темата проследихме хронологията на гра-бежа чрез банковата система и посочихме поименно виновниците за „въоръжаването“ на банковата индустрия с нормативна „бухалка“, позволяваща диктат над българския народ и неговия дребен или сре-ден бизнес чрез едностранни, непазарни и нелоялни условия, водещи до не-правомерно обогатяване. Сега ще проследим действията и бездействията на държавни и обществени институции, призвани по дефиниция да защитават обществения интерес и да работят в полза на българските граждани. Тези институции – както ще видим по-долу, на базата на конкретни, документирани факти – се отнасят откровено сервилно към банковата индустрия, като узаконя-ват и прикриват извършваните от кредитните институции безобразия.На първо място ще спрем вниманието Ви на трагичен случай, белязал по-следната седмица на септември 2013 г. Павлина Йовчева, директор на банков клон на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД в гр. Бургас (най-голямата банка в Бълга-рия), беше публично разстреляна от клиент, в центъра на града, посред бял ден. Извършителят Любомир Симеонов твърди, че мотивът му да пристъпи към най-тежкия от всички възможни грехове е изнудване от страна на банката чрез нейните ръководни служители, сред които и разстреляната директорка. В изне-сените данни от журналистическото разледване на faktor.bg (които първи пуб-ликуваха документи и подробности по случая), намираме множество сигнали до най-различни институции и ръководни звена в злощастната банка за осъ-ществявано срещу него и бизнеса му систематично користно изнудване от ръ-ководни служители. Постоянството и еднозначността, с която Симеонов е из-пращал сигнали, дават сериозни основания да се допусне, че същият е срещнал действителни затруднения и е търсил начин да намери решение за тях. Според твърденията Симеонов е бил подлаган на екстремен натиск с користни цели, представляващ злоупотреба със служебно положение от страна на ръководни-те служители, явяващо се квалифицирано изнудване по смисъла на Наказате-лен кодекс (НК).От твърденията на Любомир Симеонов става ясно, че е бил изнудван да смени строителя-подизпълнител по голяма обществена поръчка за наскоро спечелен от него европейски проект в областта на билкарството (с което е свързан бизне-сът му) на стойност няколко стотин хиляди евро. Според Симеонов от банката многократно го убеждавали, че трябва да направи смяната с избран от тях човек. В противен случай щял да срещне сериозни затруднения в отпуска-нето на необходимите му кредити за съфинансиране на спечеления проект и бизнесът му щял да бъде сринат. Многобройните сигнали на Симеонов ос-тават без последствия и след упражнения натиск на банковите служители, до-вели печелившия му до скоро бизнес до ръба, той достига до фаталната стъпка.На 28.09.2013 г. в предаването „Животът и други неща“ с Асен и Сибина Гри-горови по Българската национална телевизия (БНТ) се яви Левон Хампарцу-мян, председател на Асоциацията на банките в България (АББ) и изпълни-телен директор на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, за да представи позицията на банката за случилото се. В цитирания брой на предаването, озаглавен „Добри-ят, лошият и злият – или води ли се кампания срещу банките в България“, взе участие и Христо Монов, психолог и депутат от гражданската квота на БСП. Двамата имаха за цел да дадат отговор на въпроса „защо се случи“.Психологът Монов започна дискусията драматично. Може би за нуждите на националния ефир отстъпи от професионалната безпристрастност и представи една „човешка“Шокът беше огромен – дори и за чо-век като мен, който е преживял много неща. Аз го тълкувам като... сигнал за това, че ценностната ни система действително е в много... страшно състояние – аз бих я нарекъл „будна кома“. До такава степен да не зачитаме човешкия живот и да по-сегнем на него тогава, когато имаме едно затруднение – в случая – рекредитиране на стар кредит!”Далеч сме от мисълта да поучаваме г-н Монов относно заявената от него про-фесия, но доколкото ни е известно психологията винаги трябва да търси и обяс-нява мотивацията на дееца (дори когато е проявена в най-уродливи постъпки). Още повече, че в цитирания случай имаме съвсем конкретни индикации за мо-тивация в лицето на многобройните писма, жалби и сигнали до най-различни институции, останали поради една или друга причина без реакция (последното, само по себе си, също индикация за случилото се). „Ние българите сме устроени да си търсим виновния“, продъжава Монов своите разсъждения, лишени от ис-тинско психологическо вглеждане в субективните изживявания на дееца, „Сега сме нарочили банкерите, че са някакви обирджии и едва ли не кръвопийци; след това ще нарочим някой друг, но няма да се замислим а ние всъщност какво правим; как-во аз правя със собствения си живот; дал ли съм го на някой друг да го управлява или аз стоя здраво на земята и планирам моя живот спрямо моите способности, спря-мо моите възможности да бъда щастлив в него.“ Въздържаме се от по-нататъшен коментар за качеството на психологическия анализ, като си позволяваме само следната бележка (въз основа на документи). Петдесет и седем годишният биз-несмен Любомир Симеонов (отличник на Националната хуманитарна гимна-зия в Благоевград и възпитаник на Военната академия във Велико Търново) развива успешна билкарска дейност от 12 години насам. Спечелил е евро-пейски проект по мярка 123 за развитие на селскостопанските райони на стойност 2 200 000 лв., с одобрена субсидия от фондовете на ЕС за 900 хил. лв. (тъкмо той се оказва конфликтната точка между него и ръководството на банката). Притежаваното от бизнесмена еднолично търговско дружествос ограничена отговорност „ВЕТОНИКА“ ЕООД с уставен капитал от 117 хил. лв. е отчело обороти за 2012 г. на стойност 1 257 000 лв. Така цитирани, фи-нансовите показатели говорят за всичко друго, но не и за липсващо „здраво сто-ене на земята“ или липсващо „планиране на собствения живот спрямо способ-ностите и възможностите“. Едва ли неуравновесените и обидени от живота неудачници (какъвто се прави опит да бъде изкаран Симеонов) могат да ре-ализират подобни финансови показатели! Всъщност истината, която може би Жертвата се опитват да я изкарат всъщност подбудител на престъплението. Този човек – убиецът – той си е объркал бизнеса, объркал си е жи-вота. Никога не е ставало дума да му се отпускат допълнителни пари, т.е. тази версия „изнудване за пари“. Той вече 800 хил. лв. не ги е върнал на банката. През годи-ните е писал писма и до мен, и до други колеги. Кой ли не се е занимавал с него. Прос-то той търси външна причина за собствения си провал в живота. И накрая това завършва с тази стрелба. Разбира се, общото антибанково говорене в обществото и позиционирането на банките, едва ли не, като виновници за всичките несгоди, кои-то ни се случват, сваля бариерите на такива нестабилни и объркани хора, и прави стрелбата по-лесна.“ Въздържаме се от коментар колко обективни могат да бъ-дат констатациите на г-н Хампарцумян относно объркания бизнес и живот на извършителя Симеонов, предвид цитираните финансови и житейски показа-тели. Интерес обаче представлява следващото изказване на „безпристрастния“ председател на АББ и изпълнителен директор на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“„Аз мисля, че в България имаме, банките имат 5-6 милиона клиента (...). Случаите, в които имаме някакви търговски спорове, са няколко десетки или няколко стотин, нали разбирате, съотношениетo e милиони към десетки и стотици. Да, разбира се, във всеки бизнес има брак.“ С такива думи биват омаловажени нормативно скре-пените безобразия от страна на банковата система срещу българския народ и Така, това беше достатъчно!“Цитираният разговор, както стана дума по-горе, протича в ефира на БНТ. Съ-гласно чл. 6, ал. 3, т.т. 1 и 6 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) тя е на-ционална обществена медия. Като такава е длъжна да осигурява медийни ус-луги „за всички граждани на Република България“ (не само за банковото лоби) и да отразява „различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните преда-вания с политическа и икономическа тематика“. „Плурализъм“ означава пред-ставяне на всички съществуващи позиции – верни или погрешни – като се остави на зрителите свободата да си съставят собствено мнение по дискути-раните проблеми. Позицията на извършителя Любомир Симеонов – в нару-шение на закона – беше очевидно „представена“ само от едната възможна гледна точка - от психолога на БСП Монов и от изпълнителния директор на банката - Хампарцумян. Така с цитираното предаване БНТ се превръща в изра-зител единствено на банковата гледна точка.Наглостта на българските институции, с която биват смазвани интересите на българския народ, се забелязва на всички нива. Особено емблематична е сагата с Комисията за защита на потребителите (КЗП). Любовта между КЗП и банке-рите е пословична. Дамян Лазаров, предходният председател на казионната ин-ституция, стана известен в публичното пространство с това, че в нарушение ин-тересите на потребителите спря колективен иск срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. След това, срещу скромно обезпечение, свързани с него лица получиха кре-дит от същата банка в размер на близо един милион лева. Покрай този случай стана обществено достояние и връзката между Комисията за предотвратяване и установяване на конфликтни интереси (КПУКИ) и банката. КПУКИ „установи“ в изпълнение на своите правомощия, че конфликтен интерес между действи-ята на г-н Лазаров, получения от кредит и необяснимото спиране на колектив-ния иск... няма.Следващият председател на КЗП – Веселин Златев – обслужва по още по-на-хален начин интересите на банковото лоби. Той започна открито и недвусмис-лено да се бори срещу потребителите и правото им на достъп до информация. След направен анализ на звено от КЗП се установява, че 24 от общо 25-те тър-говски банки в България допускат нарушения в общите условия на своите дого-вори, където са открити редица неравноправни клаузи. КЗП, която е оправомо-щена от закона да защитава потребителите, отказва да обяви пред същите тези потребители кои точно търговски банки нарушават техните права, като ограб-ват имуществото и доходите им чрез едностранен диктат по общите условия на договорите. Председателят Златев полага съсредоточени усилия тази информа-ция да не достигне до потребителите като обжалва решението на Администра-тивния съд, което го задължава да обяви банките-нарушители.Неравноправни клаузи при 95% от банките! Държавата ги крие!Комисия за защита на банките от потребителите!Колегите-юристи от www.Advocati.org разясняват, че по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите „неравноправна клауза“ е „всяка уговор-ка в негова [на потребителя] вреда, която не отговаря на изискването за до-бросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задъл-женията на търговеца или доставчика [вкл. банката] и потребителя“. Сред най-често срещаните неравноправни клаузи, констатирани в „мащабния ана-лиз“ на КЗП, са тези, с които банката си позволява за в бъдеще да променя ед-ностранно лихвените проценти по отпуснатите кредити и да обявява кредитите за предсрочно изискуеми в следствие на настъпилата от това неплатежоспособ-ност. Освен едностранно променяне на лихвените проценти (например поради „промяна в пазарните условия“), банките нерядко прилагат начисляването нанезаконни допълнителни лихви при просрочване на вноските (над определения от Министерски съвет пределен размер); некоректни условия за настъпване на пред-срочна изискуемост на кредита (например при невнасяне само на 2 вноски по мно-гогодишен ипотечен кредит или при нарушаване на клауза от друг договор с банка-та); поставяне на изискване за допълнителни обезпечения, след като кредитът вече е отпуснат при уговореното обезпечение; едностранно променяне на сключените договори за банков кредит (например поради вписана в договора нищожна клау-за, според която банката си запазва правото да променя договора едностранно).В резултат от проведения от страна на КЗП „мащабен анализ“ и отказа на Веселин Златев да посочи кои банки на българския пазар са некоректни, потребителката Ма-ринела Ашикова отправи на 29.11.2012 г. искане до КЗП с вх.№Ц-03-8834, в което изрази желанието си да получи по реда на Закона за достъп до обществена инфор-мация сведение за това кои са некоректните банки. В 70 точки са изброени конкрет-ните документи, до които потребителката желае да получи достъп. Председате-лят на КЗП остави искането без уважение при условията на мълчалив отказ (не се произнесе изрично в законовия срок, което от правна гледна точка е равносил-но на отказ искането да бъде удовлетворено). В следствие на това, потребителката Ашикова депозира жалба пред Софийския административен съд (САС), по коя-то бе образувано административно дело №341 по описа за 2013 г. На, председа-телствания от административен съдия Мария Николова, 32-ри съдебен състав при САС. По делото се постанови Решение №5260 от 26.07.2013 г., с което мълчаливият отказ се отменя и бива даден 14-дневен срок председателят на КЗП да се произне-се по първоначалното искане на потребителката (т.е. да бъде предоставена искана-та информация по реда на ЗДОИ).Председателят на КЗП, явно решен да защити интересите на банките, обжалва постановеното от САС решение в законоустановения 14-дневен срок пред Върхов-ния административен съд, чието окончателно произнасяне в момента се очаква. Основният проблем е, че самият Административен съд има противоречива практика. Заведени са половин дузи-на дела като това. Две са приключили – по едното жалбата е уважена, по другото дело за частично отказана информация – отхвърлена“. Пред медиите председате-лят Златев обяснява отказа си да даде исканата от потребителката информация Ние нямаме съгласие от банките те да бъдат оповестени. А законът забраня-ва обществена информация, свързана с търговски интереси, да бъде оповестявана, ако няма съгласие. Единственото допустимо изключение според ЗДОИ е за случаи-те, в които държавните интереси налагат това. Държавните интереси могат да бъдат свързани с разкриване на корупционни схеми или с прекомерна употреба на държавна власт“. В своите разсъждения Веселин Златев или проявява недопус-тимо (и несъвместимо с позицията му) непознаване на ЗДОИ, или просто лъже потребителите. Няма друго обяснение за пропуска му да цитира въведеното от ЗДОИ понятие „надделяващ обществен интерес“, което излиза извън въпросите за корупцията и държавната власт, и дава съвсем различно разрешение на ин-тересуващия ни случай.В горния смисъл, чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ постановява, че „информацията (...), която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространява-не би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предос-тавяне, (!) освен в случаите на надделяващ обществен интерес“. В същия сми-съл и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ (Основания за отказ от предоставяне на достъп), според която „основание за отказ (...) е налице, когато достъпът засяга интереси-те на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, (!) освен в случаите на надделяващ общест-вен интерес“. Ако председателят Златев не знае какво означава „надделяващ обществен интерес“, прилагаме дефинициите на §1, т. 5, б.б. „а“-„г“Не представляват „производствена или търговска тайна“ факти, информация, решения и данни, свързани със сто-панска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите (в случая– на 24-те некоректни банки – бел. www.Advocati.bg), но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен  б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите (...) относно вземани-те от тях решения (например относно начина, по който формират и променят лихвите по кредитите – бел. www.Advocati.org); в) гарантира законосъобразно-то и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите (...); г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, (...) или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица“(напри-мер престъпното по своята същност бездействие на държавни органи, които са длъжни да защитават потребителите от некоректни практики). Т. 6. „Надделя-ващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачност-та и отчетността на субектите (...).Мотивираните откази на банките да станат публично достояние и установе-ните от КЗП нарушенияДруга ключова институция, която би следвало да регулира банковия сектор, е Българската народна банка (БНБ). Съгласно чл. 79, ал. ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), „БНБ упражнява надзор върху дейността на бан-ките за спазването на установените с този закон правила (...), за осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и рисковете, на които те са изло-жени или могат да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на ри-сковете собствен капитал; БНБ извършва надзорен преглед на правилата, стра-тегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките в изпълнение на изискванията на този закон (...), и оценява рисковете, на които банките са илимогат да бъдат изложени. Въз основа на прегледа и оценката БНБ определя дали правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банки-те, начинът на тяхното прилагане, както и собственият им капитал, осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете.“ В изпълнение на тези свои над-зорни правомощия, по чл. 80, ал. 1 от ЗКИ, БНБ има право „да изисква от банки-те и от акционерите им да й предоставят всички необходими счетоводни и дру-ги документи, както и информация за дейността им, и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.“Съвсем скорошен пример онагледява как БНБ изпълнява своите надзорни правомощия – като проявява безсрамно пристрастие към безобразията на „по-допечните“ й търговски банки. Включително и при сигнал за допускането на мащабни нарушения. По административно дело №2159 по описа за 2012 г. на председателстваното от административен съдия Емилия Миткова към VIII от-деление при Софийския административен съд (САС), в което беше отменено писмо от подуправителя на БНБ с изх.№4703-5832 от 17.01.2012 г., е постано-вено Решение №2339 от 19.02.2013 г., с което БНБ отказва, в нарушение на своите контролни правомощия по чл. 122 и сл. от Закона за платежните ус-луги и платежните системи (ЗПУПС), да вземе отношение по случай, в който от банковата сметка на „КОЛИНАР“ АД в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАН-КА“ АД са откраднати чрез фалшиво пълномощно близо 1 млн. лв. и собстве-никът на източената сметка иска на осн. чл. 122, ал. ал. 1 и 2 от ЗПУПС да бъде извършена проверка. БНБ отговаря на жалбата с твърдението, че „няма правомощия да се намесва в отношенията, възникнали между банките и тех-ните клиенти, както и да разследва случаи, свързани с твърдения за измама“. Демонстрирането на незаинтересуваност от страна на БНБ е погазване на въз-ложените й от закона функции в защита на сигурността на банковата система и интересите на обществото. Тук се включват и интересите на един клиент на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, от чиято сметка в нарушение на банко-вите правила (пълномощното не е било подложено на достатъчно задълбочена проверка и по този начин са останали незабелязани няколко деликатни особе-ности, водещи до неговата невалидност) е изтеглена сума от почти един мили-он лева. Съдът с цитираното по-горе решение отмени отказа на БНБ да изпъл-ни своите задължения, но БНБ обжалва решението и сега делото се гледа от Върховния административен съд (ВАС).Пълни подробности от разследването за откраднатия милион от ПИБ могат да се проследят в материалите „1 милион лева източени от сметка в ПИБ. БНБ осъдена за отказ от проверка“, „Нарушенията на ПИБ според адвоката на изто-чената фирма „Кулинар“, „банките от хората“, „ПИБ поиска тайно дело за източените сметки“ и „БНБ пази банките от хората – част II“. Борбата на БНБ в името на необозпокоявания банков просперитет е изключително изразителна в становище на институ-цията, предоставено през 2012 г. и касаещо искане на омбудсмана Пенчев Конституционният съд (КС) да прогласи за противоконституционна норма-та на чл. 417, т. 2 от ГПК на основание чл. 19, ал. 2 от Конституцията (еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотребата с мо-нополизма и нелоялната конкуренция, и защита на потребителите). В свое-то становище срещу конституционното искане на омбудсмана БНБ развива те-зата за „особения статут на банките“, оперирането със средства на вложителите и множеството регулаторни мерки, и твърди, че те (банките) „не биха могли да злоупотребят с превилегията, дадена с цитираната норма“. Становището на 1. Не мо-гат да бъдат подкрепени изложените от омбудсмана съображения, че е налице противоречие на чл. 417, т. 2 от ГПК с чл. 19, ал. 2 от Конституцията, тъй като не са гарантирани еднакви правни условия за стопанска дейност на юридическите лица и гражданите.“ БНБ изтъква, че не е гарантирана равнопоставеност меж-ду двете страни по една търговска сделка. Няма как за БНБ да е останало неиз-вестно (а и е длъжна да знае), че банковият сектор злоупотребява с привилеги-ите си. Още повече, когато за това има сигнали, отправяни по различни поводи до върховната банкова институция, по част от които БНБ е давала становища, без обаче от това да произтекат каквито и да било реални последици.Мотивът, че обявяването на чл. 417, т. 2 от ГПК за противоконституцио-нен ще затрудни вземанията на банките, е безспорен, както безспорен е и фа-ктът, че по силата на този текст от закона се прибират неправомерно суми, които не се дължат (ежегодно по този начин банковият сектор усвоява над 400 млн. лева от българските граждани, ползващи банкови кредити чрез ед-ностранна промяна на условията, превратно тълкуване на клаузи от дого-вори, директно неспазване на договорите или изнудване на кредитополуча-телите да преминават от референтни лихвени проценти към неизгодни за тях формули, определяни едностранно и безконтролно от ръководствата на банките). В становището на БНБ до КС се изтъква важността на стабилността на банковата система в страната. То не отразява това дали е справедливо и до-пустимо лихвите да бъдат масово увеличавани едностранно и по този начин все по-малкото оставащи редовни платци да бъдат натоварвани с издържката на системата. Недвусмислено е дошъл моментът, в който тази порочна практи-ка трябва да спре и може би изстрелът, отнел човешки живот, е плод именно на това натрапчиво горчиво усещане за несправедливост в обществото!Въпрос с особена важност е доколко независим от общата институционал-на подвластност на банковата индустрия е и самият Конституционен съд. В свое Решение №12 от 02.10.2012 г., постановено по Конституционно дело №4 от 2012 г., върховният конституционен орган на България признава чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за конституционосъобразен и отхвърля искането на Омбудсмана за обявяването му като противоконститу-ционен. Решението на КС е стряскащо – дори само в контекста на собствените му констатации, изложени подробно в самото Решение №12.На първо място КС установява, че чл. 417, т. 2 от ГПК въвежда неравенство между гражданите от една страна и особения вид кредитори, оправомощени по реда на това заповедно производство, от друга. „Гражданинът не може да се ползва от механизмите на заповедното производство, уредени по чл. 417, т. 2 ГПК (...). Обратно, когато той се окаже в позицията на длъжник (напр. като по-требител на банкови услуги, вкл. в типичната хипотеза на кредитополучател по договор за банков кредит), срещу него се насочва принудително изпълнение по облекчената процедура, инициирана от визирания кръг кредитори“. Дори само на това основание, КС би трябвало да се позове на чл. 6 от Конституцията (ра-венство пред закона), чл. 19 (еднакви правни условия за стопанска дейност, пре-дотвратяване злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция, и за-щита на потребителите), чл. чл. 56 и 122 (право на защита) и други, за да обяви чл. 417, т. 2 от ГПК като противоконституционен.По-нататък КС неправилно „установява“, че „мотивите, придружаващи законо-проекта [за нов ГПК], одобрен с Решение №342 от 11.05.2006 г. на Министерски съвет, изцяло изпълняват критериите, стандартите и реквизитите“, изискуеми от Закона за нормативните актове. Както проследихме подробно в предходни-те материали и в тези на колегите от www.Advocati.org, към които реферираме, интересите на банките, но не и тези на потребителите; поставените цели са фор-мулирани общо и пожелателно, без ясна представа за механизма на постигане; очакваните резултати от прилагането на новия ГПК също са представени поже-лателно и без реална преценка на механизма и последиците от прилагането му; анализът за съответствие с правото на Европейския съюз представлява откро-вена лъжа, доколкото народните представители са били подведени за същест-вуването на две отделни заповедни производства, едното от които (това по чл. 417) нарушава всякакви европейски представи за право. Във връзка с последно-то КС изтъква как „членството на страната в ЕС, [което] безспорно налага съобра-зяване и с европейските стандарти (...) предпоставя приемането на съответства-щи на новите реалности законодателни решения.“Прави впечатление, че КС подвежда читателя на Решение №12 по абсолют-но същия начин, по който г-жа Мая Манолова подвежда народните представи-тели в Пленарна зала. КС не прави разлика между производството по чл. 410 и това по чл. 417 от ГПК, като твърди, че „заповедното производство, регламенти-рано с глава ХХХVІІ (...) отстранява недостатъците на предходния процесуален режим при гарантиране в достатъчен обем на необходимите способи и меха-низми за ефективното упражняване на правото на защита на длъжника“ и про-пуска да посочи, че производствата са всъщност две и третират длъжника по коренно различен начин. Вместо това КС се позовава на Регламент (ЕО) №1896 от 2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, който цели „да опрости, уско-ри и намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания“. КС, вероятно воден от лобистки интереси, не об-съжда възможността вземането по чл. 417, т. 2 от ГПК също да се окаже спорно – доколкото е базирано само и единствено на едностранно съставени от взиска-теля документи. Също така КС е пропуснал да забележи чл. 2, т. 1 от Регламента, според който „настоящият регламент се прилага към граждански и търговски дела по трансгранични спорове“; очевидно делата на банките в България срещу български граждани и юридически лица не са трансгранични. Позоваването от страна на Конституционните съдии на неотносим нормативен акт е юриди-чески гаф, стряскащ с мащабите на демонстрираната некомпетентност.Според КС „законът е осигурил много и различни способи [в заповедното про-изводство по чл. 417 от ГПК], съдържащи изискуемите конституционни гаран-ции за длъжника да упражни правото си на защита в производството. По този начин е преодоляна опасността да бъде реализирано евентуално принудител-но изпълнение срещу лице, което обективно не дължи претендираното в пол-за на заявителя вземане при задължение“. Конституционните съдии проследя-ват, че евентуално обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по принцип не спира изпълнението (чл. 419, ал. 3 от ГПК), освен ако длъжникът не представи надлежно обезпечение за кредитора (чл. 420 ал. 1 от ГПК) или пред-стави убедителни (по преценка на съда) писмени доказателства (чл. 420, ал. 2 от ГПК); конституционните съдии проследяват и възможността длъжникът да предяви отрицателен установителен иск (чл. 424, ал. 1 от ГПК), като оспори взе-мането на основание новооткрити обстоятелства или нови писмени доказател-ства със съществено значение. Във всички проследени хипотези конституцион-ните съдии пропускат да забележат, че изброените възможности предполагат или наличието на сериозен обем свободни материални ресурси (за обезпе-чение), или наличието на убедителни писмени доказателства, каквито кре-дитополучателят почти никога не притежава, или алтернативата мнимият длъжник да се принуди да организира воденето на скъпа, трудна и продъл-жителна процедура по чл. 424, ал. 1 от ГПК, за да установява отрицателно, че не дължи.По-нататък КС въвежда подробни съображения за необходимостта да бъде ус-тановена законова гаранция за ефективно осъществяване на публичните функ-ции на държавните учреждения и общините, които представляват държавната власт и действат по дефиниция в обществен интерес. Конституционните съдии достигат до извода, че „облекченото, бързо и ефективно провеждане на прину-дителното изпълнение в полза на визираните субекти (държавни учреждения и общини) е в интерес на цялото общество“. В контекста на тези разсъждения, съдиите признават, че „банките са акционерни търговски дружества, създа-дени преимуществено с частен капитал“. Въпреки това обаче изтъкват, че „държавата е въвела засилен системен контрол върху всички дейности, из-пълнявани от банките, именно в защита на обществения интерес“. Качест-вата на този „засилен системен контрол“ от страна на държавата проследихме достатъчно подробно в лицето на БНБ и КЗК. Според конституционните съ-дии „обективността, достоверността и надеждността на документите, изхо-дящи от държавните учреждения и общините, установяващи техни взема-ния, изцяло се отнасят и за банките“. Така КС достига до окончателния извод, че „оспорената норма не е противоконституционна, защото обективира разум-ния баланс между особения и уникален правен статус на банките като търгов-ски дружества, отчита спецификата на възложените им функции, завишените изисквания към дейността им в различните направления, обезпечава необхо-димостта от засилена защита на обществения интерес чрез осигуряването на стабилност на банковата система и гарантирането на правата на вложителите“. Визираният „разумен баланс“ би трябвало да бъде баланс между две страни. В цитирания израз на конституционните съдии обаче длъжникът очевидно не присъства – въпреки, че е едната от двете страни по оспорената норма на чл. 417, т. 2 от ГПК. Ето как с напълно тенденциозни, скалъпени и алогични мисловни построения, изразяващи на места откровени юридически неисти-ни, КС застана зад банките и ги подкрепи.В заключение можем да констатираме, че българският народ е сам сре-щу банковата система – въпреки многобройните институции, които по сила-та на данъчните и финансови закони е длъжен да издържа с доходите си, и въ-преки достатъчно ясните конституционни дефиниции, върху чиито основи (би трябвало да) се изгражда българската държавност. Единствената легална въз-можност, която на този етап все още не е преградена, е подложеният на некоре-ктно отношение от страна на банките клиент да води дълги и скъпоструващи съдебни дела, в нерванопоставена среда, за да се опита след много перипетии да възстанови своите нарушени интереси. Така се достига до обявяването на предсрочна изискуемост за 18 хил. ипотечни кредита (от общо 160 хил., при не-редовни близо 35 хил. по данни на в. „Труд“ от 30.09.2013 г.). Подобна лавина имоти на принудителна продан ще понижи цените, което има пряко отноше-ние към интереса на вложителите, за което ще говорим подробно в края на по-редицата от материали. Текстът е разработен от targ.bg и advocati.org. 
  
 
Коментари (0)
Добави коментар
     
    Последни новини от категория Разни
    Новини В полунощ срещу Водици (Богоявление) народът на  - Слънцето винаги е почитал водата, като символ на Живота и Сътворението. Древният български ритуал е изпълняван много преди Христос. ...
    Новини На 8 и 9 май по традиция се чества "Деня на победата" на Съюзниците във Втората световна война над силите на Оста. На първата дата празнуват западните съюзници, на втората - Русия и ...
    Новини Китайската комунистическа партия (ККП) носи много тежка отговорност за възникването и първоначалното разпространение на тази силно заразна болест. Вирусът, който първоначално има животински произход, ...
    Новини Последващите коментари са на хора от личната ми Фейсбук листа (плюс един по и-мейл), живеещи в различни части на света. Помолих ги да опишат накратко какви са ограничителните мерки към момента, ...
    Новини "В последно време на всички стана ясно, че сме изправени пред избора независим съд или прокурорска република.".Това заяви пред БНР адвокат Здравка Калайджиева, правозащитник, бивш съдия в ...
    < Предишна новина   Следваща новина >
     

    АНКЕТА

    Как ви се отразява липсата на социални контакти?