На 21 декември 1971 г. със самолет Ил-18 за дните на българската култура в Алжир трябва да заминат оркестър "София", Мария Нейкова, Борис Годжунов, фолклорен ансамбъл "Аура", народната певица Янка Рупкина и певицата Паша Христова.
Самолетът катастрофира още на летището - крилото се удря в пистата, корпусът се разцепва на две, единият двигател се откъсва и самолетът избухва в пламъци. От общо 73 пътници загиват 32*. Сред жертвите е 25-годишната тогава певица Паша Христова.
Днес се навършват 40 години от злополучната дата, на която музикалната сцена загуби един от най-силните си и запомнящи се гласове, който продължава да звучи и до ден-днешен, най-често с песента "Една българска роза".
Родена в София, след гимназията Паша Христова започва работа като чертожничка в завод за електрокари. Завършва школата за естрадни певци и става солистка на Ансамбъла на строителните войски. Първият й успех е през 1967 г. на фестивал в Сочи, Русия, където взима първата награда и златен медал. На следващата година заедно с Борис Годжунов певицата е вече солистка на един от най-успешните по това време български състави "Оркестър София", с който обикалят Русия, Чехия, Унгария, Сърбия и Германия.
Носителка е на редица награди в България и чужбина, като през 1970 г. получава голямата награда на "Златния Орфей" за песента "Повей, ветре", както и първата награда за "Една българска роза".
Дълги години причината за катастрофата и резултатът от разследването след нея не виждат бял свят. Раждат се различни спекулации - едни говорят за неизправност на машината, други за пилотска грешка, за лоши метеорологични условия, а теориите за конспирация раждат и предположения за атентат или заговор.
Независимо от причините за случилото се следата на певицата е силна и осезаема и до ден-днешен. Макар и само за пет години творчество, Паша Христова оставя във фонда на националните радио и телевизията, както и в студио "Балкантон" близо 60 песни с нейно участие, които продължават да се слушат и да са обичани.
източник: dnes.bg