2013-02-12 08:00:21 | |
![]() Няколко месеца преди края на мандата темата за минималната работна заплата отново изплува на дневен ред. Въпреки че последната дума на правителството беше, че минималното възнаграждение ще се повишава всяка година с по 20 лева, докато достигне 350 лева през 2015 година, в нов проект за постановление на Министерския съвет се залагат за обсъждане нови критерии за формирането на минималната работна заплата (МРЗ). Документът, подписан от министъра на финансите Симеон Дянков и министъра на труда Тотю Младенов, поставя на обсъждане в тристранния съвет нов механизъм за определяне на МРЗ според куп нови критерии. Предлага се обвързване със средната работна заплата за страната (като размерът да е от 35 до 55 на сто от нея), с прага на бедност, с инфлацията и производителността на труда. Точният й размер се предлага да се определя всяка година в срок до 30 ноември, като се планира да се индексира задължително при инфлация от 10 на сто. Очаква се предложението да бъде разгледано днес (11 февруари) в комисията по доходите към Националния съвет за тристранно сътрудничество. Иван Нейков, председател на Балкански институт по труд и социална политика Йордан Христосков, зам.-ректор по учебната дейност, ВУЗФ Би трябвало да има диференцирана минимална работна заплата в отделните отрасли, като могат да се използват минималните прагове по сектори. А заплахата, че ще се увеличи безработицата, е несъстоятелна. Димитър Бранков, заместник-председател на БСК Приемането на подобна негативна прокризисна мярка не подобрява общото икономическо състояние на страната, респективно – социалния статус на заетите в икономиката, пише в позиция на камарата. В актуалната икономическа ситуация приоритет № 1 би следвало да бъдат работните места и безработицата. Липсата на инвестиции, закриването на работни места, намаляващата заетост и растящата безработица, намаляващият износ и трансферът на добавена стойност извън страната са ключовите въпроси, около които следва да се търси консенсус между социалните партньори – работодатели, синдикати и държавни институции. Необоснованото автоматично административно увеличение на МРЗ е популистка мярка, която носи вреди, а не ползи за икономиката, смятат работодателите. |