Няколко месеца преди края на мандата темата за минималната работна заплата отново изплува на дневен ред. Въпреки че последната дума на правителството беше, че минималното възнаграждение ще се повишава всяка година с по 20 лева, докато достигне 350 лева през 2015 година, в нов проект за постановление на Министерския съвет се залагат за обсъждане нови критерии за формирането на минималната работна заплата (МРЗ).

Документът, подписан от министъра на финансите Симеон Дянков и министъра на труда Тотю Младенов, поставя на обсъждане в тристранния съвет нов механизъм за определяне на МРЗ според куп нови критерии. Предлага се обвързване със средната работна заплата за страната (като размерът да е от 35 до 55 на сто от нея), с прага на бедност, с инфлацията и производителността на труда. Точният й размер се предлага да се определя всяка година в срок до 30 ноември, като се планира да се индексира задължително при инфлация от 10 на сто.

Очаква се предложението да бъде разгледано днес (11 февруари) в комисията по доходите към Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Представяме първите отзиви на експертите и бизнеса по предложения нов механизъм за формиране на МРЗ.

Иван Нейков, председател на Балкански институт по труд и социална политика
Предложеният нов подход е нещо добро. От десет години насам за първи път се търси промяна, базирана на икономическа обосновка, защото досега административното формиране на МРЗ се подчиняваше на волята на финансовия министър. Включването на критерии като производителност на труда, инфлация, средна заплата, превръщат механизма за формиране на МРЗ не просто в предизборен инструмент, а в инструмент, зависещ от икономиката.

Новият механизъм ще даде възможност да се прогнозира какво ниво може да достигне минималната заплата през годините. Ако, разбира се, не е предизборен ход, предложението е в правилна посока и първа стъпка в правилната политика по доходите.

Йордан Христосков, зам.-ректор по учебната дейност, ВУЗФ
В новото предложение виждаме пореден миш-маш. Преди всичко формирането на МРЗ като процент от средната заплата е нелогично, защото ако се обвърже, попада в омагьосан кръг – с нарастването на средната заплата да расте и минималната при условие, че средната работна заплата е резултативна величина – от цената на труда в различни отрасли на икономиката. А минималната заплата има други функции. Тя е цената на неквалифициран труд, която работникът се съгласява да получи, за да избегне социалните помощи. Да се търси връзка на МРЗ с производителността на труда също е нелогично, защото такава връзка може да има само при доходите от реалната икономика.

Би трябвало да има диференцирана минимална работна заплата в отделните отрасли, като могат да се използват минималните прагове по сектори. А заплахата, че ще се увеличи безработицата, е несъстоятелна.

Димитър Бранков, заместник-председател на БСК
Към момента няма договореност за актуализация на минималната работна заплата между социалните партньори. Има действащ механизъм за формирането й. Предложените критерии не са съобразени с намалената конкурентоспособност на икономиката, с увеличаващия се внос и намаляващия износ, както и с условията на валутния борд. Не сме съгласни с идеята МРЗ да се променя ежегодно. Не сме съгласни и с обвързването й с прага на бедност. Не е моментът за увеличение на минималната заплата, защото това носи риск от нова загуба на работни места.

Приемането на подобна негативна прокризисна мярка не подобрява общото икономическо състояние на страната, респективно – социалния статус на заетите в икономиката, пише в позиция на камарата. В актуалната икономическа ситуация приоритет № 1 би следвало да бъдат работните места и безработицата. Липсата на инвестиции, закриването на работни места, намаляващата заетост и растящата безработица, намаляващият износ и трансферът на добавена стойност извън страната са ключовите въпроси, около които следва да се търси консенсус между социалните партньори – работодатели, синдикати и държавни институции.

Необоснованото автоматично административно увеличение на МРЗ е популистка мярка, която носи вреди, а не ползи за икономиката, смятат работодателите.