Първанов: Заплахите за сигурността се подценяват

Идеи в девет направления за алтернативен път за развитие на модерна отбрана формулира президентът Георги Първанов. Статия на тема "Алтернативи в развитието на отбранителната политика" е публикувана на личната му страница в интернет.

В позицията си Първанов посочва, че изложените идеи отчитат опита от дългогодишния ни преход – и позитивния, и негативния, както и историята, и националните ни традиции.

Президентът отбелязва, че в последната година са припламвали чести спорове между него и Министерския съвет, най-вече в лицето на министъра на отбраната, с когото имали "същностни, дълбоки различия по настоящата оценка и за бъдещето на въоръжените ни сили".

През последните месеци от военното ведомство последователно се налага линия за подценяване на заплахите за сигурността, особено що се отнася до рисковете в нашия и в съседни региони, смята президентът. 

Според него в общ план се стига до едно необосновано залитане – за приоритетно изграждане на способности предимно за експедиционни задачи на Българската армия. Това е необходим, важен акцент в трансформацията на страните-членки на НАТО, но не снема основната задача на армията да защитава суверенитета и териториалната цялост на страната, отбелязва Първанов.

Президентът смята, че ресурсът за отбрана през последните две години очертава висок риск за способностите, гарантиращи военната сигурност на територията и населението и за сигурността на отделния гражданин. 

Бюджетът на министерството за годината и в близка перспектива е под минималния праг, за който са правени разчетите, в това число и за предстоящите реформи, се посочва в статията. 

Очевидно отбраната и изграждането на силна и боеспособна армия не са приоритет на правителството, пише Георги Първанов. Според него е необходимо съгласие за осигуряването на ресурс за отбрана, не по-малък от средното ниво за НАТО, а и повече, с оглед да се преодолее изоставането в развитието на способности. 

Финансирането на инвестиционните проекти и модернизацията трябва да бъдат неделима част от организационните и функционални промени и редукцията на численост и основни платформи и системи въоръжение и техника, посочва в статията си Първанов.

Президентът потвърждава принципната си позиция, че трябва да имаме готовност за участие в подобни мисии, защото това е част от цената на стратегическия избор, който сме направили. 

Първанов припомня, че е бил един от първите, поставил въпроса за необходимостта от един по-гъвкав механизъм на изпращане на военни части, включително и с отпадане на принципа на доброволност – с възможност за изпращане на компактни военни формации. 

Той обаче изразява несъгласие с последните промени в закона за отбраната и въоръжените сили, които предоставят на министъра правото да изпраща до 600 въоръжени военнослужещи на подобни мисии, като досега са били до 200 невъоръжени. 

„Смятам, че по този начин отново се пренебрегва парламентът и се концентрират прекалено правомощия в ръцете на министъра”, отбелязва президентът.

Според Първанов е наложително увеличаването на относителната тежест на мисията на Българската армия при оказване на помощ на населението в мирно време – при бедствия, аварии и катастрофи. 

Важен ключ за изграждането на модерна армия с адекватни на съвремието способности е развитието на военното образование и науката, посочва той. 

Първанов се обявява за преразглеждане на възможностите и приоритетите на българската военна индустрия в новите условия, създаващи се след влизане в сила на Лисабонския договор, и за подкрепа от държавата в създаването на Стратегия за развитие на българската военна индустрия и в последващото й реализиране.