Българските потребители са аутсайдерите на ЕС

Българският потребител търпи най-големи материални лишения от всички граждани в страните от ЕС. Това показват данни от проучването "Индекс на потребителските пазари" на ЕК, публикувано през март, съобщи БТА.

Според данните 55.5 на сто от населението у нас е с мизерни материални възможности. В дъното на класацията са още Румъния (49%) и Унгария (41%). Най-добри материални възможности имат потребителите в Люксембург, където процентът на материални лишения е 4 на сто, в Швеция и Холандия - с по 5 на сто. Средната стойност за ЕС на процента на материални лишения е 17%.

Нивото на материални лишения се измерва като процент от жителите, които не могат да си позволят да отделят пари за най-малко три от деветте неща - неочаквани разходи, едноседмична годишна почивка далече от дома, погасяване на ипотека или битови сметки, храна с месо, пиле или риба всеки втори ден, поддържане на дома достатъчно топъл, перална машина, цветен телевизор, телефон или личен автомобил.

България е на последно място в ЕС според индекса "условия за потребителите" - с 42 на сто. Индексът се формира от фактори като доверие в изпълнителната власт, дейност на потребителските организации, процент на жалбите и удовлетвореност от разрешаването им, получени обезщетения и ниво на безопасност на стоките. Най-висок е индексът във Великобритания - 74%, и в Ирландия - 72%. Общо за Европа стойността му е 61 на сто.

Данните показват, че България е на последно място в ЕС и според средствата, които държавата отделя за финансиране на потребителските организации - само 3 евро годишно на 1000 жители. Белгия плаща по 157 евро годишно на 1000 жители, Кипър - 176 евро, Чехия - 56 евро, Дания - 410 евро, Германия -1269 евро, Унгария - 107 евро, Люксембург - 2112 евро.
 
Според проучването българите са сред най-недоверчивите в ЕС по отношение на безопасността на храните, като 46% от анкетираните са заявили, че значителна част от хранителните продукти, които се продават на пазара, не са безопасни. Само румънците вярват, че ядат по-лоша храна от нас (50 на сто недоверие).  Едва 8% от хората в Люксембург, 9 на сто -в Холандия и Великобритания, и 11% в Австрия се съмняват в безопасността на хранителните стоки, които се продават в търговската мрежа.

Българите са на предпоследно място, преди румънците, по пазаруване по интернет, като само 5% през 2010 г. са купували стоки за лична употреба чрез мрежата, показва още проучването. В Дания по интернет са пазарували 68% от анкетираните, а във Великобритания и Холандия те са 67 на сто.