Истинска алтернатива на ГЕРБ може да се появи след изборите

ГЕРБ ще определи своя основен противник на изборите, заяви в интервю за BNews политологът Румяна Коларова. Това обаче не означава, че победителят ще е един от двамата, смята Коларова. Според нея формирането на политическа алтернатива може да генерира криза на управлението, както и друго, което вече сме виждали - политическата криза да генерира алтернатива.

- Госпожо Коларова, успя ли според Вас ГЕРБ да си осигури политическо спокойствие след вота на доверие?

- Политическото спокойствие на ГЕРБ по никакъв начин не зависи от вота на доверие. Вотът на доверие регистрира устойчивостта на парламентарната подкрепа за ГЕРБ. Вотът на доверие показа, че не само АТАКА еднозначно подкрепя ГЕРБ, но също така и че засега независимите депутати, отлюспени от РЗС и Синята коалиция, са готови да подкрепят кабинета на ГЕРБ. Символичното значение на вота на доверие беше да удостовери, че парламентарната подкрепа на ГЕРБ е устойчива, макар да е ерозирала.

- А извънпарламентарната подкрепа, която също е важна....

- Тъй нареченото "спокойствие" на ГЕРБ зависи от няколко фактора. Първият и основният е политическите скандали, които в никакъв случай няма да спрат. Вторият фактор е свързан с регистрирания отлив на доверие към и на подкрепа за правителството на ГЕРБ. Това е един естествен процес, но той може драматично да се ускори, ако управлението на ГЕРБ стане драматично неефективно или икономическите условия в България рязко се влошат.

Политическото спокойствие на ГЕРБ всъщност е утопия в година на избори, каквато е 2011-та и при сегашното развитие на икономическата криза в еврозоната, и даже при политическата криза в Северна Африка.

- Очаквате ли ожесточен политически двубой в навечерието на изборите? Поне споделените досега мнения са, че политическите битки преди изборите ще бъдат по-жестоки отколкото някога са били?

- Естествено. Че ще има доста ожесточена предизборна кампания, е доста банална прогноза. По-важното е кои ще бъдат основните участници. Въпросът, който има различни отговори, е кои ще бъдат основните играчи в предизборните „скечове".

- Това става ли вече ясно според Вас?

- Ясно е кои са, в случая става въпрос за тяхната тежест. Това, което искам еднозначно да кажа, е, че ГЕРБ ще определи кой ще бъде вторият основен играч. Да си припомним подобни ситуации - точно както Петър Стоянов идентифицира Богомил Бонев като основен играч...

- Но в крайна сметка тогава Георги Първанов спечели президентските избори...

- Това исках да кажа. Това съвсем не означава, че когато ГЕРБ идентифицира своя основен противник, победителят ще бъде един от двамата, напротив. Примерът с Петър Стоянов и Богомил Бонев показва, че има ситуации, в които „третият печели". То и в мислите на Бойко Борисов се прокрадват такива прогнози. Но искам отново да подчертая, че изборът на ГЕРБ кого да визира като свой основен противник в съществена степен ще определи тежестта, значението на кандидатите в предстоящите предизборни кампании.

- Има ли алтернатива ГЕРБ? Опозицията твърди, че е алтернатива на управляващите. И в този смисъл стана ли по-силна опозицията в България?

Първо, винаги има алтернатива. Всяка една управляваща партия има алтернатива.

- Да, но кой би поел политическата отговорност да създаде правителство, ако това се наложи..

В момента политическата отговорност 100% се носи от ГЕРБ, но във всеки един момент ГЕРБ може да има алтернатива. Мисленето за безалтернативност и всички тези оценки на социолози и коментатори са доста пресилени. Във всеки един момент управляващите имат алтернатива.

- Стана ли по-силна опозицията?

- Силата на една опозиция може да бъде оценена само на избори. В момента няма предизборна обстановка. Възможност за нарастване на подкрепата за опозицията има винаги, когато има властови вакуум. Но ако няма тежка политическа криза гражданите реално правят своя избор бих казала по принуда, в реална предизборна ситуация. Сред избирателите може да има разочарование, но все още няма мотивация за нов избор. При демокрациите това е особеното - при устойчив мандат гражданите нямат мотив да преосмислят направения политически избор. Затова социологическите оценки, че ГЕРБ е единствената политическа алтернатива, са може би емпирично верни, но политически погрешни. Дали има политическа алтернатива за ГЕРБ, ще разберем, когато има предизборна ситуация, тогава, когато на гражданите се налага да направят отново избор. На всички коментатори им е приятно да привличат общественото внимание, като правят различни прогнози, но засега това е спекулативно, като залагане - има много шанс и интуиция.

- А каква е прогнозата Ви за президентската формация?

- Очевидно е, че президентът Първанов неуспешно се опита да започне своя следващ политически проект преди да е приключил настоящият му проект. Според мен този бъдещ проект засега е замразен. Това говори много добре за демократичността на българските институции. Ефективно функциониращите български институции направиха нелепа инициативата на Първанов да стартира нов политически проект преди да е приключил мандатът му като президент. Оценявам много позитивно отчитам този институционален ефект.

- Но вероятно усилията ще бъдат съсредоточени основно върху парламентарните избори, а не върху президентските и местните...

- Не, не... Местните и особено президентските избори макар да са второразредни или второстепенни избори, имат голямо влияние върху парламентарните. Разбира се, взаимовръзката им с парламентарните няма да е толкова силна, колкото беше при европейските избори от 2009 г. Когато говорим за политическа алтернатива, трябва да си даваме ясно сметка, че формирането на политическата алтернатива на ГЕРБ може да стане в резултат от президентските избори и дори да генерира криза на управлението. Спомнете си какво стана след избора на Петър Стоянов за президент...

До голяма степен сривът на подкрепата за БСП и кризата в управлението на левицата през 1996-1997 г. беше катализирана и дори генерирана от успеха на президентските избори на кандидатът на СДС. Особено, защото това беше общ кандидат, който получи и подкрепата и на други формации, включително и на ДПС.

Когато мислим за предстоящите избори, редно е да си даваме сметка, че новата политическа алтернатива може да се появи след като те приключат, а не преди тях.

Може едва в последния момент гражданите да се преориентират и еднозначно да подкрепят алтернативен на ГЕРБ кандидат. Това ще бъда типично „по български". В демократичните държави статуквото се променя след всеки нов избор, но не преди тях. Самите избори са факторът, който променя политическата конфигурация. В нормална политическа обстановка изходът от изборите е с голяма степен на несигурност и непредвидимост. Изборите дават тъй нареченият „прозорец на възможностите", през който може съществено да променят основните играчи, формата на играта. Всяка партия се готви предизборно да използва възможността, която й се дава от изборите. Но ако не влезем в тежка криза, за политически алтернативи можем да говорим, когато видим какъв е резултатът от изборите. И тогава ще констатираме дали изборите са дестабилизирали или е консолидирали управлението на ГЕРБ.