Бели в САЩ се оплакват от расово потисничество

"Те протестират във Вашингтон с искане да им се възстановят гражданските права.

Те се оплакват, че по време на избори им пречат да упражнят правото си на глас.

Те призовават в университетите и колежите да се въведат програми за възпитаване на "расова гордост".

Те изглежда са новото лице на расовото потисничество в САЩ и всичките са бели."

Така Си Ен Ен започва свой репортаж за нещо, което доскоро изглеждаше немислимо - тенденция бели американци да се превръщат от привилегирована група в новите жертви. Социологът Чарлз Галахър от Университета "Ла Сал" в Пенсилвания, споделя, че бил стъписан от резултатите, показващи, че белите започват да се смятат за малцинство.

"Налице е възприятие, че белите повече не контролират положението и не са мнозинство. Белите са новата малцинствена група"усещане за прогонено мнозинство".

- Група в щата Тексас неотдавна създаде Асоциация за равенство на бившето мнозинство, за да предлага скромни стипендии от по 500 долара на нуждаещи се бели младежи. Според президента на групата Колби Боенън белите нямат същите възможности за стипендии, с каквито разполагат малцинствата и жените. "Белите мъже определено вече не са мнозинство", казва той, но изтъква, че не са расисти и не приемат пари от расистки организации.

- Американската статистика прогнозира, че белите ще станат малцинство в САЩ към  2050г. и това засилва опасенията на тази група, че тя повече не диктува нормите.

"Да възстановим честта" бе мотото на митинга на водещия Глен Бек (на снимката), който той организира пред Мемориала на Линкълн във Вашингтон.

Известни с агресивните си коментари - и много популярни сред консервативните американци - водещи като Ръш Лимбоу и Глен Бек, директно говорят, че президентът Обама е расист, ненавиждащ белите, и че републиканците са "потиснато малцинство", нуждаещо се от "движение за граждански права", защото членовете на тази група са започнали доброволно "да сядат в дъното на автобуса" и "да се страхуват от кучетата и водните струи на пожарните".

Има и консервативни коментатори, които не приемат подобни тези и питат защо - ако се смятат за потиснато малцинство - бели американци са гласували за Барак Обама и да не би да са станали расисти след като са избрали първия чернокож президент на Америка, превърнал се в символ на това колко толерантна е станала страната.

Тим Уайз, автор на "Бели като мен", коментира, че сериозно отражение оказва кризата. За пръв път от 30-те години на ХХ век насам белите работници се сблъскват с толкова голяма икономическа несигурност, с каквато обаче цветнокожите живеят отдавна. Това удря по белите финансово и психологически, защото те изведнъж се нареждат на опашката за безработни "с онези хора - черните и кафевите".

Десницата изпълни пространството, което традиционно е било символ на протести за граждански права и срещу войната във Виетнам.

Някои бели американци се чувстват изключени не само от достъпа до висше образование (заради специалните стипендии за малцинства), но и от поп културата. Лицето на Америка се е променило толкова много, че огромна част от звездите и героите на нацията са цветнокожи. Вероятно затова расовото напрежение се усеща повече сред възрастните бели, родени и израсли в свят, където всички герои на нацията са били само бели.

"Самото определение за това какво означава да си американец преминава през дълбока промяна. Повече не можем да приемаме безусловно, че ние, белите, сме по презумпция описанието на това кой е американец"А какво означава да си бял в Америка?"

На него се опитват да дадат отговор курсовете, изследващи ролята на белите в различни периоди от историята на страната. Мат Рей, който подготвя такива лекции, обяснява, че десетилетия наред белите американци са се възприемали изключително като индивидуалности, но не и като членове на расова гупа. Нещо повече - белите са се обиждали, когато ги критикуват, че гледат на света като представители на бялата раса.

Участниците успяха да привлекат да говори от трибуната и племенницата на Мартин Лутър Кинг. Това стана от почти същото място, където той бе произнесъл прочутата си реч "Имам една мечта". Присъствието на Алведа Кинг създаде усещане, че протестът е от ранга на движението за граждански права на чернокожите в Америка.

Рей обаче посочва, че тревогите на белите не са нещо ново - имало ги е и през ХІХ век по време на бунтовете на робите, и през последвалите десетилетия на сегрегация. "Белите никога не са се чувствали напълно сигурни в положението си на мнозинство. Казват, че е самотно да си на върха, но също така е и неприятно, защото живееш в постоянен страх да паднеш от там."

Питър Браймлоу изтъква, че днес положението е различно - расовото напрежение идва от това, че страната се ръководи от чернокож президент и то посред бързо променяща се демографска картина. Според него расовото разнообразие не носи сила на Америка. Той също описва, че за белите американци е необичайно да са в позиция да защитават правата си, защото поколения наред са обучавани, че явната защита на "белите интереси" е расизъм.

Джеймс Едуардс посочва, че никой не вижда нещо нередно в наличието на еврейски организации, защитаващи интересите на евреите или пък на такива, бранещи правата на чернокожите, но се нападат тези, които казват, че отдавна белите са компенсирали цветнокожите американци за годините на робството и продължаването на тази политика е вид "перверзен расизъм".

Все повече американци са изправени пред въпроса "Какво е да си бял в Америка?".

Има още гледни точки към случващото се. Едни смятат, че става дума за религиозно, а не за политическо движение сред белите. Други - че това е реакция срещу левичарството и "непопулярната либерална експанзия" на администрацията на Обама. Трети - че се пропуква тезата, че мултикултурализмът и расовото разнообразие дават сила на обществото - напротив, толкова смесени общности са склонни да бъдат подозрителни към заобикалящите ги, да очакват най-лошото и да се самоизолират, да имат по-малко приятели, да правят по-малко неща заедно.

Все пак специалистите предупреждават да не се прибързва с мрачните сценарии за Америка.