Показахме си СРС-тата и в Европарламента

С тежки обвинения и ожесточени речи, но без изненади премина дебатът за подслушванията в България късно снощи в Европейския парламент в Страсбург. Инициативата за обсъждането беше на групите на либералите и на социалистите.

Макар да не роди новини, дискусията допринесе за „разобличаване” на незаконен опит за заснемане на присъствените книги на депутатите. 

В средата на дебата австрийският социалист Ханес Свобода прекъсна разпалените обвинения, които си разменяха българските депутати, за да обърне внимание, че се прави видеозапис на присъстващите в пленарната зала и на подписите на депутатите, с които те удостоверяват, че са дошли на работа. 

Според правилата на Европейския парламент само депутатите могат да се намират в залата по време на заседание, а снимането вътре е забранено. След като „операторът” беше изведен от квесторите, пренията, в които оратори бяха основно българите, бяха подновени. 

Очаквано ГЕРБ и Атака обединиха сили срещу либерали и социалисти, но и двете страни търсеха за арбитър Европейската комисия. 

Отговарящият за развитието комисар Андрис Пиебалгс, който представляваше институцията, заяви, че българското законодателство за използване на специални разузнавателни средства (СРС) отговаря на европейските стандарти. 

Освен това правителството е дало уверения, че са взети мерки за правомерната употреба на СРС и за прекратяване на изтичането на информация. 

Пиебалгс подчерта неколкократно, че в Брюксел не са постъпвали оплаквания за незаконно подслушване от България.

ГЕРБ провъзгласи дискусията за „предизборна кампания, пренесена на европейска сцена”. Той оспори известните данни на ВКС за трикратно увеличение на СРС, както и че само около 10% от информацията се използва в съда. 

Ковачев посочи като официални други цифри, според които като веществени доказателства в съда през 2010 г. са предоставени 40% от СРС-тата. 

Димитър Стоянов от Атака използва случая да припомни, че е бил бит от полицията по време на тройната коалиция и делото му още не е решено. С нападението срещу журналиста Огнян Стефанов аргументира тезата си, че при предишното управление „убийствата и отвличанията бяха ежедневие, мафията всесилна, гражданите безправни, съдът – купен и продаден”. 

Либералите и социалистите, към които се присъедини и Надежда Нейнски от Синята коалиция пък обвиниха, че не се спазват европейските стандарти за защита на човешките права, следят се политическите опоненти и се филтрира информация, а властите не могат да опазят секретните данни. 

„Поставянето на знак на равенство между опозицията и организираната престъпност е знак за тип управление, който няма нищо общо с демокрацията”, коментира в ЕП Нейнски.

Кристиян Вигенин изчисли, че през 2010 г. между 5 и 10% от българите са били подслушвани пряко или косвено.

Десетина чужди депутати се включиха в дискусията главно, за да предупредят, че подслушването не бива да се използва срещу опозицията и за сплашване на хора с активна гражданска позиция, а само в интерес на борбата с престъпността и за националната сигурност.

Извън България дебатът не предизвика голям интерес. Той беше насрочен в 22 часа местно време, в края на пленарното заседание, започнало 13 часа по-рано. 

„Българската” точка беше предшествана от обсъждане за полицейското насилие в Албания и последвана от питане за енергийната стратегия на Световната банка.