Модерният свят - роб на сутрешната аларма

Вероятно я проклинате сутрин, защото ви изтръгва от прегръдките на съня. Вероятно я виждате като демон, който разкъсва спокойствието на нощта и ви "захвърля" в света на работата.

Без значение дали по природа сте ранобудник или обичате да се излежавате, много е трудно да си представим как модерното общество би започнало всеки нов ден без "настояването" на алармата на часовника.

В свят, където времето е дефицит, алармата играе незаменима роля, макар че мнозина не биха я оценили особено възторжено.

Всяка година тя намира нова форма, под която да върши работа - радиото, дигиталните часовници, телефоните и телевизорите. Всички тези превъплъщения на алармата носят духа на старите будилници. Всички те обаче изпълняват еднакво добре функцията си - да ни събудят.

Връщането на работа след коледните празници напомни на много от нас колко много сме зависими от това изобтретение на модерната мисъл.

Потребителите кд iPhone обаче трябваше да научат тази истина по трудния начин. Техническа неизправност в устройството на Apple попречи алармата да се задейства, оставяйки много хора да се успят в първите дни на Прииска ми се да се беше върнало времето на будилниците", заявява Дейвид.

Проучване от 2009 г. показа, че 52% от хората използват алармите на мобилните си телефони, за да се будят.

Роджър Екрих, професор по история в Техническия университет във Вирджиния, е на мнение, че навиците за спане на хората в предиондустриалната епоха са били по-естествени и затова те нямали нужда от аларми.

"Нашият модел на спане е на 200 годии - той е изкуствен продукт на модерността. Телата ни обаче изпитват остър недостиг на сън. Ето защо сме принудени да разчитаме на странични механизми, които да ни събуждат", допълва професорът.

Не всички обаче споделят това негативно мнение за алармите.

Според Вискънт Мидълтън, уредник в Британския институт за измерване на времето, будилниците освободили хората от принудата на подчиняват времето си на социалните авторитети и висшестоящите.

Някога работниците трябвало да живеят близо до работното си място, за да могат да чуват сигналите на фабриката за обновяване на смените.

"Алармите ни позволиха да живеем където си искаме. Вече не сме зависими, както преди, от обществените графици", допълва Мидълтън.

Коя теза е правилната е въпрос на гледна точка. В случай обаче, че е истина, че алармите са наш освободител, а не потисник, може би следващия път не бива да изливаме гнева си върху тях, когато за пореден път ни измъкнат от сладката дрямка.