Смъртта на Хипократ

Плешив хрисим мъж, нелепо застинал в опит да се усмихне. А под брадичката му надпис: "УБИЕЦ". Запознайте се с д-р Михаил Маджунов или "Изродът от ИСУЛ", както го кръстиха във въздесъщия Facebook.

Поредното черно петно върху бялата престилка на родния лекар. Палачът на 4-годишната Гери. И на онова, което беше останало от българския Хипократ. Е, той умря. Удави се в локвата кръв - заедно с Гери. Насред болницата, под носа на белите престилки и навръх Коледа - докато чакахме да се роди Спасителя.

Такива неща стават по празниците в България - нали сме "страната на чудесата"? Тук децата умират в адски мъки след операция от сливици. Лекарите размахват скалпели и стават убийци. Министрите се правят на патоанатоми. Депутатите разследват лекарски грешки. А вместо подаръци по празниците си разменяме жълтеница - тъй като, за да спести някой лев, държавата не ще да ни сложи под карантина.

На спечелилите хепатит - честито!

Ще кажете: "Тая плоча с лекарите се изтърка, въртите я нонстоп!" И ще сте прави. Сигурно през последната година не остана българин, който да не хвърли камък по лекарите. Как изглеждаше българският Хипократ през 2010-та? Крадлив грубиян, който, когато не точи Касата, замразява деца из фризерите. Българският Хипократ беше тръшкан от барети, лежа в ареста и даже му извадиха СРС. И все пак престилката му остана бяла - поне пред закона - преди д-р Маджунов да я опръска с кръвта на едно 4-годишно дете. Как докторът от ИСУЛ видя сметката на Хипократ?

Д-р Михаил Маджунов просто събра всички лекарски грехове, които търпим вече 20 години, в едно - като започнем от грубиянщината, минем през немарливостта и свършим с алчността. Гери трябваше да умре, за да се разбере, че години наред д-р Маджунов разплаква майки и деца с арогантността си.

Осакатява хлапета и не си гледа работата добре. Взема си по 200-300 лв. под масата. И даже - обича да си пощипва от Касата с някоя друга измислена хоспитализация. Гери трябваше да умре, за да разберем още, че сигнали срещу д-р Маджунов валят отдавна, но "той е един най-добрите специалисти" и затова всичко му се разминава. Гери трябваше умре, за да ни обещаят най-сетне колегите на д-р Маджунов, че ще има отговор на въпроса: "Защо децата ни отиват в болниците на крака, а си тръгват в ковчези?" Много добре! Стотици почернени родители чакат отговор на този въпрос години наред. Но и най-прецизните петорни експертизи не могат да разбият желязното правило на белите престилки: "Гарван гарвану око не вади".

Дайте ни това око! Само то може да възкреси българския Хипократ. И да ни върне вярата и уважението в него. Окото на д-р Маджунов ще измие срама по челата на всички почтени, кадърни и сърцати лекари, които днес се червят без вина. Те, за щастие, са мнозинство. Ако не бяха, половината от нас да са отишли при Гери досега...

Окото на д-р Маджунов обаче няма как да свърши чудеса. Няма да запуши течовете в болниците, да накара джипитата да дават дежурства и да вкара диагностично свързаните групи. Нито ще спаси белите престилки от срамната дилема - дали да източат Касата, или да им спрат тока на Коледа. Това чудо трябва да го свършат на жълтите павета. Затова, мили депутати и министри, вместо да разследвате кой източи кръвта на Гери и замрази бебето на Боряна, просто си гледайте работата. Погубените деца няма да се върнат - дори да четете СРС-та и разпитвате лекари в парламента. Напротив - само след седмица или месец до Гери в земята ще легне друго хлапе. Белите ковчези ще се роят - докато здравеопазването в България е като от времето на Хипократ. Как ще го пратите в ХХI век - с пари или с реформи - си е ваш проблем. Просто започнете от днес. Не ни се чака до 2012-та. За какво ни е здраве след края света?

Лора Симеонова, Стандарт