Найденов: Ще продължим със стандартите за храни

– Г-н Найденов, вече са обновени стандартите за кисело мляко, сирене и кашкавал, имаме и стандарт „Стара планина“. Да очакваме ли още обновени стандарти за хранителни продукти?

Актуализирането на "старите" стандарти ще продължи. Тази работа може да се разглежда като един обществен дебат. Самите стандарти обединяват потребителите, производителите и контролиращите органи. В условията на пазарна икономика искам земеделското министерство да влияе активно на процесите в полза на потребителите, без да се нарушават правата на производителите. Така ще стане ясно дали, кога и как ще се появяват още стандарти.

– Какво ще се промени при контрола на храните, след като Агенцията по храните заработи, както се очаква на 1 януари 2011 г.?

Смятам, че основната полза от създаването на Агенцията по храните е, че ще имаме единен орган за координация и контрол, без да се припокриват функции по цялата хранителна верига. Целта ни е да намалим административната тежест, да няма двойна регистрация на обектите за производство и търговия с храни. Гарантирам висока степен на прозрачност на контрола и то при единни правила от страна на държавата.

Агенцията по храните ни е необходима и за да въвеждаме международни и европейски стандарти, свързани с безопасността на храните. Потребителите трябва да имат доверие на храните, които консумират.

В момента нямаме единна структура за оценка на риска по цялата хранителна верига, затова освен агенция правим и център за оценка на риска. Той ще бъде адекватен национален партньор на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и ще осигурява достъп до изследователските фондове на ЕС.

– Опозицията сигнализира, че са „замразени“ 150 млн. лв. за спечелени проекти по програма САПАРД. Какво ще предприемете?

За да бъдат покрити всички изисквания на Еврокомисията и ОЛАФ, в Агенция САПАРД са предприели действия за незабавна регистрация на всички случаи на нередности, независимо дали те са открити от одитор, контрольор, инспектор или от друг компетентен орган. В регистрите за нередности се вписват всички проекти, по които се извършват проверки от външни разследващи органи – ОЛАФ, МВР и прокуратура.

Така нареченият черен списък включва 98 проекта, по които към датата на вписване в регистрите за нередности са извършвани проверки от Върховна касационна прокуратура и ОЛАФ.

– Какво ще се случи с тези 98 проекта?

По 21 проекта фонд „Земеделие“ е предприел действия за възстановяване на изплатената финансова помощ, съгласно българското законодателство.

По други 27 проекта от разследващите органи не са открити нередности и са приключени административните проверки. Фондът няма основание да ги третира като нередни разходи и според правилата за работа на Агенция САПАРД тези 27 проекта са извадени от регистрите за нередности.

По 50 проекта все още не са завършили проверките. Те се проверяват от МВР, прокуратурата и ОЛАФ. Фондът води активна кореспонденция с правораздавателните органи да бъдат своевременно предприети адекватни мерки, преди да изтече двугодишния срок за отписване.

В Книгата на длъжниците на Агенция САПАРД към 17 декември 2010 г. са вписани 63 проекта за близо 75 милиона лв. По тях текат проверки от външни разследващи органи или се извършват допълнителни административни проверки.

– На каква стойност са блокираните проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) заради разследвания?

По ПРСР има блокирани проекти, по които се правят контролни проверки. По тях няма блокирани плащания, тъй като проектите още не са договорени.

– България поиска 226 млн. евро повече директни плащания в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП). Можем ли да разчитаме на подкрепа?

Още в самото начало на дискусиите България поиска при реформата на Общата селскостопанска политика след 2013 г. да бъде изоставен историческият подход, с който сега се определят нивата на директните плащания. Този подход не отразява адекватно сегашната ситуация и не гарантира справедливо подпомагане за всички земеделски стопани в Евросъюза. Това е основният момент в нашата позиция.

Освен обсъжданията на ниво министри на земеделието евродепутатът Мария Неделчева поде една инициатива в Европейския парламент - писмена декларация, в която едно от основните искания е земеделските субсидии да бъдат изравнени.

В декларацията се посочва, че след 2013 г. системата за директни плащания трябва да гарантира справедливо третиране на всички земеделски стопани в ЕС при изоставяне на историческия модел.