Чадърът над ченгетата в България

Много е вероятно скандалът с дипломатическите ченгета да се окаже лебедовата песен за българското Гоце и като политик, и като основен руски резидент в България.

Това струваше на Петър Младенов президентското – или по-право председателското кресло – според тогавашната терминология. Такъв срив, уви, няма да се случи със сегашния лидер на АБВ – той и без това е на доизживяване в тази си роля. И думите му няма да предизвикат вътрешнополитическа криза – най-вече поради дефицита на гражданска енергия.

Същевременно обаче наглостта на твърдението, че ченгетата от ДС били вкарали България в ЕС и НАТО, няма как да не предизвика грандиозен външнополитически скандал. И вече го предизвиква – ако се съди по реакциите на нашите партньори.

Същите думи изхабяват родното Гоце по начин, който го прави напълно негодно за употреба. (Да – Гоце – защото в случая българският псевдопрезидент действа именно като агент на ДС. И от среден род – от какъвто е едно често колено по Коледа животно, с което май се долавят известни сродства.) Негоден за политическа кариера, но също и – което сигурно не са забелязали неговите съветници – негоден за руски резидент в България, каквато роля играеше през последните няколко години.

Причините са няколко. Първо – това е демаскираща позиция. Защитавайки ченгетата в дипломатическия корпус на България, Гоце лъсва с цялата си принадлежност към тяхната потайна каста. Ако досега можеше да се прави на две и половина, разчитайки на няколкото десетки зачезнали страници от досието му, то сега вече няма как.

Второ – претенциите, че ченгетата са вкарали България в ЕС и НАТО, го превръщат в буквалния смисъл на думата в персона нон грата за тези две организации. Вероятно другите държавни глави няма да изразят презрението си пряко – но ще го направят изискано, като не го канят никъде и общуват с него само в рамките на протоколните необходимости.

Трето – с тази си защита Гоце направи неоценим подрък на политическите си противници, особено с оглед на предстоящите президентски и местни избори. Оттук нататък линията БСП – президент – ДС е права и широка като магистрала – и годна за дълготрайна политическа употреба. Тъй че само с лафове няма да му се размине – и ако сега все още може да си позволява да игнорира темата, то едва ли ще е така, когато парламентът гласува съответните промени в закона за дипломатическата служба – и декларация, с която го задължава да отзове посланиците, свързани с ДС.

И четвърто – на руснаците Гоце им трябва не заради сивите очички и ниското челце; трябва им като водач на ахейците в утробата на руския Троянски кон България. Драматичното му демаскиране като лидер и закрилник на родната ченгеджийница означава на практика, че Гоце е открехнал капака на коня и е помахал с ръка оттам – ехооо... Тук сме! Поради което вече не става за водач – защото не може да разиграва роли – вече може да разиграва единствено себе си, и то в битността си на Гоце.

От тази именно гледна точка е обяснимо втвърдяването на лидерите от ГЕРБ по отношение на изпусналия нервите си псевдо-президент. Няма и как да бъде иначе – той просто им сляга в ръката коз, с който да го прецакат. Единственият проблем обаче е, че те си представят по доста различен начин операцията, която предстои.

Външният министър Николай Младенов каза и направи максималното, което можеше да се каже и направи – и сигурно би се радвал, ако успее наистина да разтовари министерството си от голямата ченгеджийница, наблъскана в него и търпяна от всички външни министри досега – и да го превърне от филиал на ДС в реално действаща демократична институция. (Често посочваният паралел със Стоян Ганев е напълно неуместен, защото той уволни едни ченгета, за да назначи други).

Ако в първия момент в изказванията му личеше някакво колебание и нежелание да скъса отношенията си с президентската институция, то след последните няма вече връщане назад.Казването, че Гоце е “лично политическият чадър върху всички структури на Държавна сигурност в България”, освен че е вярно, е и безпрецедентно дори и многоскандалната ни родина.

Като добавим към това и посочването, че “по време на неговия мандат 50 % от посланиците, които са изпратени, са имали връзки с Държавна сигурност”, и че “всички съветници на Георги Първанов, известен в досиетата като Гоце, напомням, са били агенти на Държавна сигурност”, става безпощадно ясно, че външният министър на България играе ва банк. Той няма как вече да се помири с псевдопрезидента Гоце – или да се примири да остане с вързани ръце до избора на нов обитател на “Донкуков” 2.

Горе-долу в същата ситуация се намира Бойко Борисов, ако се съди по повърхностния пласт от неговите изказвания. Че с “тези хора” трябва да се разделим, беше неговото становище още в началото на скандала; плюс добавянето колко го било срам от колегите му в ЕС. За срам си е, наистина, само дето “тези хора” са ампутирани от подобни чувства и съображения – и определянето им като “наглеци” им пасва като на прасето копанята. Нещо повече – Бойко Борисов предложи съвсем директна сделка – отзоваването на посланиците срещу главата на Божидар Димитров.

Значи ли обаче това, че е заложил на карта скъпия на сърцето му министър на мощите и чудесата? Не. Той знае много добре, че посланиците няма да бъдат отзовани – и съответно че неговият министър с три агентурни имена ще запази безпотрфейлното си кресло. Но знае и много добре нещо друго – че с този именно казус, свързващ бившия президент с ДС пред очите на целия свят, започва и неговата предизборна кампания за президентските избори (все едно дали той ще се кандзидатира или ще пробута някой друг).

Реакции от подобен тип на пръв поглед дават някакви шансове на Николай Младенов в битката за разчупване на стъкления похлупак над неговото министерство. Дали обаче тези шансове ще се окажат реални, ни предстои тепърва да разберем. Защото е добре известно каква поврътливост прояви същия този премиер в не по-малко тежкия сблъсък на военния министър Аню Ангелов с българския псевдо-президент. И защото изреченото от Поразяващата уста предупреждение, че не трябва да се разчита на Бойко Борисов, тъй като той е зависим от ДС, може и да има някакви реални основания.

Подтекстът в думите на Татяна Дончева се крие в широко разпространената версия, според която днешният премиер е бил препоръчан като главен секретар на МВР от генерал Бригадир Аспарухов, чиито близки връзки със Симеон Сакскобургготски не подлежат на съмнение.

Би било наистина печално, ако и това подозрение се окаже вярно.