Новини БГ

USD - 1.83646EUR - 1.95583
GBP - 2.28165CHF - 1.8387
Вторник
Юли 16
Начало arrow Разни arrow В първи клас

В първи клас

  Print E-mail
2010-12-18 11:44:39
източник: capital.bg

Представете си голямо жълто училище в средата на малко градче в Родопите, поразкъртено и позакърпено отвън, но с видимо нова пристройка. През нейните големи прозорци се вижда модерен плувен басейн, готов да посрещне десетки ученици. Басейнът обаче е празен.

Ако това е картичка, ще прочетем, че градчето е Кирково - малък общински център до гръцката граница, а басейнът е неговата голяма гордост. Струва почти милион, ремонтиран е с пари по европейската програма "Регионално развитие" и е първият в цялата област, включително Кърджали. Когато е отворен през март 2009 г., статия в местния в. "Нов живот" констатира, че "интересът към плуването сред малките в Кирковска община е голям. Някои от по-големите ученици могат да плуват, но друго си е да бъдат обучавани от специалист."

Година и половина по-късно проверка на одиторите по програмата установява, че вместо радостни деца да се учат на плуване в басейна, той е празен, съблекалните се ползват за склад, а съоръжението и училището ръждясват. Дори буквално. Причината: малката община, която годишно има около 200 хил. лева за капиталови разходи, не може да си позволи поддържането на подобно съоръжение.

Друга картичка: една от най-модерните пречиствателни станции за отпадни води на Балканите е до град Сопот, струва 18 млн. лева и е гордостта на кмета. Част е от цялостен проект за смяна на канализацията, т.нар. воден цикъл, който всички български градове са длъжни да направят. Тя не е празна, напротив - водата е в изобилие.

Общото между тези истории е, че и двете са за съоръжения, които струват далеч над настоящите възможности за инвестиция на общините и които заради различни допуснати грешки ще излязат доста по-скъпо.

Целта на европейските програми е да позволят на българските общини да инвестират в модернизирането си, което те не биха могли да направят сами. Сопот и Кирково са само част от много по-голяма картина - заради лоши приоритети и лошо планиране, некадърност или корупция при обществените поръчки и заради липсата на достатъчно опит много от общинските проекти са неефективни или откровено не вървят.

Това ще им се отрази финансово догодина, защото държавата ще им наложи корекции - т.е. ще удържи част от парите, които общините трябва да получат по линия на европейските фондове. Изследване на Асоциацията на общините в България откри, че 80% от тях очакват някакъв вид санкция по проекта си. Преведено на прост език, през 2011 г. на много места в България ще има финансови кошмари.

ЗОП за помощ

В ЕС действа просто правило - ако откриеш грешките си сам, парите, които вземеш обратно, остават при теб за ново разпределяне. Ако ги открие Брюксел, те ти се отнемат. Ето защо България започна проверки на общинските проекти и налага корекции по тях. Те варират от няколко процента до цялата сума в зависимост от прегрешенията.

 

Според изчисленията на зам.-министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова близо 90% от установените към момента нарушения са в начина на провеждане на търговете по Закона за обществени поръчки (ЗОП). Българските общини масово не знаят как да организират такива или не искат да го правят по правилата. Сопотският пример е следствие именно от верижно допуснати нередности в търговете, които сега заплашват общината с отнемането на 4.5 млн. лева. Одиторски доклади, с които "Капитал" се сдоби, заключват, че в поръчките на общината за водния цикъл е имало съгласуване между отделните играчи и конфликт на интереси между тях, което е довело до унищожаване на конкурентния принцип. Дори това да не е умишлено позволено от кмета и неговите подчинени, тяхна вина е, че не са видели проблема.

В много от общинските поръчки се залагат безсмислени условия и се позволяват абсурдни оферти (виж карето), които, умишлено или не, ограничават броя на кандидатите и изкривяват конкуренцията. Например един от критериите, заложен за участие в процедурата за избор на строител на двуетажна сграда в община Русе, е собствена 50-метрова бетон помпа (която се ползва при високи сгради). Пак в Русе има търг за изграждане на физкултурен салон с условие изпълнителят да има опит в ремонта на поне 5 сгради-паметници на културата.

"Ако искаш да си купиш "Мазда 3", ще направиш процедурата така, че да си я купиш", казва простичко министърът по еврофондовете Томислав Дончев(интервю с него - тук). Той съжалява, че общините и изпълнителите виждат ЗОП като пречка, а не като възможност. Павлова не смята, че конфликтът на интереси е масов случай. "Зад някои търгове определено прозират предпочитанията на един кмет към даден кръг от фирми. Според мен обаче те нямат знанието с каква методология да оценят кандидатите и затова хващат и преписват някаква", обяснява тя.

 

След моркова - време за пръчката

Това, че общините не могат да избират изпълнители, е само част от проблема. Той е най-видим към момента само защото огромна част от проектите тепърва трябва да бъдат приключени (виж графиката). Тепърва ще става ясно какви санкции ще се носят заради лошо планиране на приоритетите или заради лошо изпълнение. Случаят в Кирково е показателен за това: дори и идеално планиран и изпълнен, той няма т.нар. устойчивост и ако това бъде доказано окончателно, то може да донесе до 100% корекция - т.е. общината ще трябва да върне всичките почти милион лева, изхарчени за басейна. За населено място с общ годишен бюджет от 2 млн., това ще означава де факто изпадане в неплатежоспособност.

Колко точно голям е този проблем засега не може да бъде казано с точност. Нито една от проверяващите институции не пожела да се ангажира с конкретни прогнозни числа. От МРРБ са правили предварителен одит, който е върнал резултат от около 10% корекции. В "Околна среда" към момента те са под 15% от броя проекти и минимален процент от средствата, а от фонд ФЛАГ, който предоставя кредити на общините по европроекти, потвърдиха за 4 корекции.

 

Всички обаче са категорични, че проблемът ще се разраства сериозно. ФЛАГ например очаква тези дни първият проект с корекция от 50%. "Когато правиш нещата за първи път, подценяваш, не си довидял и излиза, че ще те коригират", признава Гинка Чавдарова, изпълнителен директор наСдружението на общините в България. "Всяка община ще попадне под някакви корекции. Тя втори път няма да допусне такава грешка." Чавдарова се оплаква, че по някои правила за селската програма например за неголеми прегрешения като няколко дни закъснение за връщане на депозити общините могат да търпят две санкции - от Комисията за защита на конкуренцията и от Държавен фонд "Земеделие". 


Много общини не са заложили контрол и санкции на изпълнителите. В случай на нередности те ще отнесат сами шамара. "Фирма по един от проектите ни няма достатъчно средства, за да го завърши", разказва кметът на Златоград Мирослав Янчев. "Ние не сме поставили такава гаранция в договора. Оттук нататък ще налагаме и такива." Янчев признава, че много общини допускат и елементарни грешки, но "това е периодът, в който се учим".

"Догодина очаквам тежка ситуация с общините", признава Емил Савов, ръководител на ФЛАГ. "Просрочените им разходи тази година гонят 200 мил. лева към доставчици, инвестиционни разходи. Беше коригиран и размерът на изравнителната субсидия, така че следващата година едва ли ще е по-добра от тази. С допълнителните трудности, които ще им се стоварят като корекции, ще се случи същото като със САПАРД. Тогава много общини имаха кредити от държавния бюджет, които в момента им висят като задължения. Сега ще имат задължения или към нас, или към други финансови институции, или към съответните изпълнители. Тежестта ще падне върху общинските бюджети, няма друг източник."

Рибата се програмира откъм главата

До голяма степен за проблема е виновна и държавата. Тя нито изпланира, нито координира своите идеи с тези на общините, не им каза какво се иска от тях и не им даде много възможности да се научат. Настоящата ситуация сочи, че по някои приоритетни оси има тонове готови проекти и все по-малко пари (като например тези за общинските пътища), а по други - доста пари и никакви проекти. Както добре обобщава кметът на Смолян Дора Янкова, "заради разнообразните приоритети по програмите, за част от които и ние, общините, настоявахме, сега рехабилитираме пътища, които не водят доникъде и реставрираме туристически атракции, до които не водят пътища." Най-мащабен беше провалът в "Околна среда", където в средата на програмата се смениха приоритетите заради заплахата от санкции от Европейската комисия, ако не бъдат изградени достатъчно пречиствателни станции.

Осемдесет и шест процента от общините общуват индиректно с управляващите органи - те не само не са успели да влязат в пряк контакт за изчистване на технически грешки, но нямат достъп за такъв, показва проучването на Асоциацията на общините в България. Самите оперативни програми не комуникират добре на национално ниво - прословутият пример е как се асфалтират пътища, които трябва да стоят непокътнати поне 5 години, а под тях още не е прокарана новата канализация.

В тази мъгла всяка една община проправяше пътя си през изминалите три години сама: къде по-успешно, къде не. На този фон фактът, че първият срок не завършва с пълен провал, е вече успех. Показва го големият брой одобрени проекти по различните програми - за много от тях не е достигнало финансиране и се прехвърлени в списъка на чакащите. Чавдарова се надява на новия програмен период, в който и държавата, и общините ще трябва да си говорят по-добре, да приоритизират по-разумно и да са по-спокойни.

Местната власт например ще трябва да се откаже от стремежа за подаване на максимален брой проекти. Това е разговор с хората, който трябва да се изстрада - не всичко може да стане веднага, колкото и да изглежда примамливо. "Ако ми дадат път на всички проекти за общо 30 млн. лева, аз ще ги проваля всичките, защото не мога да намеря толкова мостово финансиране", признава например кметът на Златоград.

Държавата пък трябва да улесни общините - на първо време като им даде повече и по-подробни насоки за това как се правят обществени поръчки в новия ЗОП. Така ще се реши и още един проблем, който в момента буквално удавя всеки общински проект - обжалването. "Имам чувството, че вече има професия жалбоподател. Единици са поръчките, срещу които няма възражения", оплаква се Павлова. Другото, което централната власт може да направи, е просто да говори повече с местната. Новата агенция по развитие, която ще поеме цялото финансиране от ЕС, е стъпка в правилната посока. Това няма да облекчи първата матура, на която ще бъдат подложени общинските власти догодина, но поне обещава да направи следващите по-лесни.

Дори и само заради това оптимистите твърдят, че това е учебен процес и резултатите тепърва ще се подобряват. Песимистите не са толкова сигурни. Реалистите пък чакат местните избори. И европейските корекции, които ще започнат в края на 2012 г.

  
 
Коментари (0)
Добави коментар
     
    Последни новини от категория Разни
    Новини Във връзка с имотните скандали в ГЕРБ, с постове се разделиха Цецка Цачева и Цветанов Цветанов, а психологът Росен Йорданов коментира пред БТВ своя анализ на ...
    Новини Пътешественик и художник, Светлана Казина се мести да живее в планината Алтай преди около 20 години, в малка къща без течаща вода и често без ток.Тя обича живота и го живее ...
    Новини В интернет има много фирми, които уж предлагат много изгодни за коли за скрап цени. - Но винаги е по-добре човек да направи един бърз преглед на това какво се предлага реално на пазара. Малко са ...
    Новини На пазара има много куфари с колелца и човек трудно може да прецени кой е най-добрият вариант. Ето защо трябва да имаме умел водач в целия този свят на куфари – текстилни или пък с твърда ...
    Новини Технологиите продължават да се развиват според нуждите на човечеството. Има хора, които нямат връзка и са самотни, но трябва по някакъв начин да задоволят своите интимни потребности. Тогава на помощ ...
    < Предишна новина   Следваща новина >
     

    АНКЕТА

    За кого ще гласувате на евроизборите?