Народът иска: Работа, а не помощи за бедните

Данните са от проучването на "Алфа рисърч", изготвено по поръчка на Министерството на труда и социалната политика. Изследването е част от проекта "Изпълнение на ангажиментите на Република България по организацията и провеждането на европейската година на борбата с бедността и социалното изключване - 2010".
59 на сто от анкетираните българи определят себе си като бедни, но само 14% наричат бедност крайните форми - клошари, просяци, хора, които бъркат по кофите, мизерия. Едва 8% от нашенците обаче се слагат при богатите. Анализаторите отдават това на песимизма ни като народопсихология. В Холандия 52% от анкетираните се възприемат като богати, във Финландия - 41%.
Друг парадокс е, че 1/3 от анкетираните определят себе си като бедни, въпреки че разполагат с доход, по-висок от средния за страната. Най-склонни да възприемат бедността като силно разпространена са хората, които живеят в населени места с висока концентрация на социално слаби - в малките градове и селата. А една трета от анкетираните смятат, че всички хора около тях са бедни. Но това са предимно хора с ниско образование, безработните и пенсионерите. 
Каква е причината за бедността? В България широката общественост поставя основните акценти върху външни фактори - липса на работа, несправедливо ниско заплащане липса на справедливост в обществото, беден произход, здравословни причини. Тази склонност причините да се търсят в средата, а не в индивида, е доста по-засилена сред по-бедните и нискостатусни групи, коментират анализаторите. В същото време факторите ниско образование, или липса на мотивация и желание за работа са посочвани доста по-рядко като причина за липсата на работа и по-лошо заплащане. 
Изследването много ясно показва, че бедността се мисли не само в абсолютни категории - липса на работа, ниски доходи, слаба покупателна способност, но и сравнително, през призмата на съпоставка с други хора. 51% от анкетираните са склонни да мислят, че един човек остава еднакво беден, независимо как се променя благосъстоянието на останалите. 46% от българите обаче са на мнение, че ако другите хора или групи забогатяват, бедността на един човек се увеличава, дори и да не е настъпила промяна в доходите му. Затова анкетиращите предупреждават, че в ситуация на неравномерно разпределение на благосъстоянието може да се очаква допълнително нарастване на напрежението сред групите с най-нисък статус.   
За разлика от бедността социалното изключване се възприема като явление със сравнително по-малък обхват. За голяма част от българите то не е така ясно и разбираемо като бедността. Затова и повече от половината от българите смятат, че аутсайдерите у нас не са повече от една трета. 
Според огромното мнозинство от българите (78%) държавата трябва да помага на бедните хора, като им дава възможност да повишават квалификацията си или да им съдейства да си намерят работа. И само в крайни случаи да им дава парични помощи за издръжка.    
Отделно от това проучване, статистиката на "Евростат" дава данни, доближаващи се до мненията на анкетираните. За измерители на бедността в "Евростат" приемат да не си плащаш сметките, да не отопляваш достатъчно жилището си, да нямаш кола или телефон. Според тези показатели в България бедните са 41% от всички граждани и така страната ни се очертава като най-бедната в Европейския съюз, следвана от Румъния с 33%. А най-малко проблеми със сметките имат в Люксембург, Швеция, Холандия, Дания и Испания (под 3%).
Близо 81 млн. души в ЕС, или 17% от гражданите му, през 2008 г. са били застрашени от бедност.

Валерия Стойкова