Лингвистичен фонмен: Малкото село, в което всеки говори различен език

Международната общност отбеляза преди няколко седмици 10-ото издание на Международния ден на езиците. Най-голям повод за празнуване обаче имат жителите на швейцарското село Бивио.

Населението на селцето, разположено на надморска височина от 1932 метра, наброява само 200 души, но те говорят още от най-крехка възраст три европейски езика и няколко местни диалекта. Една четвърт от жителите на Бивио нямат никакви проблеми с италианския. Една пета говорят на романш или реторомански. Най-много са онези, които говорят вариант на немския.

Всички те обаче нямат проблем да се разберат помежду си и в магазините, в които пазаруват, местните жители винаги получават точно онова, което са поръчали, въпреки че с продавача може и да не говорят на един майчин език. 

На тези лингвистични умения жителите на Бивио са обучени още отдетската градина. Там във вторник децата говорят задължително само на италиански. В четвъртък пък се говори само на ретороманския диалект сурмиран. През останалите дни от седмицата децата говорят ту на единия, ту на другия език по време на занятията. Когато обаче излязат на двора, за да играят, там доминиращ се оказва немският диалект бюнднердойч. мястото, на което пътят се разделя на две. Районът винаги е бил смятан за място за срещи на различни култури. По времето на Римската империя римските легионери са спирали именно на това място, за да отдъхнат конете им. После са поемали през двата алпийски прохода, известни като Джюлиер и Септимер.

От 2012 г. децата в Бивио задължително ще изучават в началното училище и английски език, което ще направи езиковото многообразие там още по-богато.

"Гардиън"/БТА