Законът на дозата

Познавате ги отдавна - приличат на скейтъри, носят размъкнати дрехи и суичъри.

Лицата не им се виждат от качулките. Носят топчета хероин в устата си, усукани в найлон, за да може, ако ги подгони ченге, да го изплюят и да кажат, че не е тяхно. Седят на тумби покрай НДК или в централните кафенета на малките градове. Излизат за малко, зареждат и чакат клиенти.

Не носят повече от една доза в себе си, но в дадена къща или апартамент наблизо е депото. Там са разфасовани стотици дози в тайници, за които знаят само те - малките дилъри, неуловими за закона.

Дори и да ги хванат - те са непълнолетни и се отървават с мъмрене от родители и даскали. Но реално въртят оборот за десетки хиляди левове на ден. Преди време беше проблем, ако детето ти стане наркоман.

Имаше съвети към родителите как да познаят хероиновия си наркоман вкъщи - като му намерят в джобовете лимонтузу, капачка и запалка. Днес ще познаете детето, че е дилър, по това, че разполага с повече пари от вас

Много повече. Ще го познаете и по друго - че в ценностната му система, ако въобще има наченки на такава - вътре има само пари. Песни за пари, мисли за пари, парите като изява и като единствена възможност да си жив. Разпадът от последните двадесет години е в душицата на това дете. Ако отворите главата му, вътре е пропаст с летящи ценни хартийки в нея.

Те са идеалната жертва на големите играчи в бизнеса с хероин - ненаказуеми, безскрупулни, лесни и послушни

Те тръгват по най-лесния път - или да друсат, или да продават на друсащите. И в двата случая ги губите - един ден те ще бъдат част от престъпния свят или ще бъдат вътре дълбоко в спринцовката.

Те не са като тийнейджърите едно време - сексът примерно не ги вълнува, защото наоколо е пълно с безплатен секс. Не ги интересува бъдещето, защото бъдеще по принцип няма. Кино и книги са далеч от очите им. Миналото е като мъгла, географията е само "нашта махала", а физиката и химията са им силните страни, защото те правят "мешилката" и познават на око чистотата на материала. Те могат да ти направят наргиле от пластмасова бутилка, целофан и химикалка, без да са чули за скачени съдове. Те не могат да пишат правилно, но и не им се налага да пишат. Не мечтаят за нищо освен за лесни пари. Често това са деца на нормални родители, пари не им липсват, но те просто няма какво да правят друго. Просто това е животът им - йерархията и дисциплината в наркокартела, правилата, които спазват, си струват - просто заради парите.

Това е кварталната българска мечта

Децата нямат житейски проект и големите босове им го създават. Нямат правила и големите босове им ги дават. Никой не ги наказва и никой не ги командва - големите босове го правят и им създават илюзията за семейство (фамилията), училище (на живота) и църква (тайната, тайнството, принадлежността). Всичко това, което липсва в държавата България, им го дава Фамилията или Фирмата. Те имат работа. Реални пари и реални постижения, реални планове. Още по-горчиво е - тези деца се реализират само в кръгчето на мафията и наркопазара.

Никой не им предложи нищо друго. Както наркоманът замества щастието си с химия, така и дилърчетата заместват нереалната държава България с един реален свят на пари и правила. Те са бъдещите герои в новините. Цяло едно поколение, което не знае нищо друго освен да печели от нещастието на други деца. Точно както е организирана самата държава България.

 Мартин Карбовски, Стандарт