Пороят като Видовден

Стихията е нещо ужасно, но понякога полезно. Сътворява много поразии, но и пък вади на светло укривани с години далавери и простотии.

Това се случи с потопа през последните дни. Като гъби след дъжд лъснаха язви и кусури, за които отдавна се знае, но нищо не се прави. Иначе хрониката на водния ад се превъртя по всички телевизии. От пропаднала магистрала към Гърция и околовръстна река вместо шосе край София до блокирани влакове и рейсове. Не говорим за обичайните драми със залети мазета и протекли тавани, задръстени шахти и зейнали ями по улиците. Както и как Перник остана на сухо, докато газеше вадите

Да не говорим, че за да е пълен кошмарът, в миньорския град спря и парното. Костинброд пък тотално глътна вода и заприлича на удавник. И целият този апокалипсис само след едно денонощие дъжд. За тези 24 часа столицата се превърна в нещо средно между Венеция и сцена от филма "Воден свят". Най-големият екшън обаче бе с новопостроеното Околовръстно шосе. Все пак надпреварата кой да строи 4,5-километровата отсечка бе спечелена от "Главболгарстрой" за 32,7 млн. лв. Два допълнителни анекса оскъпиха трасето двойно - с още 35 млн. лв. И сега се оказва, че шосето май може да се ползва само през лятото. Пътната агенция вече започна проверка дали инженерните съоръжения под Околовръстното шосе са поставени правилно.

Основна причина за наводнения път обаче е липсата на канализация и запушени шахти в баровските квартали в полите на Витоша. Все едно, както и при язовира край Ивайловград, никой не е чувал, че районът е застроен, без да има нужната инфраструктура. От години е ясно, че къщите за милиони в Драгалевци, Бояна и Симеоново са снабдени със септични ями вместо с тръби по които да се оттичат черният хайвер и трюфелите. Въпреки това обаче баровците се надпреварват кой да вдигне по-огромен палат, може би защото биопродуктите, отглеждани в градините в тези квартали, се развиват чудесно. За сметка на това Перловската и Владайската река се превръщат в отходни ями и бавно и полека София започва да прилича на Париж и Лондон. Ама преди 300 години.

Следва въпросът как за двайсет години преход поне един от баровските квартали не осъмна с канализация. И защо това оставаше последна грижа. Тук обаче влизаме в до болка познатия омагьосан кръг. Защото, за да бъдат поставени тръбите, те трябва да минават все отнякъде, а в тези квартали дори улиците като правило са частни. Всъщност пороят показа, че у нас големият проблем не е с незаконното строителство. Защото къщи, хотели и цели квартали, вдигнати с редовни документи, се оказаха много по-голямо недоразумение.

И много по-опасно.

Отделен въпрос е доколко сме готови за адекватна реакция при бедствие. При положение, че предупрежденията на синоптиците за очакваните порои вървяха седмица по-рано.

Накрая обаче работата отново приличаше на викане на неволята. Или след дъжд качулка.

Жоржета Живкова,

Стандарт