Новини БГ

USD - 1.83646EUR - 1.95583
GBP - 2.28165CHF - 1.8387
Вторник
Юли 25
Начало arrow България arrow Бракът като институция е в криза, но семейството не е

Бракът като институция е в криза, но семейството не е

  Print E-mail
2010-12-05 11:36:36
източник: capital.bg

Румяна Радулова е клиничен психолог по образование. Семеен терапевт на свободна практика и консултант в Център за ресоциализация на зависими Пеперуда и Анимус

Г-жо Радулова, защо все повече двойки избират да не сключват брак?
Бракът като институция е в криза, но това е израз на кризата на доверие към институциите като цяло в България. От друга страна, не съм съгласна, че семейството е в криза, защото си мисля, че цялата тази липса на доверие в институциите, изобилието от социални мрежи и принадлежности често пъти предизвикват изживяване на криза по-скоро на личността и семейството се превръща в последен пристан, място, където човек се чувства приет, обичан и сигурен.

Това не са ли две различни дефиниции на това какво е семейството – едната клони към социално-икономическо определение, а другата е свързана с емоционалното и личното преживяване. 
Това е, защото самата институция брак идва да регулира социално-икономически отношения, но се оказва тясна за изискванията и потребностите на съвременните двойки. Първоначално бракът е форма, в която партньорите функционират комплементарно – частното пространство е където жената се изявява, грижи се за дома и децата, а публичното е където мъжът се изявява, пази границите и осъществява контакта с външния свят. Тази симбиоза е подчинена на това те да могат да отгледат и възпитат децата си и семейството да оцелее, което задоволява по-колективистични цели.
Докато в днешно време все по-важни стават индивидуалните ценности и интереси. Партньорите поставят на първа линия това да бъдат обичани, приети, разбрани и подкрепени. В днешно време често пъти мъжът и жената влизат в конкурентно взаимоотношение, следвайки свои собствени проекти и свои собствени версии на това какво е да си щастлив. Бракът се превръща в едно по-конфликтно пространство, което трябва да съвместява различни версии за щастие и удовлетвореност. Все по-малко двойки избират да следват стария кавър – останахме заедно заради семейството, децата, макар и нещастни.
Мисля си, че голяма част от двойките, които отказват да сключат брак, го правят като бунт срещу една подобна ограничаваща дефиниция на брака и семейството, особено когато са израснали в семейства, които са усещали като фалшиви, и са преживявали родителите си като нещастни заедно. От друга страна, хора, които имат личен опит с тежък развод – на родители, приятели или собствен, имат фантазията, че понеже няма брак, раздялата няма да е толкова тежка, което всъщност невинаги е така. Когато човек поеме риска да влезе в една връзка по честен и открит начин, когато поеме риска на интимността и свързването, на това да се нуждаеш и да си зависим от другия, тогава винаги раздялата е болезнена. Винаги има тъгуване, винаги има траур.

Мъжът в съвременното общество е като че ли детрониран от икономически и социално ръководната роля, отредена му в патриархалното битуване, много от тях са израснали в стария модел, но трябва да търсят щастие в новия. Как реагират и как се справят мъжете, какви са им вариантите да оцелеят емоционално и психически?
Мисля, че не само мъжете държат в представите си тези две версии за взаимоотношение и семейство. Патриархалната и модерната версия за партньорство е нещо, което съществува като полемика и в главите на жените. Има парадоксални явления, в които уж има равенство между половете, в смисъл че и двамата работят, имат свои лични проекти, но същевременно и съвсем необезпокоявано жената е отговорна и за домакинство, емоицонален климат и отглеждане на децата. И съответно обратният сценарий, в който, независимо че жената работи, основната тежест за финансова стабилност пада върху мъжа. Тези две версии комуникират по различен начин във всяка двойка. Различни семейни иделологии могат да изграждат и съвместяват по различен начин разпределението на йерархия, власт и ролеви модели.

Може ли да се говори, че в новите взаимоотношения отговорността е споделена, а свободата е предоговорена?
Отговорността винаги е следствие на повече свобода, която от своя страна се изживява като несигурност. Това се случва с онези двойки, които решават да не сключат брак. При тях истинският въпрос е колко несигурност могат да поемат и как е взето решението за подобна връзка. Когато дойде едно семейство при мен и каже, че са решили да не сключат брак, много често впоследствие се разбира, че това не е споделено, а е само официалната версия. В тези случаи проличава един маргинален глас, който има нужда от повече сигурност и предсказуемост във връзката, и друг, за който това е свързано с тревога от ограничения на личната му свобода и избор. Ако хората са достатъчно сигурни в себе си, могат да толерират по-голяма несигурност по отношение на тяхната връзка и да си дадат повече свобода да експериментират.
Такова решение понякога е псевдорешение– или е бунт срещу конвенцията, или срещу това, което са преживели, или е опит да докажат на родителите си, че техният избор е по-добър. Често това е бягство от интимността и отговорността, изкушени от идеята, че светът е пълен с потенциални партньори, които могат да бъдат сменени и пробвани като дрехите в един магазин, докато се намери този, който пасва най-добре.

Всъщност това е едно от големите предизвикателства на съвременния човек, който, от една страна, иска да има семейство, но в същото време има толкова възможности за нови и разнообразни срещи. Какво се случва всъщност, каква е динамиката, която води до толкова повече раздели?
Има бленуване по една романтична версия, че ще намерим половинката, която ще пасне на сърцето ни, а дотогава може да правим много проби също както в Пепеляшка, принцът пробва обувката на всички булки в царството, преди да се спре на единствената, която, забележете, е и последната. Получава се изместване в бъдеще време на срещата с перфектния партньор. Това в много случаи идва да предотврати влизането в интимна връзка, което се изживява като застрашаващо и потенциално нараняващо. Понякога мислим, че има начин да избираме и поръчваме като в супермаркет това, от което имаме нужда. Но това е едно илюзорно преживяване, неудовлетворително, в което близостта няма място да се случи. Подобен подход е много обвързан с консуматорския модел на съвременния живот, което отново успява да саботира създаването на интимност.
За да се развие истински, една връзка се нуждае от известна стабилност и предвидимост. Нуждае се от перспектива, която партньорите да могат да споделят. Дори тази перспектива да не е идеална, докато смъртта ни раздели, поне да бъде обозрима. Това важи с още по-голяма сила, когато има и деца, които най-много се нуждаят от устойчив контекст, в който да се разгърнат. 

Какво се случва с все по-многобройните самотни хора. Какъв е техният избор?

Свободата е преди всичко екзистенциално и лично преживяване, което може да се преживее в двойка, но и самостоятелно. Свързано е с нагласите и вярата на хората, че децата не са достатъчно основание да останеш в една връзка. Децата са най-потърпевши, ако са свидетели на семейни отношения, наситени с конфликт, агресия и разрушителност. Рекомпозираните семейства са друго все по-често срещано явление, което се появява като отговор на много от съвременните тенденции. Не е толкова важна композицията на семейството, колкото качеството на връзките в него.
В семейства с един родител децата често пъти се товарят с отговорности и роли, които не би трябвало да са техни. Съществува изкушението детето да застане на мястото на липсващия родител, а самотният родител има изкушението да споделя и да партнира с детето. Така се завързва една доста безперспективна връзка, за която предстои тежка и неминуема раздяла. В този смисъл много по-добър работещ вариант е семейства, които успяват да се реконструират.

И все пак сам родител е все по-често срещано явление...
Нуждата от партньорство е изконна и човек неминуемо я търси. В семейства с един родител, ако родителят натовари детето си с тази потребност, изгражда или неустойчива, или обречена и конфликтна връзка. Често при мен идва един родител с детето си, което е в пубертета с цел да подобрят взаимоотношенията си. Например майка със сина си, където бащата е деангажиран, т.е. той не идва и не е поканен да дойде. В такъв случай преживяването за семейност е преди всичко между майката и сина и е много любопитно, че не идват да се разделят, а да подобряват своите взаимоотношения и да си партнират. Това е много голяма клопка и за едната, и за другата страна. В порастването важен етап е процесът на раздялата.
За родителя е важно да удържа личните си граници, да се грижи за емоционалния комфорт на детето. За тази цел може да включи разширеното семейство от баби дядовци, роднини и бавачки, което, от една страна, замества липсващия родител, а от друга, помага на детето да се идентифицира с повече и по-разнообразни ролеви модели. За самотния родител е важно да мисли как вижда живота си и дали може да бъде удовлетворен, без да е във връзка. Дори и да може да удържи границите, да се справи с отглеждането и пускането на детето, да не го натоварва със свръхочаквания и с несвойствени отговорности, идва отново темата за свободата и самотата. Какво е самотата и как човек се чувства със себе си...

Как виждате развитието на семейната институция и семейните отношения в перспектива?
Мисля, че семейството е основна структура, в която порастваме и преживяваме себе си, намираме подкрепа, разбиране, любов и оптимизъм. В този смисъл ще продължи да бъде ключов фактор в структурирането и формирането на човека. Това, което ще претърпи развитие, са идеите за качеството на връзката, за ролевите модели в семейството, идеите за партньорство, свобода и близост. И тези идеи ще бъдат предоговаряни, както вече са. Институционалната рамка също ще търпи развитие и ще предизвиква полемика. Но си мисля, че дори и в момента семейството е една важна удържаща структура за всички участници.

А не е ли факт, че от семейната институция имат нужда единствено или най-вече децата, докато стигнат до определена възраст. Нуждата от партньорство и емоционално и интелектуално задоволяване се постига с приятели и с интимен партньор, без да е необходимо да се облича в определена социална форма?
Зависи от индивидуалните нужди на хората в двойката и какво ги прави щастливи. Опитвам се да видя дали зад този въпрос не стои идеята за бягство или страх от интимност. Наистина формата, в която ще се чувстваш щастлив, е въпрос на лично преживяване и избор, но в срещата с другия има възможност да се преживее страшно много, което няма начин човек сам да генерира. Това от своя страна стимулира личното израстване и развитие. И все пак съвременният живот позволява човек да гледа сам децата си и в домакинството, и в емоцията си.

Като живееш с някого имаш винаги изкушението да изпадаш в зависимости – емоционални, психически. Истинското порастване и съзряване не е зависимост, а като че ли е игра, партниране...
Зависимостта от другия е основен страх, който стои пред интимността в двойките и пред близостта. Аз бих споменала зависимостта не само с негативен знак. Тя може да е обмяна на нещо, което ти не притежаваш, и да преживееш чувство на приемане и на благодарност. Зависимостта може да се разглежда и като капацитет да се възползваш от нещо ценно, което другият има възможност и желание да ти даде. Това е обратното на зависимостта, която ни преследва и ни прави безсилни. Това преживяване е наситено с болезненост и със страх от загуба, но пък като че ли това е единственият начин да се стигне до взимнополезна обмяна в една връзка.

We Are Family
Данни от проучвания на "Алфа рисърч", свързани със семейството (2008-2009)

Една от най-големите ценности за българите е семейството. Въпреки сериозните трансформации, които настъпиха и в тази сфера, бракът си остава доминиращата форма на съжителство в българското общество. Само 8% от пълнолетните българи живеят с партньора си без брак, въпреки че четворно повече (32%) смятат, че бракът е отживелица. Последните със сигурност не са били на това мнение, когато са сключвали брак.

Ако погледнем към символите на брака, ще видим, че мнозинството не са вманиачени в тяхното поддържане – три четвърти. През изминалата година близо половината от децата са родени без брак, но доколкото бащата е известен, НСИ смята, че това са бракове от съвместно съжителство и в доста по-малка част (19%) са деца на самотни майки.

Според българското законодателство и майката, и бащата имат право на отпуск по майчинство/бащинство. За последните десет години делът на бащите, които реално са се възползвали от това си право, е нараснал двойно, но все пак остава изключително нисък в сравнение с дела на майките, които си остават вкъщи. Само 2% от респондентите заявяват, че мъжът е ползвал отпуск, спрямо 53%, които заявяват, че жената е ползвала отпуск. Този дисбаланс обаче едва ли се дължи само и единствено на липсата на желание на бащите да прекарват време с бебетата си. Както е видно от други данни, мъжете внасят по-сериозната част от доходите в семейството и от чисто икономическа гледна точка за семейството би било по-неизгодно мъжете да излизат в отпуск и да се посветят на децата. 

  
 
Коментари (0)
Добави коментар
     
    Последни новини от категория България
    Новини Днес отново ще бъде предимно слънчево и горещо.Максималните температури ще са между 33° и 38°, в София около 34°С, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към ...
    Новини 16-годишният Кристиян е  загинал след полет от 120-метрова скала. Това вероятно се е случило още в нощта на изчезването му, информират от полицията. Кристиян вероятно се е самоубил, скачайки от ...
    Новини От старопрестолната столица Велико Търново започва поклоннически поход по местата, свързани със св. Иван Рилски, като крайната точка е Рилския манастир, съобщава БНР. Преходът на поклонниците ще ...
    Новини Министърът на туризма Николина Ангелкова съобщи, че са открити нарушения на плажовете около Русалка. Нарушенията били открити след като Ангелкова предприела внезапна проверка на плажове по ...
    Новини На 20 юли (и на 2 август по стар стил) почитаме паметта на свети пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на ...
    < Предишна новина   Следваща новина >
     

    АНКЕТА

    Как преценявате Кабинетът Борисов 3?