Съединението прави силата: Днес е утвърден държавният герб на България!

На тази дата през 1971 година държавният съвет утвърждава държавния герб на България.

Той е утвърден с Указ № 179 и е първият герб на България след края на комунистическото управление в началото на 1990-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.

Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него — царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националния девизСъединението прави силата.

Често трите лъва от герба се интерпретират като трите главни части на България — Мизия, Тракия и Македония, което схващане е неправилно според хералдическата наука, тъй като лъвовете-щитодръжци имат само допълнителна роля в блазона на герба, както и останалите елементи като постамент и девизна лента. Също така според извадката от закона за герба на страната короната над щита и над лъва е корона на Второто българско царство (1185-1396), съществувала преди падането на България под османска власт, което според историческата и хералдическата наука е невярно, тъй като няма данни за съществуването на такава корона. Това определение за короната в българския герб е отразено в закона от политически съображения, за да се избегне асоциацията с Третото българско царство и монархическия режим на Сакскобургготската династия, властвала до 1946 година.

Често върху публични и правителствени сгради, както и върху документи може да бъде видяна така наречената „малка“ версия на държавният герб. Тази версия официално не е спомената в конституцията и Закона за герба на Република България.

Най-старият български герб датира около 1402 г. и е засвидетелстван в Хрониката на събора в Констанца (1414-1418 г.). На него са изобразени три лъва върху щит (тип испански), със стилизирана царска корона над него и надпис на немски език “цар на България”. Изворите свидетелстват, че през XIV в. върху щитовете на търновската стража са били изобразени три лъва на златен фон. През 1701 г. в своята “Стематография” Павел Ритор Витязович за пръв път златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето корона”. 

След преврата от 9 септември 1944 г. гербът е променян три пъти като според конституцията от 1975 г. той е кръгъл, в средата на син фон е изобразен изправен лъв, а над него червена петолъчна звезда. Обграден е с житни класове, обвити по средата с националния трибагреник. Под основното синьо поле са разположени зъбчато колело и червена лента, на която със златни цифри са изписани годините 681 и 1944.