С възрастта човек забравя тялото и поглежда към душата си

Да се изредят творческите дела и сфери на изява на Ваня Щерева е труднопостижимо. Вероятно ще бъде нелека задача и за самата нея. Затова няма да се наемам с това упражнение. Ще оставя времето да ги натрупа така естествено, както се струпват на едно място есенните листа. А те се раждат, узряват, опадат и отново се появяват малки, свежи, незащитени и готови да извървят за пореден път кръговрата на живота.

Actualno.com се срещна с Ваня Щерева, за да я „улови” в настоящия момент. Предупреждаваме ви, няма да говорим за "Стъклен дом", днес не ни е до него. 

Завършили сте спортно училище, какво Ви насочи към актьорството, музиката и литературата?

Спортът не беше мой личен избор. Избра го баща ми, когато бях в трети клас. Заведе ме на стадиона и там си останах десет години. Не знам как би се развил животът ми, ако не се беше случило именно това с мен. Спортът дава цели, прави те дисциплиниран. До ден днешен живея като спортист. Ако нямах в себе си това чувство за дисциплина, едва ли щях да довършвам започнатите неща. Защото на човек, каквото и да прави, дори много да му е любимо това, което прави, в един момент му дотяга. И точно тогава, ако му е важна крайната цел, трябва да стисне зъби и да продължи.

Театъра, музиката – кое дете не прихваща от магията им? Мечтала съм да бъда актриса, както повечето малки момиченца, затова, когато завърших училище, последвах мечтата си и кандидатствах в НАТФИЗ. После като завърших, хванах истински микрофон вместо дезодорант пред огледалото. Аз не разделям нещата, които правя жанрово. Хайде да се разберем така: Изразявам мисли и чувства по различни начини.

Малко хора знаят, че сте дизайнер на дрехи. Как започнахте да работите в тази насока и какво ви дава тя?

За дизайнерство мисля, че не е подходящо да говорим. Като бях малка, един приятел във Варна, Миро, шиеше интересни неща и правеше ревюта. И ме научи и мен да ги шия. С този занаят, даден ми от него, съм си помагала на бюджета години наред. Така, че, дизайнерство точно не е, шивачество е. И машина не съм пипала от години, не ми е интересно. Светът на модата не ми е интересен. Иначе, докато си почивам от писане, изработвам ръчно дребни красиви неща. Напоследък с едни кукли-ангели съм се заиграла.

Коя е книгата, която промени живота Ви, и защо?

Книга да промени живот изглежда нереално. Книгите са способни да променят светогледи, но чак животи... Но въпросът ви в случая е доста удачен, защото вдъхновена от „Естествен роман” на Г. Господинов, аз прописах. И така животът ми се промени. Вместо да държа микрофона в някой гараж, да си пием весело с музикантите, и да се срамувам малко от това – на колко годинистанах, не е ли време вече да спра с детинщините, сега седя на масата в кухнята, и пиша, пиша, пиша...