Какво се случва с храната

От самото хранене до усвояването на храната, тя изминава дълъг пътв организма ни. Той се състои от много и различни химични процеси, които се намират в сложен, но изключително необходим баланс от реакции, осъществявани благодарение на храносмилателни ензими - сложни белтъчни молекули, които участват дейно в химичното смилане на хранителните вещества в стомашно-чревния тракт. Само по този начин храната се разгражда до по-малки частици, които могат да бъдат усвоени от организма.

В естествени условия по-голямата част от храносмилателните ензими се произвежда в задстомашната жлеза (панкреаса), но те могат и да бъдат синтезирани по изкуствен път или извлечени от растения и гъби.

Какво всъщност представляват ензимите

Ензимите са белтъчни молекули, произвеждани в организма, които катализират (ускоряват) определени биохимични реакции. Или казано по-накратко те са биологични катализатори, които увеличават няколко милиарда пъти!!! скоростта на протичане на биохимичните реакции в организма, но без да променят тяхната посока или природа. В конкретния случай храносмилателните ензими катализират разграждането на храната.

Как се осъществява храносмилането

Храносмилането е процес на химично и физично разграждане, което започва още в устната кухина, продължава в стомаха и тънките черва и завършва в дебелото черво.

При хората и останалите бозайници химичните процеси на разграждане на храната започват още в устата, където храната се сдъвква между зъбните редици. Този процес стимулира отделянето на слюнка от слюнчените жлези, която е богата на амилаза – ензим участващ в смилането на въглехидратите.

От устата през хранопровода храната попада в стомаха, където стомашният сок богат на ензими продължава да разгражда въглехидратната съставка на храните и започва смилането на мазнини и белтъчини.

В тънките черва храната продължава да се смила от храносмилателните ензими на панкреаса, а по-късно се всмуква през чревната стена и по този начин хранителните вещества попадат в кръвообращението.

Несмлените и неусвоени хранителни вещества и вода се изхвърлят навън под формата на фекални маси, оформени в дебелото черво. В процесите на храносмилане играят първостепенна роля панкреасът, черният дроб и жлъчният мехур.

Функции на храносмилателните ензими

Основните места на действие на храносмилателните ензими са устната кухина, стомаха, дванадесетопръстника и тънките черва. Те се произвеждат и секретират от слюнчените жлези, стомашните жлези, панкреаса и жлезите в тънките черва.

В устната кухина слюнчените жлези произвеждат алфа-амилаза, която е първото ниво в разграждането на въглехидратите. Амилазата смила сложните въглехидрати до по-прости захари, които обаче все още не са годни за усвояване.

Ензимите, които се секретират в стомаха (стомашни ензими), заедно с амилазата от слюнката влизат в състава на стомашните сокове. Пепсинът (от групата на пептидазите) е основният стомашен ензим, който разгражда белтъчините на по-малки пептидни молекули. Желатиназата в стомашния сок смила тип 1 и тип 5 желатин и тип 4 и 5 колаген - протеогликани в месото. Друг ензим е стомашната амилаза, която подобно на слюнчената разгражда въглехидратите, но има второстепенно значение. Стомашната липаза започва разграждането на мазнини в стомаха и по-специално на трибутирин – подобно на пепсина в стомаха участват в разграждането на белтъчините от храната.
- Карбоксипептидаза – разграждат пептидите (съставни части на белтъчините) до отделни аминокиселини.
- Еластази – ензими, които смилат белтъка еластин и някои други белтъчини.
- Нуклеази – разграждат нуклеиновите киселини.
- Панкреатична амилаза – участва в разграждането на нишестето, гликогена и други въглехидрати, но не и на целулозата.
- Чревни три- и дизахаридази – смила захарозата до глюкоза и фруктоза; малтаза – смила малтозата до 2 молекули глюкоза, изомалтаза – смила малтозата и изомалтозата, лактаза – смила лактозата до глюкоза и галактоза. 
- Липаза – участва в разграждането на мазнините.

Проблемите в храносмислането/усвояването на храната води до необходимост от осигуряване надопълнителен външен източник на ензими –Амилаза – тя е ензим, който превръща комплексните въглехидрати в прости захари по време на храносмилането. Тя хидролизира нишестето, гликогена и декстрина и в крайна сметка се образуват глюкоза, малтоза и късоверижни декстрини. Амилазата в храносмилателната система се секретира от слюнчените жлези и панкреаса, които са основните органи отговорни за разграждането на въглехидратите.

- Бромелаин – представлява ензим (наличен например в ананаса), който участва в смилането на някои белтъчини като колаген и мускулни влакна. Бромелаинът представлява смес от сяра съдържащи ензими, които разграждат белтъчините и се наричат протеолитични ензими или протеази. В бромелаина се откриват малки количества и на други храносмилателни ензими като пероксидаза, целулаза, амилаза и фосфатаза.

- Целулаза – това е всъщност група от ензими, които дейно участват в смилането на сложния въглехидрат целулоза до глюкоза, целобиоза или целоолигозахариди. Целулазата е ензимен комплекс, който разграждат целулозата до бета-глюкоза. Групата на целулазите са ключови промишлени ензими, които се използват за процесите на ферментация на захарите.

- Лактаза – известна още като бета-галактозидаза представлява ензимът, отговорен за хидролизата на лактоза до простите захари галактоза и глюкоза. Лактозата е дизахарид, който се съдържа в млякото и млечните продукти. За разлика от децата, където този ензим е добре застъпен, при част от възрастните често се наблюдава дефицит на лактаза в стомашно-чревния тракт. Съпровожда се с оплаквания (диария, подуване, газове и др.) при консумация на мляко и млечни продукти.

- Липаза – ензим, който се произвежда в панкреаса и се освобождава в тънките черва. Той е необходим за разграждането и усвояването на мазнините в червата - чрез разпадането на триглицеридите (мазнините) до мастни киселини. Заедно с амилазата липазата се появява в кръвообръщението след увреди на панкреаса.

- Панкреатин – смес от ензими, извлечени от панкреас, която съдържа жизнено необходимите за човека липази, амилази и протеази. Ензимният комплекс на панкреатина участва в смилането на мазнините, белтъчините и въглехидратите. Панкреатинът е дигестант – активно вещество, което се използва в лечението на панкреатичната недостатъчност като заместител на панкреатичните ензими.

- Папаин – натурално съществуващо вещество (например в плода на папаята), което подобно на другите протеолитични ензими разгражда белтъчините до къси пептиди и аминокиселини. Притежава свойството да разгражда мъртвите тъкани без да засяга обкръжаващите ги живи.

- Пепсин – храносмилателен ензим, който естествено се съдържа в стомашния сок и катализира разграждането на белтъчините до пептиди. Той е един от трите основни ензима, разграждащи белтъчините (протеолитични) в храносмилателната система.

- Трипсин, химотрипсин – панкреатичен храносмилателен ензим, който участва в смилането на определени белтъчини в тънките черва до пептиди и аминокиселини.