Почти 4 млрд. лв. са тежките просрочия при заемите

Близо 4 млрд. лв. стигнаха в края на септември заемите, чието обслужване закъснява повече от 6 месеца, показват данните на БНБ. Кредитите, които банките записват в графа "загуба", са се увеличили с 816 млн. лв. до 3.884 млрд. за едно тримесечие, което е най-големият им ръст от началото на кризата.

Най-вероятно става въпрос за фирмени кредити, тъй като в банкирането на дребно (потребителски и жилищни) не би могло да има такава сериозна еднократна динамика, обясниха банкери, пожелали анонимност.

Според тях реструктурирани по няколко пъти големи кредити са преминали в група "загуба", защото са свършили вариантите за отлагане. Причината за случващото се е забавеното излизане на страната от кризата. Източник от централната банка определи ситуацията като "нормално преминаване на заем от една категория в друга".

От началото на кризата в сектора минаха няколко вълни на предоговаряне и преструктуриране на кредити, всяка от които с хоризонт между шест месеца и една година. Това е периодът, в рамките на който се предполага, че обслужването на кредита може да се възстанови. Отсрочките са давани в унисон с очакванията за възстановяване на българската икономика, което обаче се забави.

В момента страната е последната в Европа, която все още не е излязла от кризата, посочи банкер, пожелал да остане анонимен. Очевидно е, че процесът на възстановяване на икономиката се забавя, а всички се надявахме, че периодът на реструктуриране на заемите ще бъде достатъчен за фирмите да започнат да обслужват по-лесно задълженията си, обясни Асен Ягодин, изп. директор на Пощенска банка.

И според други банкери причината за увеличението на просрочените над 6 месеца кредити не е заради влошаване на обслужването на заемите или на икономическата ситуация, а в много по-бавните темпове на възстановяване от очакваните. Според тях това ще се наблюдава и в бъдеще и поне още две години банковата система у нас ще трябва да "преглъща" влошаването на преструктурираните през кризата кредити, дори и технически икономиката да е излязла от рецесия.

В група "загуба" попадат кредити, които банките не са отписали окончателно и очакват в бъдеще да съберат някаква част от задължението. За да стигне до тази група един заем, трябва да не е обслужван повече от 180 дни или длъжникът да е обявен в несъстоятелност, да е в ликвидация, да има съдебен процес или решение в полза на банката, но вземането все още да не е събрано.

Банките заделят провизии в размер на 100% от стойността на кредитите в тази категория и не ги водят като реална загуба, докато не изчерпят всички възможности да ги събере.

Общият обем на заемите с проблеми в обслужването над 90 дни (включително и тези над 180 дни) към края на септември достига 5.4 млрд. лв. Делът им е 10.61% от брутните кредити (с изключение на заемите между банките). Изискванията на БНБ за провизиране на просрочията са по-консервативни в сравнение с други страни в Европа.

У нас за необслужвани се водят кредити с проблеми над 90 дни, в други страни такива са над 180 или дори над 360 дни. Банките в България започват да начисляват провизии още при просрочия над 30 дни и така трупат резерви срещу бъдещи загуби.

Освен това от банките се изисква да заделят и допълнителни провизии. На практика срещу близо 4-те млрд. лв. заеми с просрочие над 6 месеца банковата система разполага с около 3 млрд. лв. резерв извън капиталовият буфер (превишението над изисквания капитал), който е 2.9 млрд. лв. в края на септември.

Според банкери обаче самото натрупване на такива обеми от провизии е "симптом на болестно състояние" за системата, кризата продължава прекалено дълго, а и натрупаните резерви не са безкрайни.