Кризата не е на мода

Светлина в тунела, увеличаване на поръчките от Европейския съюз и в същото време продължаващ спад на продажбите на вътрешния пазар. Това са основните тенденции в производството на облекло в България през последните три месеца.

Част от представителите на бизнеса вече видяха изхода от кризата. От Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) отчитат 20% повече поръчки, но уточняват, че нивата преди кризата още не са достигнати.

С раздвижването на производството обаче отново излизат на дневен ред проблемите - сивият сектор и нелоялната конкуренция, както и липсата на квалифицирани кадри. Мениджърите от бранша прогнозират съвсем скоро да има сериозен глад за работници и дори допускат, че отново ще се заговори за внос на кадри отвън.

От миналата седмица консултативен съвет между асоциацията на производителите и представителите на правителството начело с министерството на икономиката работят по създаването на стратегия за развитие на сектора до 2020 г., която трябва да реши някои от тези проблеми.

Свръхпоръчки от чужбина, слаби продажби в България

"За последната година поръчките се увеличиха с 18-22%", казва собственикът на "Пирин текс" и зам.-председател на БАПИОТ Бертрам Ролман. Той уточни, че обемът на производството все още не е достигнал нивата преди кризата, която е довела до спад от около 26%.

Ролман е оптимист, че догодина спадът ще бъде напълно преодолян, тъй като отливът на европейски възложители от Китай продължава. В същото време те предпочитат Балканите заради възможността на местните фирми да изпълняват бързо и качествено малки поръчки. Мнението му поддържат и други представители на сектора.

Председателят на асоциацията Валерия Жекова дори говори за свърхпоръчки. Тя се позовава на данни на фирми, според които възложеното вече надхвърля капацитета на производството им с 50-70 на сто. "Тези поръчки не се отказват, а се прехвърлят на по-малки фирми, които се явяват подизпълнители", допълни Жекова.

"Има много сериозно увеличение на поръчките - с 25-30% са нараснали те в последните месеци в сравнение с началото на годината. Фирми от Испания и Франция са основните възложители", каза пред "Дневник" собственикът на русенската фирма за облекло "Магик" Магдалена Стоянова. Фирмата произвежда основно дамски облекла, а капацитетът й е около 50 хил. броя на месец.

Пръчките от чужбина за пловдивската фирма "Вени стил" също се увеличават от началото на годината. Собственикът й Веселин Славчев не може да посочи точен процент, но наблюдава покачване с около 10% и на цените, които спаднали с толкова през 2009 г. "Вени стил" е една от малкото български компании, които имат и собствена марка дрехи - "Етере" (Etere).

Затова Славчев има наблюдения и върху вътрешния пазар, където "положението е плачевно". "Тук продажбите продължават да се свиват с по 20-30 на сто. В сравнение с 2008 г. са намалели с 50%", каза собственикът на пловдивската компания. Обяснява си негативната тенденция с общия спад на потреблението, но намира и вина в себе си.

"Не желая да инвестирам в по-качествени тъкани и да развивам продуктите", обясни Славчев. Липсата му на мотивация се дължи на опасението, че подобряването на продуктите ще повиши цената и ще намали още повече купувачите.

Бъдещето - бягство от ишлемето

Въпреки настоящото раздвижване големите въпроси пред сектора остават. Един от основните е ниската добавена стойност на продуктите. Тя беше и причината министерството на икономиката да посочи тази сфера за безперспективна и неконкурентоспособна.

"Ние с пълно право сме под критиката на правителството за това, че добавената ни стойност е ниска", каза председателят на БАПИОТ Валерия Жекова. В инициираната от организацията стратегия за развитие на сектора до 2020 г. ще бъдат набелязани мерки за преодоляване на проблема.

Една от причините за ниската добавена стойност са особеностите на производството. По данни на асоциацията 40 на сто от фирмите все още работят на ишлеме, при което абсолютно всичко от кройката и плата до копчетата и конците се доставя от възложителя, а изпълнителят влага само труд.

"Много фирми предпочитат да работят на ишлеме и дори отказват поръчки за полуишлеме (възложителят осигурява само основния плат - бел. ред.) или готов продукт (възложителят дава дизайна - бел. ред.), защото така носят по-малка отговорност ", смята Жекова.Въпреки това от асоциацията наблюдават намаляване на броя на производителите, които работят на ишлеме.

"Полуишлемето се наложи през последните години, защото така възложителят не трябва да поддържа екипи, които да проучват и поръчват спомагателните материали", обясни Жекова. "Все повече фирми проявяват интерес и към изработването на готов продукт", твърди собственичката на фирма "Магик" Магдалена Стоянова.

Компаниите, които разработват собствени колекции и лансират свои марки, все още са малко. "Не може всички да имат собствени марки. Това струва време и пари. Има фирми, които ще останат да работя на ишлеме, тъй като това е нивото, на което искат да се развиват", обясни Жекова.

Видима заплаха от липса на кадри

Проблемите с добавената стойност са предизвикани и от липсата на добре подготвени кадри, от което според бранша страда и производителността. "Подготвените кадри ще повишат производителността, която е наполовина по-ниска от тази в Турция. В същото време казват, че заплатите били ниски, но тук просто се заработва малко", смята Жекова.

Бизнесът очаква съвсем скоро секторът да изпита сериозен глад за кадри. Според Ролман догодина в бранша ще се открият още 25-30 хил. работни места. "Вече изпитваме липса на работници", каза финансовият директор на фирма "Дзалли" Христина Кръстева.

"Основният ни конкурент на пазара на труда в момента са супермаркетите, допълни собственикът на "Вени стил"

За русенската фирма "Магик" кризата още повече изострила проблема с липса на работници. "Колкото повече се задълбочава кризата, толкова повече хората в региона на Русе намаляват", твърди собственичката. Тя допусна, че съвсем скоро отново на дневен ред ще излезе въпросът за внасяне на кадри от чужбина.

Дори и да има достатъчно хора, проблемът с ниската им квалификация остава. Стратегията за сектора ще се опита да даде насоките за възстановяването на връзката между образованието и производството. Възможно решение е т.нар. дуално образование, което се прилага в Германия и набляга повече на практиката. "Тази система създава хора, които усвояват занаят", каза Жекова.

По въпроса ще се работи заедно с министерството на образованието. "При нас идват ученици за шест часа веднъж в седмицата. Как да им осигурим работно място и да ги научим за това време", каза Веселин Славчев.

Част от компаниите се опитват да компенсират пропуските в подготовката на работниците със собствени усилия. "Над 40% от фирмите непрекъснато правят  обучения. За това голяма част от тях се опитаха да задържат персонала си и в кризата при намалени поръчки", обясни председателят на организацията.

Вредата от лошия имидж

Бизнесът обяснява липсата на кадри и с лошия имидж на сектора, който отблъсква младите хора. Представителите на по-големите фирми твърдят, че в цеховете им машините са нови, работните места – чисти и удобни, експлоатация няма, а заплатите съвсем не са ниски. Въпреки това много от малките фирми работят в сивия сектор. По-големите, които работят на светло, виждат в тях нелоялни конкуренти.

Според Жекова кризата не е унищожила тези малки фирми, въпреки че част от тях спрели работа заради липса на поръчки. Сега обаче отново се съживявали. Асоциацията няма данни колко от производителите работят "на тъмно". Наскоро Бертрам Ролман заяви пред "Капитал", че около 60-70% от фирмите плащат осигуровки на минималния праг, а останалото се дава в плик.

Според бранша виновни за това са не само производителите, но и държавата, която трябва да ги контролира.

Възможности за решаване на проблема вероятно ще бъдат записани в стратегията за развитие на сектора. Една от обмисляните мерки е, когато големите фирми възлагат поръчки на по-малки, да им поставят условие да работят "на светло". Тя все още не е обсъждана с бранша и предстои да се разработи.

Италианска кройка

Секторът облекло в България привлича и чужди инвестиции, като според асоциацията на производителите те са поне 15% от общите вложения, а най-засилен в последно време е интересът на италианските компании. Една от фирмите, които работят в страната по "италианска кройка", е базираната в габрово "Дзалли", собственост на компанията "Калцедония". "При нас работят около 1000 човека. Развиваме се доста добре. В кризата успяхме да разширим производствената си база", каза финансовият директор на българското поделение Христина Кръстева. Единственият възложител на фирмата е италианският му собственик, който продава продуктите в собствените си магазини в Европа, затова от "Дзалии" не са усетили свиването на поръчките.
Кръстева смята, че бизнес климатът в България е подходящ за подобни инвестиции. "Стараната дава добра възможност за бърз достъп до европейските пазари. Тук могат да се изпълняват и бързи и малки поръчки." Компанията срещнала и подкрепата на местните власти, което също помогнало за развитието й.
Фирми като "Дзалли" обаче също не могат да избягат от реалностите в сектора. Макар и да не се борят за външни възложители, те имат проблеми с намирането на квалифицирани кадри. В началото работниците били и с ниска производителност, но с обучения и повече работа това било преодоляно. Въпреки това в бъдеще Кръстева очаква хората все повече да не достигат, тъй като лошият имидж на сектора отблъсква младите. "Това е тенденция в цяла Европа. България не е изключение", допълни тя.