За американците България изглежда мафиотска държава с боксуваща икономика

„Песимизмът е признак на незрялост. Изградената личност умее да вижда нещата от множество гледни точки и съзнателно да открива онези, в които проблемът изглежда като възможност, а мизерията като предизвикателство.“ Това твърди Иван Владимиров - НАВ* – преподавател по най-новите методики в сферата на педагогическата психология.

 

Иван Иванов с псевдонима Иван НАВ е автор на книгата „Смешна метафизика за забавно развиващи се“, илюстрирана от собствения му брат Недялко. Първата книга на Иван е 'Две Цигари" в съавторство с Даниела Колева

Иван Владимиров, по-известен като Иван НАВ, е завършил 35-то СЕУ с английски и руски език. Бакалавър е по „Международни икономически отношения” в УНСС, след което завършва магистратура по Педагогическа Психология в Университета на Лас Вегас (катедрата е в топ 20 на САЩ). В момента учи Докторантура по Педагогическа Психология в университета в Лас Вегас. Идеята му е да се върне в България и да преподава най-новите методи на педагогическа психология.

- Как изглежда България отдалеч?

- За американците България изглежда мафиотска държава с боксуваща икономика и леко ориенталски нрави. Усещането като се връщам всяко лято е все едно отивам при баба на село (аз обичам да ходя на село). Животът е по-неуреден, нерафиниран, забатачен. Обслужването е примитивно. Бизнесите не мислят в перспектива. Подкупите са обичайно разплащателно средство. В същото време контрастът с американската масова култура ме кара да оценя топлината и непосредствеността на българите, колоритните балкански нрави, любопитството, че дори и шмекерлъка в мамковината. Под българи имам предвид средата, в която аз се движа. Иначе простотия и масова култура има навсякъде. Аз не страдам от патриотизъм, но чувствам силна връзка със земята и езика. Лесно се адаптирам към чуждоземието, въпреки че в конкретния случай американската култура не е по мой вкус Носталгията е по липсващи приятели и зелени гори. Под приятели имам предвид хора, които ме познават истински и които могат да ми бъдат интелектуални, емоционални и духовни партньори. Като цяло чужбината дава страничен поглед към родината. Човек вижда неща, които преди не е забелязвал поради липса на база за сравнение.

- Какво Ви учудва в странство?

- Когато човек идва в Щатите на бригада за 4-5 месеца, живее доста затворено, предимно бачка и се стиска. Аз първия път бях в едни гори в Уисконсин, където предимно четях и общувах с еноти и порове. През 2001 дойдох във Вегас и тогава за пръв път се сблъсках с различността тук.

- Каква е различността?

- Американските мащаби са огромни, само Тексас е колкото девет Българии. От светофар до светофар е километър. Да идеш да си наемеш DVD често караш 10 мили. Няма го българският уют на малките улички, кафенета с маси отпред, пешеходци, кучета... Някак човек се губи в тези огромни пространства и се чувства по-сам. Тук и дистанциите между хората са големи, близостта е рядка. Трябва да говориш политически коректно и да спазваш подобаващо физическо разстояние от събеседника. Друга разлика е, че тук медиите и бизнесите са обсебили индивида и са заели огромно място в битието му. Шопингът и гледането на телевизия са основни занимания. Като цяло хората са по-повърхностни и нелюбопитни към света, по-задоволени и самодоволни. Но да не забравяме, че Вегас не е представителна извадка на Щатите.

- Въпреки това много българи и сега, когато страната ни членува в ЕС се стремят към западния начин на живот.

- Повечето обикновени хора в и извън България, се стремят към лесния и уреден живот без да виждат цената, която трябва да платят за това. Тук човек може да живее охолно като сервитьор или продавач. Кара голяма кола, живее в голяма къща, купува си лъскави дрешки и се чувства успял. Само че това идва на цената на загуба на някои ценности, повърхностност, овълчване. За съжаление образованието не възпитава хората да виждат в дълбочина и перспектива, което води до праволинейни избори.

- Това ли Ви провокира да създадете идеята за експериментално преподаване?

- Идеята за алтернативно образование не идва от разликите между България и западния свят, а по-скоро от неадекватността на системата (както тук, така и в повечето западни страни). В Щатите средното образование е катастрофално, но тук системата е толкова голяма и тромава, че промяната е трудно възможна. От друга страна, в България мащабите са малки и е по-перспективно да се инициира промяна. Освен това хората в България сякаш са узрели за нещо ново и амбициозно. Разговарях с доста успели хора, както и с млади родители и останах с приятни впечатления от техния ентусиазъм и желание да помагат и участват. Моята система не е алтернатива, а добавка към традиционното образование. Не цели да го замести, а да го обогати. Програмата, създадена от мен е научно обоснована и се базира на четири от най-новите и популярни сфери на изследователска дейност тук - епистемологични представи, аргументация и критично мислене, метакогнитивни стратегии, и методи за развитие на съзнанието и когнитивните процеси. Епистемологични представи са представите ни за същността, произхода и обосновката на знанието. Често хората вярват, че знанието е дихотомно (дели са на верни и грешни отговори), статично и предаващо се пасивно от учители (експерти) на ученици (лаици). Този модел на възприятие е доказано непродуктивен. Знанието се развива, то зависи от гледната точка или използваната теория за тълкуването му, конструирано е от индивида в контекста на това, което знае, и трябва да бъде приемано критично на базата на доказателства и логични аргументи.

- Дори най-разкрепостеното образование поставя учениците в някакви рамки

- Без рамки не може, но науката е доказала, че когато на учениците се дава избор и им се предоставя възможност „да откриват” знанието с помощта на учителя като фасилитатор (а не само лектор), резултатите са в пъти по-добри. Тук не става въпрос само да ги уча на нещо по-различно от стандартните предмети, но да им дам обяснение защо има смисъл да се учи, какво това носи в личен и професионален план и как да оптимизират учебния процес. В България все още се използват архаични методи за учене и преподаване, а вече са доказани много по-продуктивни методики. Например работата в групи подобрява разбирането и запомнянето на учебния материал. Дискусиите подобряват дълбочината на мисловните процеси, и т.н.

- Вярвате ли в силата на образованието? Днес има доста успели, според масовите стандарти, хора, които са т.нар. "самосъздадени"?

- Да си самосъздаден не значи да нямаш образование, а да си учил от всичко, което ти се е случвало. Заблудата за преуспелия бизнесмен (писател или друго), който не е завършил училище или няма висше образование (например Ричард Брансън, собственика на 'Върджин') се дължи на обичайната човешка склонност..Една от обичайните грешки на хората е да съдят по отделни случаи. По-удачно е да вземат решения на базата на статистически данни, които показват тенденциите в поведението (и постиженията) на хората като цяло. Силата на образованието е доказана, няма нужда да вярвам в нея. Просто новите открития в педагогиката чакат да бъдат приложени. Масовите стандарти не са критерий за успех. Например множество изследвания показват, че материалният успех не е индикатор на щастие. Доста често дори обратното. За съжаление моделите за успех налагани от медиите са създадени единствено с цел повишаване на потреблението, а не повишаване на общото щастие и благо.

- Как човек се научава да се учи?

- Това е едно от нещата, които мисля да преподавам. Успешното учене зависи от няколко фактора - правилна мотивация (разбиране защо трябва да се учи), поставяне на материала в смислен за ученика контекст, добри учебни навици и стратегии и добро структуриране на процеса от страна на учителя. Трудно е да се изредят всички фактори в такъв формат. Тук става дума за динамична система от променливи (например мотивация), които не могат да се разглеждат изолирано, защото ефектът им е синергетичен (цялото е по-голямо от сбора на частите). Водих свободен дискусионен курс в София с два класа ученици от 35-то училище (10ти клас) в продължение на година и половина. Представих им информация на разнообразни теми с цел да провокирам интереса им - изкуства, антропология, философия, квантова механика... Основната цел беше да ги мотивирам и насоча в интересни посоки.

- Вашето преподаване помага на учениците да намерят себе си? Подобно системата на Щайнер?

- Идеята е не просто да се предава полезна информация, но и да се създават продуктивни навици, да се изграждат качествени модели на мислене и най-вече да се създават зрели и пълноценни личности. Валдорф училищата на Щайнер, системата на Монтесори... има множество успешни модели на алтернативно образование по света. Аз интегрирам елементите в тях, които доказано работят, като освен това използвам най-новите открития в психологията и педагогиката, които тепърва започват да навлизат в практиката.

Идеята е не само да преподавам, но и постепенно да обучавам учители и да реформирам цели училища, за да може ефектът да е траен и мащабен. Това е дългосрочен план, който ще отнеме 10-20 години, поне. В началото ще започна с избрани ученици, защото ще мога по-лесно да мотивирам някои от тях да поемат тази кауза. По-малките ученици често имат проблеми с поведението, дисциплината, както и сериозни дупки в знанията. Това би затруднило постигането на краткосрочната ми цел да обуча ученици, които впоследствие да завършат педагогика и да се върнат да работят с мен.

- Пречупено през призмата на Вашия опит - какво липсва на българското образование?

- Липсват му твърде много неща. Методиките на преподаване и изпитване са морално остарели. Няма организационна култура в училищата, не се дава свобода на учениците да участват активно в процеса на конструиране на знанието (наливат им се факти в главите), не се полагат усилия да се мотивират учениците... Майка ми е учител по История и тя ме държи в течение на това какво се случва в тези среди.

- Конкретен случай в едно българско училище - по-възрастните учители саботират младите, защото въвеждат съвременни методи. Въпросът към младите учители бил: "Кой ви плаща за това"?

- Това е патологичен случай и аз не бих определил тази възрастна популация като ИСТИНСКИ учители. Тези хора са отдавна смачкани от системата чрез ниски заплати и кучешко отношение. Цинизмът им е абсолютно закономерен, въпреки че това не ги оправдава.

- Осем български университета сега са застрашени от "дървена ваканция" - прекъсване от по месец и повече от месец. Оправданието е - липса на средства. Как това ще се отрази на студентите, какъв е опитът с разпределението на пари за образование в чужбина?

- Тук тъкмо закриха около 10 катедри в местния университет поради бюджетен дефицит. Дървената ваканция за тези студенти е постоянна.

- Вие искате да преподавате в България - сега, когато учителите в държавните училища трудно оцеляват. Кое Ви окуражава?

- Аз не съм обикновен учител и не смятам да завися от държавата финансово. Моите професионални знания обхващат педагогика, психология, философия, антропология, литература (две издадени книги) и изкуства, икономика и етика. Освен това ценностната ми система ме прави независим от чуждото мнение, временните неуспехи, трудните ситуации и нуждата да съм успял по масовите стандарти. Аз гледам в перспектива и ще смятам за успех евентуална промяна дори след 50 години. Преминал съм през житейски изпитания, които са ме научили на скромност и търпение. Също така съм живял достатъчно разнообразен живот (от аскетичен до бохемски), за да кажа, че имам богат инструментариум от поведения и начини на въздействие върху околните. Комбинацията от тези фактори ми дава увереност, че ще се справя с начинанието. Освен това не обичам лесните неща, така че трудностите в БГ не ме плашат.

- Вярвате ли, че подобно образование би помогнало на българите да преодолеем песимизма си?

- Песимизмът е признак на незрялост. Изградената личност умее да вижда нещата от множество гледни точки и съзнателно да открива онези, в които проблемът изглежда като възможност, а мизерията като предизвикателство. Моята програма е базирана на теориите за развитие на съзнанието (Аз-а), разработени в Харвард (Kegan, 1982, 1994) и други водещи изследователски центрове. Идеята е учениците да бъдат стимулирани да израстват личностно в процеса на образованието си. Такова израстване е свързано със зряла емоционалност, контролираща негативните чувства, мотивация за себеизразяване и себеактуализация (а не за пари и популярност), продуктивна морална система (насочена към общо благо и про-социални дейности) и способност да се вижда живота в дълбочина и перспектива.

Необходимо е ново поколение българи, които да могат да се усмихват с разбиране на саботиращите ги бюрократи и да се амбицират допълнително от приказки от сорта на „в България прокопсия няма”. За повечето възрастни е късно за промяна, дори когато я търсят. Мозъкът е машина, която се програмира веднъж в живота (без да броим техники като НЛП (невро-лингвистично-програмиране) и различните видове когнитивни, поведенчески и т.н.терапии). В България познавам достатъчно кадърни и успели хора, които имат желание да ми помагат. „Обединението прави силата”' не винаги е демагогска декорация на административна сграда. Нека си спомним думите на Микеланджело - "По -голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта ни е твърде висока и се проваляме, а че е твърде ниска и я постигаме."

 

* НАВ идва от славянската митология – навите са духовете на мъртвите. Но там има една специфика: раят и адът, ако приемем, че адът е Нав, са преплетени един в друг. Тоест, има закачка с не-дуалността и тъй като не обичам разделянето на красиво и грозно, на черно и бяло, си избрах това. Много ми хареса като звучене.