Мечти, опаковани в 20-сантиметрова пола

Петък следобед е, някъде към 6 часа. Вървя по улицата и виждам голяма тълпа. Приближавам се, просто няма как да откажа на любопитството си.

В широко отворените ми очи се отразяват приблизително 100 тийнейджъри, които търпеливо са се строили пред затворените врати на дискотека. Нали съм оптимист – първо отчитам факта, че е още ден, само около 30% от тях пушат и не виждам нито една бутилка алкохол.

Преди обаче да се кача на розов облак от щастие, погледът ми се плъзва в тълпата и започва трескаво да събира впечатления.

За да не изглеждам прекалено запленена от нежната половинка на човечеството, е добре да кажа, че младежите са ме грабнали с нещо, но уви... Те бяха образцови като пионерчета, само че облечени в дънки, съчетани с впита черна тениска, и на мястото на връзка бяха сложили бижу, което по дебелина доста ми напомни за верижките на някогашните тоалетни казанчета.

Трябва да си призная, че имаше и сладури със стилни ризки, които просто нямаха време истински да ме зарадват, защото погледът ми бъзро-бързо се впи като сутиен на гърдите на силиконка в стоящото до мен момиче.

Е, нямаше как, започнах да го разглеждам със същия интерес, с който 30-годишен девственик гледа клип на Алекс Гаудино. Девойчето носеше хубави и всъщност стилни обувки, но истината е, че за да се научи човек да ходи на подобна височина, му трябва приблизително времето, необходимо за едно висше. Продължавам смело нагоре и – я, пола! Гледам я и се чувствам стара, и по мое време си имахме къси поли, но те бяха по цели 25 сантиметра. Докато тази с малко въображение е към 20... 

Вече спокойна, се спирам на прекрасния десен на ризката, която си е облякла тийнейджърката, хубава, памучна, с дълги ръкавки. Наистина разбирам, че е глупаво да си дадеш всичките джобни за страхотно бельо и после да не се похвалиш. Затова си обяснявам защо ризата не беше закопчана, а краищата й бяха небрежно завързани нейде над пъпа, също както тези на ризките на прегрелите от тежък труд каубойки от американски филм.  

И сега, когато вие вече си ме представяте някъде на 40-50, е време да отбележа, че всъщност съм на 22 и си мисля колко е лесно да критикуваш някого. Допреди две години аз си стоях в късата поличка пред дискотеката и кротко си чаках, докато разни лелки ме гледаха презрително. 

Имаше една теория, която твърдеше, че всяко старо поколение има навика да приписва на младото всякакви недостатъци, които то самото е притежавало. Ако нашите баби са говорили само един език и са имали познания в конкретна област, то повечето от днешните тийнейджърки в къси полички ползват по 2-3 езика и имат конкретна идея за професионалното си развитие.

Така че вместо да съдим само по опаковката, можем да погледнем и съдържанието. Ако вложим повече очаквания, е възможно някой ден те да бъдат оправдани, ако не стане така, поне ще знаем, че не сме били досадни мрънкащи песимисти.

Няколко часа по-късно, минавайки оттам, отново видях тийнейджърите, които излизаха от дискотеката, вече не толкова спретнати, позапотени, но накефени.

– Бате, сцепихме мрака! 

– Да Шмиргел, страшна утеха беше!

– Айде да си направим пейка – afterparty?

– Не мога и тази вечер да се праа на куче, трябва да се вчасявам.