Новини БГ

USD - 1.83646EUR - 1.95583
GBP - 2.28165CHF - 1.8387
Неделя
Окт 20
Начало arrow България arrow Хижи на доизживяване

Хижи на доизживяване

  Print E-mail
2010-10-08 09:38:26
източник: dnevnik.bg

Пътуване в миналото - това е най-краткото определение за усещането, което оставят повечето хижи в България в туристите, които са се осмелили да отседнат в тях. Невиждали основни ремонти повече от две десетилетия, условията в тях варират от лоши до ужасни и не могат да оправдаят дори и смешно ниските цени на нощувките. А малкото, които са обновени изцяло, като "Добрила" в Стара планина и новата "Рилските езера" приличат повече на хотели.

Собствеността

В България има общо 404 хижи. Най-много - 262, са под шапката на Българския туристически съюз (БТС). 130 са тяхна собственост, останалите са държавни, но се стопанисват от съюза. Има 24 общински хижи, останалите са продадени или деактувани.

Около 70% от хижите на БТС са отдадени с договор за наем или се стопанисват от местни туристически дружества. Проблемът е неуреденият статут на постройките - сградите са строени преди много години, за някои от тях изобщо не са издавани дори строителни разрешителни, а за други липсва документация. Чести са случаите, в които собствеността на земята е една, на сградите - друга, а стопаните са трети.

Земята, върху която е построен комплекс "Мальовица" например, е станала собственост на Христо Ковачки чрез замени, а самата хижа е на Българския туристически съюз. През 2006 г. свързаната с Ковачки фирма "Агролес" заменя 5000 декара гори в района на Своге за 1200 декара на Мальовица.

Новият собственик е придобил пистите, ски влека, паркинга и почти цялата местност Меча поляна, където се провеждат различни състезания. Миналата година туристическият съюз разбира, че и земята под хижата влиза в замяната, и завежда дело срещу "Агролес", по което все още няма окончателно съдебно решение, каза изп. секретар на БТС Венцислав Удев.

"Бизнеси като този на Ковачки нямат място в планините и държавата трябва да поеме инициативата да преразгледа всички договори за заменки, които отвориха вратите пред тези хора както за строителство по планините, така и по морето", коментира Любомир Попйорданов, председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм. Хижите трябва да се извадят на светло с всичките си проблеми - собственост, административни отношения с БТС, контрол, категоризация, казва още Попйорданов.

Проблеми с финансирането

Финансирането на хижите е повече от скромно, твърдят от БТС. През последните няколко години туристическият съюз е получавал по 1 млн. лева целеви средства от бюджета за поддържане на високопланинската база. Според отчета с тези пари са ремонтирани 105 хижи. Тази година за поддръжка не са предвидени средства.

От съюза обясняват още, че с приходите от нощувки покриват ежедневните разходи на хижите като електроенергия, снабдяване с дърва, издръжка на персонала, почистване на пътищата през зимата и др. дейности. Самият съюз се издържал самостоятелно - от членски внос, спонсорство, реклама, от националните движения като "100-те национални туристически обекта", продажби на календари и т.н.

От БТС обаче не отговориха на въпроса колко средства са получени от туристите през миналата година. Оттам отчетоха само 131 000 нощувки в хижите под шапката им. Грубата сметка показва около 1.3 - 1.9 млн. лв. приходи, доколкото цените се движат между 10 и 15 лв.

Единични са случаите на печеливши хижи, повечето от тях едва се самоиздържат, обяснява Удев. Сред изключенията е хижа "Рай" в Стара планина, близо до Калофер. Но това се дължи най-вече на стратегическото й местоположение - до нея се намира най-високият водопад на Балканите, Райското пръскало. Има много други, които остават извън популярните туристически пътеки и посещенията в тях и през лятото са малко.
Отдаването на хижите на концесия според Удев също не е решение на проблема с финансирането, тъй като има опасност част от тях да бъдат превърнати в хотели, а поскъпването на нощувката би отказало голяма част от туристите. По негови думи хижите трябва да запазят социалната и образователната си функция.

Алтернативата

На противоположна позиция са от Българската асоциация за алтернативен туризъм. Хижите са туристически обекти, а не защитени сгради или социални домове и те трябва да предоставят един минимум от много добри хигиенни условия, сигурност, сезонно в тях да се сервират храни и напитки, така че да се създаде заинтересуваност и мотивация за хижарите и техния екип, обяснява Любомир Попйорданов.

Отдаването на концесия също може да реши липсата на пари за ремонтиране и поддържане на сградите, смятат от БААТ. За целта обаче трябва ясно се определят изискванията към концесионерите и да се осъществява обществен контрол, в който да бъда включени организациите на потребителите, администрациите на парковете, спортни и планинарски клубове, а не само БТС. Тогава няма да има опасност да попаднат в неправилни ръце и да се трансформират в пивница или бардак, коментира Попйорданов.

Туристическият съюз няма достатъчно капацитет и финанси, за да управлява ефективно толкова много хижи, смята и Михаил Михов от асоциация "Планини и хора" и сдружение "За Ехо". Липсват отчетност и контрол на усвоените от съюза пари, тази система трябва да приключи, казва той.

Липсва контрол и от органите, които по принцип трябва да следят за това – финансовото министерство, екоминистерството, министерството на младежта и спорта, регионалните еко- и ветеринарни инспекции. Затова от "Планини и хора" предлагат да се създаде комисия от специалисти от неправителствени организации и от държавни институции, които действително да контролират дейността на хижите.

В Западна Европа много често хижите ползват различни преференции и субсидии от местни и регионални администрации. Но в никакъв случай не се наливат пари без контрол. Там хижите се реновират и с пари по програмата за развитие на селските райони.

Хижите имат огромен потенциал и могат да станат важна част от предлагането на приключенски и пешеходен туризъм, защото са разположени в защитени и труднодостъпни местности, смята Любомир Попйорданов. Правилното им функциониране, популяризирането на планинския туризъм и добрата реклама ще увеличат посещаемостта.

За да стане това обаче, те трябва да се модернизират. А това не може да стане без правна рамка за дейността им и цялостна визия за развитие на хижарската дейност, смятат от БААТ. И ако за начало могат да се използват различни финансови схеми за модернизирането им, с течение на времето те трябва да започнат да се самоиздържат, както е в други държави.

В западноевропейските държави за хижите има специална нормативна база, съобразена с териториалното им разположение - в планински и защитени местности, която задава параметрите за тяхното управление и развитие.

Във Франция например от 1978 г. съществува Закон за планините, чрез който са уредени въпросите за намиращите се в тях обекти, използването на ресурсите и т.н. И това е съвсем различно от вътрешните правилници и наредби на БТС, които дори и собствените им хижи не спазват и уважават, коментират от БААТ.

Проблемът с боклука

Друг сериозен проблем остава обработката на отпадъците в планината. Повечето хижи се намират в защитени зони, но ползват септични ями без пречиствателни съоръжения. Те пропускат течностите в почвата и голяма част от тях стигат до вододайните зони. Тепърва започват да се изграждат пречиствателни станции в парк "Пирин", който заедно с БТС е спечелил проект за 21 съоръжения за хижите на неговата територия. Около повечето има и огромни "скрити" сметища. Типичен пример е районът на хижа "Амбарица" в Централна Стара планина. Причината е, че много от хижарите, които по закон са отговорни за почистването на района, предпочитат да плащат глоби, вместо да се ангажират със събирането и пренасянето на боклуците, обясняват от екоорганизацията "За земята". В края на август по инициатива на тази организация беше почистен районът около Седемте рилски езера. В резултат бяха извозени 260 чувала с боклуци.
Примерът "Ехо"

Хижа "Ехо" в Централна Стара планина не е задължително модел, но предлага няколко примера за решения на стари проблеми, казва Михаил Михов от неправителствената организация "За Ехо". Тя и спортно-туристическото дружество "Академик Русе"  управляват хижата. Освен от парите за нощувки обектът се финансира от БТС, чиито субсидии отиват предимно за ремонти, община Русе, русенския университет, средства се осигуряват и от сдружението. През 2009 г. то е събрало 3000 лв. от дарителски кампании. Сдружението помага на хижата и с мрежата си от доброволци.

"Ехо" е една от първите с дългосрочна стратегия за устойчиво и природосъобразно управление. Електрифицирана е от агрегат и два слънчеви панела, а идеята е да премине изцяло на енергия от слънцето и вятъра. За целта се търси спонсорство от фирми, които произвеждат слънчеви панели. Сдружението е спечелило проект на стойност 4200 евро на фондация "Екообщност" за изграждане на експериментална компостна тоалетна. Тя е първата в страната на такава височина и трябва да покаже дали това би било подходящо решение и за другите високопланински хижи.

"Ехо" е и една от малкото, в която е проведен конкурс за хижари. Сегашните познават много добре района, стопанисвали са много други хижи в Стара планина и са избрани от общо шест други двойки. От организацията ще настояват да се въведе професионално обучение за хижарите. Във Франция например това е професия - хижарите преминават 6-седмично обучение и получават диплома за професионална квалификация.
Френският опит

Във Франция за разлика от България има ясна дефиниция за хижа, обяснява Момчил Дамянов, планински водач. Те се намират в планински райони, които поне през част от годината не са достъпни за превозно средство и до тях се стига само по пътеки или черни пътища. Рядко има хижар през цялата година. Обикновено са затворени през зимата, но винаги имат помещение, наречено зимна хижа, в което да може да се приготвя храна и да се спи целогодишно.

И там картината на собствеността е пъстра. От общо 249 хижи най-много имат Френският алпийски клуб (97) и частни лица (92). Останалите са общински или собственост на националните паркове.

Хижите на Френския алпийски клуб се стопанисват от клубове по места. Договорите са за 12 месеца и се подновяват всяка година, а хижарите се назначават от съответния клуб. Приходите от нощувки са малка част от финансирането - основната идва от предлаганите услуги като храна и напитки.

Във Франция няма понятие "хижа под аренда" и договори с хижари за 5 или 20 години, както в България. Тоест БТС или общината не искат или нямат възможност да се занимават с тях, предпочитат да взимат някакъв наем и да оставят стопанисването на някой друг, коментира Дамянов.
"Това, което прави впечатление във френските хижи, е добрата организация.

Всичко е ясно, написано обикновено на два езика, за храненето има часове, които се спазват. Осветлението се гаси вечер към 21 часа и се изисква пълна тишина. Всичко е направено, за да бъдат хижите място за почивка на хората, които обичат да ходят в планината", допълва той.

Средствата за ремонтите идват от френското министерство на младежта и спорта, Федерацията на френските алпийски клубове, общината на територията, на която се намира хижата, по европроекти и от пари на туристическите дружества. Членовете на френската алпийска федерация са повече от 80 000 души и плащат годишен членски внос от около 50 евро. За хижите, собственост на федерацията, се влагат по 3.5 милиона евро годишно.

Цените на нощувките се определят от местоположението на хижите, посещаемостта и условията, които предлагат - между 16 и 25 евро. Полупансионът, който включва вечеря и закуска, се движи в рамките на 20-30 евро.

Един от малкото нови проекти е строежът на хижа на Егюй де Гуте, на класическия път към Монблан. Тя ще се намира на 3800 м надморска височина. За този проект са предвидени 6.8 милиона евро. В него са ангажирани 7 френски институции и пари от ЕС.
  
 
Коментари (0)
Добави коментар
     
    Последни новини от категория България
    Новини "Преди малко, на 83 годишна възраст във Военна болница почина професор Юлиан Вучков", написа във "Фейсбук" Мартин Карбовски."Бог да те прости, професоре, за мен беше ...
    Новини В 10 ч. и 50 мин. е есенното равноденствие и започва астрономическата есен. Преди обяд над по-голямата част от страната ще е предимно слънчево, но от запад облачността ще се увеличава и ...
    Новини Снимка: Димитър Кьосемарлиев - Ипрезидентът Румен Радев използва социалните мрежи, за да честити годишнината от обявяването на независимост на България. - - "И преди столетие, и днес независима ...
    Новини 22% от българите биха гласували за ГЕРБ, ако парламентарните избори бяха днес. Това показва проучване на социологическа агенция "Барометър".БСП остава втора политическа сила, като ...
    Новини  Когато Италия се пречупва под напора на фашистите през Втората световна война, изниква един огромен въпрос. Кое е това нещо в Италия, което трябва да се унищожи, за да се сломи духа на хората, ...
    < Предишна новина   Следваща новина >
     

    АНКЕТА

    За кого ще гласувате на евроизборите?