"Аралско море – загубеното море"

Имало едно време едно море. Наричало се Аралско море. За Аралско море днес се говори в минало време. То все още съществува, но от него днес е останало само отражение на четвъртото по големина в миналото езеро в света. Аралско море е оставило зад себе си 26 000 кв.км солена и безплодна пустиня. За отдавна изчезналото море напомнят само архивни кадри. Затова и с тях започва документалната лента "Аралско море – загубеното море" на испанската режисьорка Исабел Койшет. Филмът проследява историята на изчезналото море, а с него и всичко, което свързваме с неговата близост – залезите по брега, рибарските лодки, пристанищата. Днес Аралско море е загубило повече от половината си площ от преди 30 години, а нивото на водата е намаляло със 75%. Въпреки това жителите на някогашните градове-пристанища чакат морето и живота в тях да се върне.

Лентата е първият проект, спонсориран от международната фондация We Are Water.Фондацията е посветена на опазване на водните ресурси по света и се създава по инициатива на испанската компания Roca.

Как четвъртото по големина езеро на земята се превърна в пустиня?

Смъртната присъда на Аралско море се подписва преди 40 години. Тогава съветските власти вземат едно свръхамбициозно решение - районът да започне масов добив на памук, който да задоволява нуждите на цяла Русия. И това независимо от факта, че районът е твърде сух за такава дейност. Нуждите от вода за памукопроизводството нарастват главоломно. Започва мащабно строителство на напоителни канали, които отклоняват за напояване 90% от водното течение на близките реки, сред които и най-пълноводните Аму Даря и Сър Даря. По тази причина в момента количеството вода, захранващо езерото, намалява драстично, а нивото на водния басейн се понижава с между 20 и 90 см на година. "От 75-а година насам всеки следващ ден трябваше да се къпем все по-навътре и навътре в морето. Накрая то изчезна, разказва местен жител." Неговите спомени за морето звучат като легенда за сина му.

Тази суха и враждебна долина някога е била море, пълно с живот, в което са изобилствали щуки, шарани, есетри, водорасли. През 40-те години на миналия век риболовът е бил поминък за над 60 000 човека в района на езерото. Заради намаляването на притока на прясна вода обаче солеността на Аралско море бързо се повишава. Това довежда до измирането на много видове флора и фауна, които живеят във вода с по-ниска соленост. Закрива се риболовната промишленост на няколко пристанища, разположени на някогашния бряг на езерото. Един от тях е град Муйнак. Той някога се е намирал на южния бряг на водния басейн, а сега е разположен дълбоко в сушата, на 50 км от брега.

Ветровете в солената пустиня разнасят прашни облаци към близките райони. Градовете и селата, разположени в Аралската падина, често са оказват "обвити" от облаци от морска сол, пестициди, химикали и пясък от пресъхналите части на морското дъно.

Пресъхването на Аралско море се отразява силно и на климата в региона. Лятото е по-сухо и горещо лято, а зимата - по-студена и продължителна. Според статистиките в момента югозападните части на Аралско море мога да просъществуват още 50-125 години.