Подмяната

Жизнерадостен репортаж за посещението на българския министър-председател в САЩ.  Кръжи се около еднакви костюми и вратовръзки, непринудено и свойско държане (да си пич ли е единственият белег за достойнства), любопитство към един ролс-ройс.

Прекрасна атмосфера за какъвто и да е мач - квартален или от първенството ни. Одобрение извира отвсякъде. Почти се чува характерният звук от дружелюбно люпене на семки.

Но защо така? Ние и без това си знаем, че е готин. Да не би да ни трябва жокер, за да си припомняме всеки път? Или ни смятат за недосетливи и затова продължават в същия дух. Не е ли малко обидно. А може би няма да разберем, ако конкретно и кратко ни се съобщи за целта на срещите и за резултата от тях. Сигурно затова трябва да прелива от пикантерия, пиперец малко да му се турне, та да се почувстваме по-съпричастни и някак - по нашенски - седнали или полегнали на черга или килимче. Във втората позиция бихме могли да опитаме да изядем и по една круша - което е действие с повишена трудност, защото изисква и известно умствено усилие може би.

Подмяна е това. Подмяна на сериозна журналистика с подмазваческо лиготене. Не е добра тази „услуга” за обекта на усилията й.  Дали пък услугата не е взаимна. Дали не хвърчат само ниски топки. Гроздето до едно време е кисело. После узрява. Който не го стига - ще каже като лисицата. И ще си пуска и лови ниски топки до Второ пришествие.

Огледайте се наоколо - всичко е подмяна на нормалното. Уж като при другите от Европейския съюз, но не съвсем. Фасада и имитация. Зад фасадата няма нищо, а имитацията демонстрира траен отказ от смисъл и съдържание.

Такава подмяна се прави целенасочено. А грешките се трупат и трайно се покриват, но вредата от тях се задълбочава и мултиплицира. Отново е подходящ примерът с тези 238 дечица, изгаснали за период от десет години. Подобни „грижи” смитат проблемите под килима, вместо да ги разрешават. А отговорните за разрешаването им присъстват или говорят (или и двете заедно) с „широко затворени очи”.

Българската православна църква се сетила, че в училище трябва да се изучава вероучение. А тя нещо направи ли, за да привлече деца и възрастни? Повече от половин век (не без чужда „помощ” ) тя сведе дейността си до обикновен битовизъм с почти чиновнически привкус - сватби, погребения, кръщенета, освещаване на офиси, автомобили. А у някои отци се породи тънък нюх за бизнес и операции със земя.

Било е време, когато българската църква не само е отбелязвала кръговрата на живота, а е изпълнявала мисия. Примерно - в Македония (края на ХІХ и началото на ХХ век) тази мисия е била опазване и утвърждаване на чувството за национална принадлежност у българското население. Днес под родния етнически етикет има струпани и доста сурогати и отпадъчни продукти. Защо българската православна църква не каже нещо за тях? Защо от нея не се чу глас за децата от споменатите домове? Дали не е подменила духовното си призвание с търговско такова?

Можеше ли тя в годините на промяната да бъде това, което беше църквата в Полша? Не можеше, а върху причините за това няма да се спирам сега. БПЦ в днешния си вид демонстрира необратима дивергенция от Бог и от предназначението си. Какъв смисъл ще има тогава от равномерно каканижене в часовете по вероучение, щом няма да има кой да запали искрата? Затова трябва да се почне на чисто. Така трябваше да протече и преходът - с чисто начало, а не - с поредица от фалстартове и подливане на вода - уж за късмет.

Дотук с примерите за обмислена подмяна и произтичащите от нея грешки.

Има и друг тип грешки - неволни и еднократни, комични и невинни. Бившият министър на правосъдието на Франция и сегашен евродепутат Рашида Дати в интервю подменила несъзнателно две думи. Вместо „инфлация” казала „фелацио”. Каквато и да е причината за нея, грешката вече става обект на редица забележки - кои по-благосклонни, кои по-саркастични. Но не е ли по-съществено, че й липсва всякакъв разрушителен ефект - нито ще убие някого бавно, нито ще е част от хор, възпяващ масовото обезмозъчаване. Това си е лична грешка и толкова.

Искам да кажа, че от подмяна до подмяна има разлика.

Силвия Белева

http://www.svobodata.com/