Пука ли ни за ужаса в домовете за деца?

238 деца са загинали през последните десет години в домове за деца, лишени от родителски грижи. Грешка. 238 деца са УБИТИ през последните 10 години. "Грижата" за тях се е изявявала предимно в побои, глад, връзвания, тъпчене с лекарства. Срамните за всички ни данни бяха изнесени от Българския хелзинкски комитет на съвместна пресконференция с прокуратурата. И всички пак сме ужасени, потресени, цъкаме с език и си казваме - какъв ужас...

По-ужасното е, че вчерашната новина за ежедневните трагедии в тези домове за ДЕЦА не е никаква новина. "Новината" я съобщи преди повече от три години журналистката Кейт Блюет във филма "Изоставените деца на България". "Новината" е част от многото подобни, които ни заливат почти всеки ден - ударено от възпитател дете, друго пребито, трето паднало, "докато си играло", четвърто умряло, измръзнало и гладно, докато спяло в мръсното си легло в някоя дом на края на света (България).  

Ужасът от данните, оповестени от Българския хелзинкски комитет, надали ще трае повече от няколко часа в съзнанието ни. Най-много ден. Никой не знае колко деца - изоставени, болни, гладни и мръсни, ще бъдат удряни, връзвани, изнасилвани и убивани през тези 24 часа.

Горе-долу ситуацията с тази черна статистика заприличва на всекидневната хроника на МВР - "Трима тежко ранени за денонощие", "Двама загинали на пътя", "Без жертви на пътя за последните 24 часа"... Кога ли ще можем да се похвалим с тази "новина", съотнесена към домовете на ужаса (за децата де) - "Без бити, изнасилени, натровени деца за денонощие в домовете"?

Преди повече от година бе обявен нов проект за реформиране на подобен тип заведения. Съгласно него над 100 домове за сираци и деца с увреждания в страната трябва да бъдат закрити. Финансирането му бе в размер на 20 милиона евро. В момента институциите от т.нар. интернатен тип, в които децата са трайно отделени от семейната среда, по данни на ДАЗД, са 137. Настанените в тях деца са близо 8 000. Не искам и да повярвам, че има човек, за който тези над 200 деца, починали заради нечие нехайство и садизъм, са нищо и никаква цифра.

Не искам и да повярвам, че и осемте институции,

• Агенцията за закрила на детето
• Агенция за социално подпомаганe
• Mинистерство на труда и социалната политика
• Министерство на образованието, младежта и науката
• Министерство на вътрешните работи
• Министерство на правосъдието
• Министерство на финансите
• Общините

които са ангажирани с опазването на тези изоставени деца, са изпаднали в дълбока летаргия за последните десет години. Но за съжаление е повече от ясно, че са.

Ключова роля разбира се има вътрешното ни министерство, което би могло да осъществи някоя акция и да арестува извършители на такива престъпления. Ако ще и да я снима със стотина камери и да я кръсти с поредното грабващо име, плод на умотворението на някой чиновник в МВР-то или дори на самия министър.

Надали чиновниците от Брюксел ще дойдат вкупом да ни учат как се отглеждат и възпитават деца без родители. А и надали на някой от тях дори му е хрумвало, че в повечето от случаите в България това значи гладуване до смърт и бой, пак до смърт.

Брюксел обаче е далеч. Домът като този в Джурково е по-близо. Кой беше той ли? А да, онзи, в който за една година има 14 регистрирани случаи на починали деца... Казаха го по новините...

И ще продължат да го казват. Поне, ако никоя от тези осем институции не започне да си върши работата. Иначе новини като вчерашната вече дори няма и да ни впечатляват. Поне не толкова колкото онези за прословутия бедстващ блок в Ямбол. Не циганите в блок 20 бедстват. Бедстват изоставените ни деца.