"Франс прес": Европейски фондове хранят български милионери зърнопроизводители
2016-09-15 09:22:20
България разпределя по спорен начин фондовете по Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, като 75% от тях отиват при стотина холдинга, показва текст на агенция "Франс прес", цитиран от France 24. Статията е дело на журналистите Нина Лампарски и Диана Симеонова.
До 2016 г. България е била единствената европейска държава, която не е поставяла лимит на това колко преки субсидии на хектар може да получава едно лице. "В резултат "мегаферми" с лесни за отглеждане посеви се нароиха в най-бедната нация на ЕС", пише в текста.
"Днес те преобладават в пейзажа", отбелязва "Франс прес" и посочва, че средният им размер е 2430 хектара в България на фона на средно ниво от 250 хектар за Европа, според данните на българския Институт за икономически изследвания.
Според критиците тази тенденция е изкривила селскостопанския модел, като е възнаграждавала собствениците с най-големи земи. Така традиционните, по-трудни и по-скъпи за производство продукти, са били изтласкани.
"Някога бяхме известни с това, че изнасяме бяло саламурено сирене. Сега изнасяме пшеница и внасяме мляко и месо. Българските зеленчуци също изчезнаха от пазара", коментира пред "Франс прес" експертът от Института за икономически изследвания Огнян Боюклиев.
В свой скорошен доклад Боюклиев твърди, че фондовете са концентрирали земята и субсидиите в ръцете на неколцина милионери. Около сто холдинга получават 75% от европейските помощи, които засега са 380 млн. евро само за 2016 г.
По-рано тази година България въведе годишно ограничение от 300 000 евро на кандидат, но според експерти това просто е накарало едрите собственици да регистрират отделни ферми на имената на служителите си и да продължат да получават субсидии.
Агенцията цитира едри зърнопроизводители, според които усилията им са възвърнали живота в огромни земи, които са били изоставени след падането на комунизма. От Еврокомисията са коментирали пред "Франс прес", че разпространението на големи ферми е дълготрайна тенденция, която не се ограничава само до Европейския съюз.
До 2016 г. България е била единствената европейска държава, която не е поставяла лимит на това колко преки субсидии на хектар може да получава едно лице. "В резултат "мегаферми" с лесни за отглеждане посеви се нароиха в най-бедната нация на ЕС", пише в текста.
"Днес те преобладават в пейзажа", отбелязва "Франс прес" и посочва, че средният им размер е 2430 хектара в България на фона на средно ниво от 250 хектар за Европа, според данните на българския Институт за икономически изследвания.
Според критиците тази тенденция е изкривила селскостопанския модел, като е възнаграждавала собствениците с най-големи земи. Така традиционните, по-трудни и по-скъпи за производство продукти, са били изтласкани.
"Някога бяхме известни с това, че изнасяме бяло саламурено сирене. Сега изнасяме пшеница и внасяме мляко и месо. Българските зеленчуци също изчезнаха от пазара", коментира пред "Франс прес" експертът от Института за икономически изследвания Огнян Боюклиев.
В свой скорошен доклад Боюклиев твърди, че фондовете са концентрирали земята и субсидиите в ръцете на неколцина милионери. Около сто холдинга получават 75% от европейските помощи, които засега са 380 млн. евро само за 2016 г.
По-рано тази година България въведе годишно ограничение от 300 000 евро на кандидат, но според експерти това просто е накарало едрите собственици да регистрират отделни ферми на имената на служителите си и да продължат да получават субсидии.
Агенцията цитира едри зърнопроизводители, според които усилията им са възвърнали живота в огромни земи, които са били изоставени след падането на комунизма. От Еврокомисията са коментирали пред "Франс прес", че разпространението на големи ферми е дълготрайна тенденция, която не се ограничава само до Европейския съюз.
източник: dnevnik.bg
Последни новини от категория България
Реч на Джефри Сакс след получването на наградата “Танг” за “Устойчиво развитие”, в Тайван. Според последните данни световните военни разходи възлизат на $2.2 тр ...
Празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни.Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Иисус Христо ...
Днес православната църква почита свети Игнатий Богоносец - един от учениците на св. Йоан Богослов.Св. Игнатий е живял през ІІ век. Той е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му ...
На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Николай Чудотворец.Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия ( ...
Св. великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун. Баща му, който бил управител на града, имал в дома си молитвена стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитр ...
Последни новини:
Анкета