Новини БГ

USD - 1.83646EUR - 1.95583
GBP - 2.28165CHF - 1.8387
Сряда
Ноем 13
Начало arrow България arrow Ще има ли кой да работи в България?

Ще има ли кой да работи в България?

  Print E-mail
2016-09-09 10:17:11
източник: dnes.bg

Само след 5 до 10 години на българския трудов пазар ще липсват поне 400 000 души. И тъй като българите продължават да емигрират, а работещите в страната чужденци са твърде малко, изгледите за бъдещето не са никак розови, пише Дойче веле.

Болници без медицински сестри, училища без учители, автомобилни заводи без механици: след няколко години България може да изглежда именно така. Причината: през последните десетилетия стотици хиляди българи избраха да живеят и работят в чужбина. Малко от тях се връщат, а работещите в страната чужденци се броят едва ли не на пръсти.

Според БАН само след около 5 до 10 години на България ще ѝ липсват поне 400 000 квалифицирани кадри. Томчо Томов от Българската стопанска камара (БСК) дава пример с един от най-бързо развиващите се сектори в страната - производството на компоненти за автомобили.

"През следващите 2-3 години този бранш ще има нужда от около 25 000 ниско и средно квалифицирани кадри", казва Томов и изрежда още проблемни сфери: "Потребността от софтуерни инженери нараства - в този бранш ще са необходими 30 000 специалисти. 20 000 квалифицирани кадри с добра езикова култура ще са нужни на аутсорсинг сектора (кол центрове, инфомационни и бизнес услуги). А 5 000 работници ще са необходими в земеделието. През следващите 5-7 години на България ще ѝ трябват и около 10 000 учители - поради застаряването на кадрите. Към момента в образователните центрове липсват около 2 000 учители", посочва експертът от БСК.

Който замине да учи в чужбина...

Томчо Томов, който е специалист по управление на човешки ресурси, подчертава, че всяка година работната сила в България намалява с около 35 000 души. "Естественият прираст на населението е намалял за 14 години с около 6%. Отделно годишно около 27 000 младежи напускат страната", добавя Томов.

В много от случаите младите българи "бягат" от родния трудов пазар непосредствено след завършване на средното образование. През миналата година 17% от абитуриентите са заминали да следват в чужбина. И тъй като едва към 2030 година българските заплати ще възлизат на 50% от нивото на европейските, много от тези младежи по всяка вероятност няма да се върнат да работят в България - подобно на десетки хиляди други, завършили висше образование в Германия, Франция, САЩ, Великобритания и предпочели да се установят някъде на запад. Според данни на БСК, цитирани от Томчо Томов, в България се връщат едва около 2-3% от завършилите висше образование в чужбина.

"Скоро България ще трябва да внася работна ръка от чужбина, защото в много професии липсват кадри", обяви през юни проф. Искра Белева от Института за икономически изследвания към БАН. Откъде обаче ще дойдат тези кадри и каква е актуалната ситуация в България?

Колко чужденци работят в България?


Според Министерството на труда и социалната политика през 2014 в България са били регистрирани едва около 30 000 чуждестранни работници. От тях малко над 23 000 са граждани на трети страни. Останалите са от ЕС, Швейцария и от страни-членки на Европейското икономическо пространство. На фона на ниските заплати в редица сектори тези цифри не са никак изненадващи.

Преди време различни български медии цитираха зам.-председателя на Народното събрание Иван Иванов, според когото "обезлюдени села и пусти къщи биха могли да се предоставят на бежанци". По този начин с подходяща интеграционна политика можело отчасти да се решат проблемите на трудовия пазар. Малко по-късно Иванов отрече да е изричал подобни думи.

Според културния антрополог проф. Ивайло Дичев подобни идеи са всъщност много смислени. "Не слушайте расистите-националисти. Ние няма да започнем да раждаме по 3-4 деца, няма да дойдат бесарабските българи, няма да се върнат емигрантите ни от чужбина. Да разчитаме те да ни оправят демографията е все едно в Обединеното кралство да чакат австралийци", казва проф. Дичев и добавя: "Можем да направим това, което правят много други страни, като например Америка, Англия, Франция и Русия. Да, Русия е една от най-мигрантските страни. Но можем и нищо да не правим и тихо да угаснем като нация".

Бежанците и трудовият пазар

Според проф. Дичев България би могла да избира кой да идва в страната. "Но едно е ясно: тези, които ще дойдат, няма да са като нас. И затова трябва да сме готови да се борим срещу ксенофобията", казва Дичев и допълва: "Аз не съм демограф, моята грижа е публичният дебат. А в момента той е сюрреалистичен. Из медиите шестват невежи и агресивни хора, които залъгват бабите, че внуците им ще се върнат. А това няма да се случи. И най-много ме притеснява, че нищо не правим - само се опияняваме от расистки приказки".

Според данни на "Бюрото по труда" през 2015 година посреднически услуги за търсене на работа са ползвали едва 61 бежанци, получили убежище в България. Само 11 от тях са намерили работа, а 10 са включени в обучения. През същата година над 4 000 души са получили бежански статут. Вероятно обаче много от тях са напуснали страната. До месец юни т.г. в "Бюрото по труда" като търсещи работа са били регистрирани 13 бежанци. А 50 други са започнали работа по специална програма на Министерството на труда.

Проблемът с образованието


На фона на всички изредени дотук цифри и факти изгледите за бъдещето не са никак розови. Но това не се дължи единствено на демографското развитие и на емиграцията. Вина има и образованието. Според Министерството на труда в близо половината от случаите фирмите, наели служители непосредствено след като са завършили висше образование, се оплакват от недостиг на знания и умения.

Томчо Томов от БСК изброява и други проблеми: "В България 60% от завършилите студенти работят на позиции, изискващи средно образование. Това се дължи отчасти на пренасищането в областта на икономическите и хуманитарните направления. Същевременно средното професионално образование е в упадък. Там качеството е ниско, децата излизат без практически умения, а квалификацията на преподавателите често е остаряла", казва експертът и посочва още един съществен проблем: огромен брой млади хора отпадат твърде рано от образователната система. "Около 700 000 души в работоспособна възраст нямат средно образование", отбелязва Томов.

През последните години се наблюдава и друга тревожна тенденция: Към 400 000 млади българи попадат в категорията на т.нар. "нищонеправещи". Защото нито учат, нито работят.
  
 
Коментари (0)
Добави коментар
     
    Последни новини от категория България
    Новини "Преди малко, на 83 годишна възраст във Военна болница почина професор Юлиан Вучков", написа във "Фейсбук" Мартин Карбовски."Бог да те прости, професоре, за мен беше ...
    Новини В 10 ч. и 50 мин. е есенното равноденствие и започва астрономическата есен. Преди обяд над по-голямата част от страната ще е предимно слънчево, но от запад облачността ще се увеличава и ...
    Новини Снимка: Димитър Кьосемарлиев - Ипрезидентът Румен Радев използва социалните мрежи, за да честити годишнината от обявяването на независимост на България. - - "И преди столетие, и днес независима ...
    Новини 22% от българите биха гласували за ГЕРБ, ако парламентарните избори бяха днес. Това показва проучване на социологическа агенция "Барометър".БСП остава втора политическа сила, като ...
    Новини  Когато Италия се пречупва под напора на фашистите през Втората световна война, изниква един огромен въпрос. Кое е това нещо в Италия, което трябва да се унищожи, за да се сломи духа на хората, ...
    < Предишна новина   Следваща новина >
     

    АНКЕТА

    За кого ще гласувате на евроизборите?