Новини БГ

USD - 1.83646EUR - 1.95583
GBP - 2.28165CHF - 1.8387
Вторник
Август 20
Начало arrow Разни arrow България – родината, която загубихме / продължение/

България – родината, която загубихме / продължение/

  Print E-mail
2016-03-20 19:22:19
източник: bgistoria.jimdo.com

Годишното производството на тютюн стигна 160 хил. тона. Генерално бяха преустроени фабриките за цигари, годишно произвеждахме 71 хил. тона и излязохме на трето место в Европа след Англия и Германия. Износът на тютюневи изделия осигури 1 милиард долара валутни постъпления.

Тези отрасли бяха развити от стопанските дейци Иван Недев, Дора Белчева, Стоян Жулев, Димитър Ядков, Стоян Киндеков, Петър Петров, Александър Дионисиев, Тодор Тонев, Павел Цветански, Илия Пачев, Жеко Георгиев, Илия Георгиев, проф. Дамянов, проф. Георги Митов, Иван Шипчанов, Велико Ненов, Пантелей Митов, Гено Станчев, Петър Пеев и много други. Днес тези имена са забравени.

Главната мишена на разрушителната канонада бе индустриалният интелект на България. Местните компрадори очевидно бяха получили заповед: “Изкоренявайте индустриалното мислене!”

Изпълнението й започна още от началото на 1990 г.

Изгряваща звезда от БКП, преминала после през ред други “леви” партии, за да стигне и до българския футбол, заявил в Москва на тогавашния член на политбюро на КПСС Яковлев: “Решили сме да се разделим с всички кадри, надхвърлили 35-годишна възраст”. Дори дълбоко законспирираният атентатор на социалистическата система се смутил: “Помислете, това ще ви лиши от най-опитните специалисти!”

Заканата бе изпълнена. Изхвърлени бяха от индустрията най-опитни конструктори, технолози, проектанти, учени и стопански ръководители. Закриха десетки проектантски и научно-изследователски институти.

Коварен ход срещу индустриалните специалисти беше представянето им като закостенели, неразбиращи новото, слепи привърженици на “живковизма”… Използвана бе особеността, че индустриалците не владеят политическите пируети. Строгите правила на производството и на материалната наука изискват професионална стабилност. Връзката с обикновените хора съхранява нравствената чистота.

Истината беше друга: индустриалната интелигенция първа осъзна изискванията на новото време, нейни бяха началните стъпки към основните промени:

Още през 1962 г. инж. Пантьо Карапантев създаде “Балканкар” – най-динамичния и модерен индустриален комплекс в източния блок;

Пак той изгради в 1966 г. в Ловеч смесено предприятие с италианския гигант “ФИАТ” за монтаж на леки автомобили;

През 1967 г. генерал инж. Георги Ямаков построи смесено предприятие на “Металхим” с “Булгар-Рено” в Пловдив. За 3 години то даде на пазара 5 хиляди леки автомобили;

През 1967 г. бе подготвено създаването (с японски групировки) на смесена фирма с корабостроителницата ни във Варна. Съветски бюрократи разпоредиха отмяна на договореността.

През 60-те години по инициатива на Георги Найденов и на инж. Тончо Михайлов бе сключен първия договор между социалистическа страна и английската “Швепс”, след това и с американските “Кока-Кола” и “Пепси-Кола” за производство на безалкохолни напитки.

През 1962-1970 г. бяха построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване. Сред тях са:

  • Завод за германиеви полупроводници в Ботевград от френската фирма CSF по инициатива на Лазар Данчев;
  • Завод за метален обков във Варна, вкл. стан за студено валцоване на ленти по инициатива на инж. Димитър Валев;
  • Завод за санитарна арматура в Севлиево, с първия в източните страни цех за метални покрития на пластмасови детайли. За кратко време той завладя пазарите в Близкия изток;
  • Завод за тягови панцерни акумулатори от фирмата “Варта”;
  • Завод за диамантни дискове по шведски лиценз;
  • Завод за електропреобразователни елементи с линии за кварцови монокристали от Япония, по инициатива на инж. Янко Дюлгеров;
  • Завод за автобуси по лиценз от немската фирма “Кесборер”;
  • Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри “Пирели”;
  • Завод за стоманени профили по лиценз на “Шльойман”, ГФР;
  • Завод за заваръчни електроди по лиценз от Германия;
  • Завод за дизелови двигатели по лиценз от “Перкинс”, Англия;
  • Завод за ръчни електроинструменти по лиценз на “АЕГ”;
  • Завод за вентили за автомобилни гуми по японски лиценз;

През 70-те и 80-те години първи в соцсистемата пристъпихме към практическа реализация на малки и средни предприятия, към привличане на чуждестранни капитали у нас и на наши в чужбина, към темите за стопанския риск, за рискови капитали, за неефективни предприятия и техния фалит.

Тези опити на индустриалната ни интелигенция за насочване на развитието ни по нови пътища бяха засилени след 1980 г.:

  • С нови високи технологии, съвременно оборудване, лицензи и марки на световноизвестни фирми бяха построени над 600 малки предприятия и производствени линии;
  • “Металхим”, “Балканкар” и БСК договориха с френската фирма “Рено” производството у нас на леки автомобили, към 1992 г. трябваше да стигне годишно 60 хиляди броя.
  • Подписан бе договор с немската “ОБИ” за изграждането у нас на верига от хипермаркети. Първията сграда бе готова в Хасково и трябваше да заработи в 1990 г.;
  • С холандската фирма “Беренберг” бе сключен договор за изграждането на верига от магазини за стоки за малкото селско стопанство. Първият от тях бе построен в Пловдив. Договорът бе прекратен веднага след 10 ноември 1989 г.
  • С японска фирма бе договорено създаването на смесена лизингова фирма. През 1986 г. у нас бе учреден “Булгарлизинг” – първото в Източна Европа. След 1990 година връзката с японската фирма бе прекратена.
  • През 1986 г. задейства първата в страната кооперация на частни собственици на леки автомобили “Кооптакси”.
  • През 1988 г. неуморимият стопански и кооперативен деец Благой Рагин създаде кооперация “Коопхотели”.
  • Учредена бе в 1981 г. “Банка за стопански инициативи” – първата в източния блок акционерна банка. За 6 години тя даде кредити над 700 милиона лева, в т.ч. 150 млн. щ.д. Изградените с тях МСП даваха към 1987 г. годишна продукция 1 милиард лева, осигуриха над 1000 нови видове стоки и разкриха 30 хиляди работни места.
  • През март 1988 г. икономическият директорат на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайър посвети 12 страници на икономическите промени в България и призна: “Програмата за малките и средни предприятия в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реална крачка към пазара”. До днес никой не е погледнал нито програмата, нито доклада.

За съжаление много инициативи на индустриалната ни интелигенция не бяха реализирани.

Ярък е случаят с Горбачов. На 16 октомври 1987 г. той каза на Живков: “Около Вас има хора с прозападна ориентация. Вие трябва да го знаете! Във Вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори ни безпокоят! И ако около Вас има хора, които дори само си мислят за “мини – ФРГ” и “мини – Япония”, не трябва да ги държите повече близо до Вас!”

Това беше не сигнал, а заповед на първожреца на съветската идеология и политика за разправа с индустриалната ни интелигенция.

Само след 3 години Горбачов, българските му наместници и кръжащите около тях идеолози, философи, социолози, политикономисти, медийни играчи и партработници се преустроиха по невероятен начин като дисиденти. Те обвиниха индустриалната ни интелигенция в закостенялост, разгониха я и сринаха цялата ни икономика.

Тези остри думи не са от професионална завист. Животът се оказа безкрайно сложен.

Горбачов се превърна в жалка фигурка. Някои от наместниците му имаха фатална съдба. Дори новите милионери не могат да предизвикат завист! Няма да останат без висше възмездие и други, познати по своята низост, грабителство и корупция!

Голямо престъпление на нашите перестройчици е, че разединиха националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би и завинаги! В ужасната транжорна те изрязаха и изхвърлиха от живота почти цялата ни индустриална интелигенция!

Прегледайте списъка на българските експерти в екипа на г-дата Ран и Ът – и в него няма да срещнете нито едно име, утвърдено през дългогодишния процес на индустриалното съзидание. Перестройчиците наложиха неслучайно това разединение:

Те нямаха общ език с индустриалната интелигенция. Строгите условия на материалното производство и прецизността на точните науки изискват от индустриалния интелектуалец взискателност, самодисциплина, обективност, самостоятелност, категоричност, бързи реакции, недопускане на низкопоклонство и най-вече вътрешна чистота. Хора с такива качества щяха да пречат на перестройчиците да осъществяват поръченията си.

Тези различия имаха стратегически характер – целта на ”перестройката”, прикрита зад мъгляви декларации беше ликвидацията на българската промишленост. Индустриалните интелектуалци нямаха място в такъв процес! Неизмерима е загубата на България от това разединение! Българските индустриалци бяха естественият екип, годен да поведе по правилен път Родината ни през сложните процеси на промяната.

Само те можеха да дадат верни съвети! Ето някои от тях:

Съвет 1: Пазете и развивайте индустрията! Тя крепи държавата! Защото:

  • Дава 80% от обществения продукт.
  • Създава работа на 2 милиона и 200 хиляди българи.
  • Осигурява финансово здравеопазването, образованието, културата, пенсиите на старите хора.
  • Тя е средата, в която се създава и развива индустриалният интелект, а той е абсолютно нужен в 21-вия век.
  • Към 80-те години Турция, Гърция и Португалия бяха изоставащи страни. За 25 години постигнаха неимоверно развитие благодарение на бързото си индустриализиране.
  • Ако индустрията е ненужна и вредна, първи от нея щяха да се откажат богатите нации!
  • Ако някой ви съветва да я ликвидирате, не му вярвайте!
  • Той мисли за личния си, а не за нашия интерес!

Съвет 2: Всяка индустриална форма – държавна, частна, кооперативна – има своето естествено място! Осигурете го! Защото:

  • Няма в света държава с едностранно развита собственост.
  • Ако това беше добре, първи щяха да го възприемат богатите нации.
  • Страна без държавно участие в собствеността на стратегическите отрасли лесно ще загуби независимостта си.
  • Огромната държавна индустрия беше национално богатство, което никой нямаше право да разпилява потайно. За нейното създаване бе направен и външен дълг от 9, 2 милиарда щ. д. Първото задължение беше именно неговото погасяване. Нямахме право да го оставим за бъдните поколения! Задачата не беше сложна. Само от продажбата на внесеното и още немонтирано оборудване можеха да постъпят над 1 милиард щ. д. Приватизацията на 50-60 добри завода от реномирани чужди фирми можеше да покрие останалия дълг. Това не стана! Немонтираното оборудване още отлежава в сандъците, или се даде за скрап. Заводите рухнаха и се разпродават на безценица.Другото задължение беше да се формират стабилни здравни, осигурително-пенсионни и просветни фондове, които да гарантират поносим преход. Това също не беше трудно – средствата от приватизацията на още 80-100 завода стигаха за създаване на силна финансова основа на тези фондове. В периода 1960-1989 г. Министерството на външните работи бе изградило нужни и ненужни големи сгради за посолства, посланически резиденции, търговски представителства, хотели и жилищни блокове в близо 100 световни столици. Реалната стойност на тези сгради с терените към 1990 г. надхвърляше 3 милиарда щ. долара. Продажбата на част от тях също можеше да осигури средства за новите фондове. Знае ли се обаче как, на кого и за колко бе продаден хотелът в центъра на Берлин? А такива хотели имахме във Виена и в Москва. Пак в Москва, където днес имотите може би са най-скъпите в света, е и изложбено-търговският ни център, най-големият на чужда страна в Русия. Какво ли стана с него?В индустрията имаше скъпи машини. Още в 1990 г. експертни групи трябваше да ги огледат, ненужните да се рециклират и да се продадат на добри цени. Много машиностроителни заводи можеха да извъшат това вместо да се разрушават. Поне 1 млрд. щ. д. щяха да постъпят от такава операция, но техниката беше разпиляна или замина за жълти стотинки към Турция и Гърция.1990 г. завари в заводите и особено в новостроящите се обекти огромно количество метали, строителна и транспортна механизация. Само в АЕЦ “Белене” те надхвърляха 500 милиона щ. д. Никой не се погрижи за опазването и за ефективната им продажба. В приватизационните договори има клаузи за анулирането им при нарушения от страна на приватизаторите. Могат ли управляващите да съобщят поне един такъв случай на анулиран договор? Защо се крие, че в Чехия досега са анулирани 254 проватизационни договора? Изобщо защо не се съобщава колко са постъпленията от почти завършващата приватизация? Къде и за какво са използвани? Ако е истина, че те са под 4 милиарда щ. д., това е потресаващо! Извършен е огромен грабеж, надвишаващ 10 пъти валутния дълг на България към 31.12.1989 г.! Вместо нова средна класа са “отхранени” само няколко хиляди милионери, а единици от тях вече са сред 1000-та най-богати на планетата!

Съвет 3: Не се втурвайте в 100-процентова приватизация! Защото:

  • Такова чудо не е осъществявано от никоя друга страна!
  • Опорните страни на САЩ – Турция, Израел, Южна Корея, Чили, са с най-голям дял държавна собственост. Тях никой не ги притиска за бърза и 100% приватизация.
  • Ричард Ран и Роналд Ът, предложили с “програмата” си да разпродадем за две години цялата си държавна собственост, като започнем от стратегическите мощности, сами признават, че това е първи експеримент в света! Ако бяхме сериозна държава, трябваше да им благодарим и да им купим еднопосочен билет за напускане на страната! На нашите “специалисти”, подписали тази “програма”, следваше да се осигури санаториален отдих. Ако е вярно обяснението им, че са я подписали без да я четат, трябваше незабавно да се отстранят от стопанска, научна, или обществена дейност, защото там не се допускат такива безотговорности! Вместо това някои от тях и днес са големи дейци, един даже е новоизлюпен президентски съветник.
  • От приватизацията трябва да се изключат поне за 30 години:
  • Големите и средни енергодобивни обекти, енергоразпределението и енергопласиментът.Минодобивът и подземните богатства.Военнопромишленият комплекс.Националната телекомуникационна система.Народната и няколко национални банки.Националната транспортна и пътна мрежа.Монополни сфери, в които не е възможна конкуренция.
  • Продажбата на държавната ни собственост на чужди държавни фирми не е приватизация. Тя е признание за некадърността на нашето държавно чиновничество!
  • България има свои вековни традиции и като другите нации трябва да ги съхранява!
  • Все по-ясно става, че глобализмът използва приватизацията не за укрепване, а за дестабилизиране на националните индустрии и икономики на страните, набелязани за ликвидация.

Съвет 4: Забавете поне с 5 години приватизирането на бюджетопълнещите предприятия! Защото:

  • Ще помогнат да се направят по-нормално промените.
  • Ще осигурят средства за здравеопазването, образованието, културата и пенсиите в критичния период на преустройството.
  • Сред бюджетопълнещите предприятия са пивопроизводството, винарската промишленост, производствата на тютюневи изделия, на безалкохолни напитки, на минерални води, на млечни произведения, на кибрит, на захар, сол, хлебна мая, нефтопродукти.През 60-те и 70-те години Министерството на финансите се ръководеше от легендарния финансист Димитър Попов. Той често събираше стопански ръководители и сам ни предлагаше средства да инвестираме в такива мощности.Какво наложи тези заводи да бъдат приватизирани още през 1991-1993 г.? Защо това не стана в по-късен етап, когато преустроената икономика вече е стабилизирана? Защо голяма част от тях бяха подарени на външни фирми, които днес ни продават българската минерална вода, млякото, бирата и кибрита? Защо не се публикуват данни какво са давали тези производства на бюджета преди приватизацията и сега, след нея? Те не се ли превърнаха от бюджетопълнещи в джобопълнещи предприятия? Защо трябваше бързото формиране на новата богата класа да се стовари като тежест върху народа?

Съвет 5: Пазете банките от нечисти ръце! Защото:

  • Без банки индустрията ще загине.
  • Без тях няма нормален пазар.
  • Чрез тях се осигуряват нормални външноикономически връзки.
  • Те са кръвоносната финансова система на икономиката.
  • През 1920-1923 г. Александър Стамболийски се опря на кооперативната банкова система. Бяха учредени стотици популярни банки, включително и в големите села. Чрез тях се раздвижи икономиката, укрепна левът. През 1920 г. 100 швейцарски франка са стрували 2900 лева, а в началото на 1923 г. – 1315 лева!Престъпното разбиване на банковата система през 1947 г. изправи България пред срив. Спаси я незабавното създаване на Българска инвестиционна банка (БИБ). Благодарение на нея още в 1949 г. заработиха първите ВЕЦ, заводите в Димитровград, Перник и Кърджали, всеобщата електрификация, бригадирските обекти: жп линиите Перник – Волуяк и Ловеч – Троян, проходът “Хаинбоаз”, язовирите “Копринка” и “Александър Стамболийски”. Новата икономическа катастрофа започна с разбиването на банковата система!

Съвет 6: Спасението на България е в собствените ни ръце! Защото:

  • Ние най-добре знаем собствените си проблеми.
  • Никой не може да намери по-добър спасителен изход.
  • Външните съветници винаги ще пречупят нашите истини през собствените си интереси.
  • 1990 г. завари България с над 120 млрд. щ.д. основни фондове, от тях 70% – основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8 милиарда щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятни положение.Вместо стартова позиция за нов растеж, това състояние беше разхитено по чужди указания! Тези и други съвети за ефективни промени можеха да се чуят от индустриалните ни интелектуалци. Никой обаче не ги потърси. В началото бяхме обвинявани, че сме строили много, днес – че сме построили малко и скоро ще дойде краят на грабежа от приватизацията. Сега дори великата задокеанска сила да се смили да опрости външните ни дългове, както това направи с Полша и с Унгария, даже да позволи да приберем външните си вземания, пак няма да се спасим, ако сами не се заемем! За съжаление, това вече е почти непостижимо, защото е разбит индустриалният ни интелект! Вместо интелектуален елит се роди странен политически разноцветен сурогат. Той заграби властта, прие механизми за вечно властване и наложи чужда цел – превръщане на България в неоколониална територия с послушни местни компрадори!
  • Затова България днес няма:
  • Национална стратегия и програма за индустриално възраждане.
  • Национална стратегия и програма за новото селско стопанство.
  • Национална политика за перспективата на младите българи.
  • Национална политика срещу гибелното намаляване на населението.
  • Обединяваща идея за съхранението на българската култура.
  • Нямаме даже единно виждане по националната ни история.
  • Вместо истински програми и стратегии за стабилен изход, на народа се обещават далечни “светлини в тунела” и зад него – красиво бъдеще.

Автор: инж. Иван Пехливанов

Инж. Иван Пехливанов е зам-министър на машиностроенето през 70-те, “дългогодишен председател на БИСА (Българска индустриална стопанска асоциация – днешната Българска стопанска камара), поставил нейните основи и постигнал признанието й на национално и международно ниво, ръководил асоциацията от 1983 г. до 1990 г.” (по признание на Българската Стопанска камара)

 Варненската корабостроителница (КЗ „Георги Димитров”), 70-те 

  
 
Коментари (0)
Добави коментар
     
    Последни новини от категория Разни
    Новини Във връзка с имотните скандали в ГЕРБ, с постове се разделиха Цецка Цачева и Цветанов Цветанов, а психологът Росен Йорданов коментира пред БТВ своя анализ на ...
    Новини Пътешественик и художник, Светлана Казина се мести да живее в планината Алтай преди около 20 години, в малка къща без течаща вода и често без ток.Тя обича живота и го живее ...
    Новини В интернет има много фирми, които уж предлагат много изгодни за коли за скрап цени. - Но винаги е по-добре човек да направи един бърз преглед на това какво се предлага реално на пазара. Малко са ...
    Новини На пазара има много куфари с колелца и човек трудно може да прецени кой е най-добрият вариант. Ето защо трябва да имаме умел водач в целия този свят на куфари – текстилни или пък с твърда ...
    Новини Технологиите продължават да се развиват според нуждите на човечеството. Има хора, които нямат връзка и са самотни, но трябва по някакъв начин да задоволят своите интимни потребности. Тогава на помощ ...
    < Предишна новина   Следваща новина >
     

    АНКЕТА

    За кого ще гласувате на евроизборите?