ЕС одобри строителството на газопровода от Турция до Италия

Европейската комисия съобщи, че проектът за газопровод, свързващ през гръцка и албанска територия транзитната мрежа на Турция с тази на Италия, отговаря на изискванията на ЕС и може да започне изграждането му.
 Надеждите са, че Трансадриатическият газопровод (Trans Adriatic Pipeline или ТАР) ще донесе на Гърция 2.3 млрд. евро инвестиции и от 2020 г. ще доставя в Европа всяка година до 10 млрд. куб. м синьо гориво от Азербайджан. Това е обем, който може да задоволява около 17-18% от нуждите на Италия от природен газ. Общите инвестиции на участниците е планирано да достигнат 5.6 млрд. евро за период от 5 години.
 В съобщението се посочва, че Еврокомисията признава споразумението между Атина и компанията Trans Adriatic Pipeline AG за съответстващо на европейското законодателство и условията за държавна помощ. "Проектът ще подобри сигурността и разнообразието на енергийните доставки в ЕС без да води до деформации на конкуренцията на единния пазар."
Финансирането на строителството на ТАР ще идва изключително от частни инвеститори, а предвиденият от предварителните договорености особен данъчен режим е в рамките на допустимото.
"Днешното одобрение на споразумението за ТАР е важна крачка по пътя за реализиране на проекта "Южен газов коридор", ключов за енергийната сигурност на ЕС и откриващ за Европа нови източници на газ", заяви Марош Шефчович, зам.-председател на Еврокомисията, отговарящ за енергийната политика на съюза.
Швейцарската компания Trans Adriatic Pipeline AG ще изгражда газопровода. В нея акционери са британската BP (20%), азербайджанската ГНКАР (20%), италианската Snam (20%), белгийската Fluxys (19%), испанската Enagas (16%) и швейцарската Axpo (5%). Преди време поради различни причини от проекта се оттеглиха норвежката Statoil, френската Total и германската E.On.
ТАР трябва да е продължение на Южно-кавказкия и Трансанадолския (ТANAP)газопроводи, формиращи част от Южния газов коридор. По него в Южна Европа трябва да достигне газ от находището "Шах Дениз 2" в азербайджанския шелф на Каспийско море. Трасето минава през Грузия, Турция, Гърция и Албания, като са възможно и разклонения за България, Македония, Хърватия и Босна и Херцеговина.
 Италия е не само крайна дестинация, но и пазар, за който "Газпром" вероятно ще води ожесточена битка. През миналата година само Германия и Турция са закупили повече газ от Русия. Италианците са получили 24.42 млрд. куб. м. Другите два големи пазара по пътя на ТANAP и ТАР са Турция (27 млрд. куб. м руски газ за 2015 г.) и Гърция (почти 2 млрд. куб. м).

"В понеделник бях на срещата в Баку на министрите от Южния газов коридор, където всички участващи държави и консорциуми потвърдиха решимостта си да завършат този ключов инфраструктурен проект навреме", каза още Марош Шефчович в официалното изявление на Еврокомисията.
В текста се посочва още, че 25 години след началото на комерсиалната експлоатация на ТАР компанията, която го използва, ще има право на специален данъчен режим в Гърция. Това, според правилата на ЕС, е вид държавна помощ, тъй като останалите компании нямат достъп до този специален данъчен режим.
Но Комисията смята, че такава помощ е допустима заради общи интереси, включително разнообразяване на доставките и трасетата за пренос - от Каспийско море и потенциално от Близкия изток, както и увеличаване конкуренцията на европейския газов пазар заради новите обеми и трасета.
Понеже ТАР ще се изгражда изцяло от частни инвестиции от Еврокомисията смятат, че за започването му са нужни значителни инвестиции, а възвръщането им ще стане само от таксите за пренос, плащани от клиентите на газопровода, то ако няма държавна помощ от Гърция, целият проект изобщо няма да се реализира.