Следващите 5-10 години са фатални за България, алармират академиците от БАН

"Около 77 хил. лева струва образованието на един висшист. Ако това бъде умножено по 1 млн. българи, които напуснаха страната, ще стане 7 млрд. лева, коментира акад. Александър Петров на пресконференция в София.

По думите му поради огромното изтичане на мозъци научните ни школи опустяват, научните традиции се занемаряват.

Членовете на БАН са в състояние в следващите 5-10 години да компенсират при съответна държавна политика, която да направи заниманието с наука престижно. Ако това не стане в следващите 5-10 години, прогнозата за България е лоша, убеден е акад. Петров.

"Културата са очилата, през които човек гледа на света". С тази фраза на акад. Антон Дончев председателят на БАН академик Стефан Воденичаров откри пресконференция в БТА по повод представяне на книгата "История на Българската академия на науките". Оказа се, че авторът на "Време разделно" е болен и за това не присъства лично, но негови думи и въпроси бяха споменавани често по време на събитието.

От името на научната институция акад. Георги Марков прочете документ за състоянието на страната ни. "Република България е обявена за най-бедната и изостанала държава в Европа, новините все повече приличат на криминална хроника", се казва в текста.

"България е застрашена от промяна на етническия и версия състав на населението от мигрантския поток", гласи историческата констатация.

"Българското село винаги е спасявало българите. Ние, които сме научили половината Европа на градинарство, сега ни заливат с вредни и некачествени храни.

Вместо да произвежда продукти с висока придадена стойност, сега изнасяме суровини. Образованието дава интелигентни безработни, които не са полезни нито на себе си, нито на държавата. Социалните помощи се превръщат в поминък на хора полуграмотни. Здравният статус на българската нация се влошава. В Царство България има държавни, общински и ведомствени болници и заведения", се казва в историко-констативния документ.

"В съдбовните за отечеството времена всички трябва да бъдем свикани под знамената за възстановяване на индустрията, за опазване на границите, за по-качествено образование, за издигане на ролята на науката и технологиите. Да пазим и браним отечеството. В съвременната история родината ни не е била изправена пред толкова опасности.

Нацията е силна, когато е единна в името на добруването на народа. Не избираме майка и отечество, не ни питайте защо обичаме най-много тях!", прочете от своя страна акад. Георги Марков.

Акад. Александър Петров припомни, че учените от БАН са направили България космическа държава, разработили са революционния метод за управлението в индустрията. "БАН създаде българска функционална микроелектроника, слънчевата енергетика в България".

От тук нататък БАН е в състояние да реализира научни, технологични и революционни пробиви - нанонаука и наномедицина, водородна енергетика - нещата са толкова много, че мога и да пропусна", заяви още акад. Петров. 
Според учените, трябва да осигурим догонващо развитие, догонването и скъсяването на дистанцията трябва да стане истинска стратегическа задача на държавата ни.

Страната има нужда от изяснени приоритети. Оказа се, че подобен документ отлежава 1 година в парламента - "Възгледи за национални цели". "Чакаме този документ да бъде разгледан", заяви акад. Воденичаров.

В момента добро развитие има отбранителната промишленост, трябва да бъде подпомогната. Трябва стимулиране, изграждане на рискове. Капиталът трябва да се научи да рискува в иновациите. Трябва да се разбере, че без корпоративна фирмена наука нещата няма да се получат. Трябва и заделяне на повече продукт за технологии", заявиха учените.