Ние не сме Петър Берон, възпитаваме критично мислене, опонира Кастрева

Българското самосъзнание не се формира само в часовете по литература. Това обяви в студиото на bTV образователният заместник-министър Ваня Кастрева по повод новите учебни програми.

Припомняме, че измененията в програмите се обявяват поетапно в последните месеци, като някои елементи от новото им съдържаниепредизвикаха остри реакции. Такъв е и случаят с новината, че „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски отпада от образователната програма за сметка на задължителното изучаване на „Робинзон Крузо“.

Това обаче не е вярно, отрече Кастрева. Според нея нарушена комуникация води до тези гневни изблици. Паисий не отпада, той присъства в програмите за следващи класове. Това не е литературно произведение, а исторически извор – ще се учи в 9 клас, обясни просветния заместник-министър.

Тя напомни, че формирането на нагласи и ценности е различно от задължителната литература. Децата ще чуят за Паисий  много по-рано от 9 клас, ще се случи по естествен начин от страна на учителя – може още във 2-3 клас. Има 5 български автори, които се учат в 6 клас, уточни Кастрева.

Общата философия на закона е текстовете да са ориентирани към интересите на децата. Програмите предвиждат 40% от часовете за нови знания – залагаме на редуциране на академичността и претовареността на учениците. Дава се възможност на учителя според интересите на учениците да надгради познанията им, аргументира се Кастрева.

Тя обяви, че програмата за 7 клас е изцяло с български автори. „Хубава си, моя горо“ също не изпада, а се премества.

"Искам да влезем в нашето време. Ако Петър Берон е направил първия учебник, в който всичко известно е написано, ние не сме Петър Берон – първо трябва да възпитаме децата на мислят критично, да са вдъхновени, това не става само със задължителната литература", заяви Кастрева.

Спорен е списъкът от ценните български автори и е трудно да се направи такава селекция, която да отговаря на всички интереси, смята Кастрева.

За нея е ясно, че самосъзнанието и националната принадлежност не се градят само в часовете по литература.

„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ няма да е задължително за 5 клас, призна за финал Кастрева. Децата обаче могат да го прочетат сами, а учителите – да го преподадат в увеличения брой часове за упражнения, да го предоставят като домашна задача  или част от програмата за рецитал при училищно тържество, предположи още заместник-министърът.