Почит към Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

В Деня на София - 17 септември, на тържествено заседание на Столичния общински съвет ще бъдат връчени звания „Почетен гражданин на София”.

Със званието „
    
Н. Пр. Цунехару Такеда,извънреден и пълномощен посланик на Япония в Република България. Г-н Такеда и посолството на Япония активно помагат с огромна съпричастност в редица инициативи и проекти на Столична община в сферата на здравеопазването, културата и образованието, инфраструктура и т.н 

Основоположникът на Софийски исторически музейМагдалина Станчева. 
    
Акад.Антон Дончев. Известният не само в България, но и на световно ниво писател навърши 80 години на 14 септември. Романът „Време разделно” е преведен над 25 езика в двумилионен тираж. 
    
Именитият български скулптор Величко Минеков. 

Никола Костадинов - участва във Втората световна война като командир на парашутен взвод. През 1993 година е избран за председател на Софийското дружество на военноинвалидите. Учредител на Съюза на парашутистите и носител на 17 ордени и медали. 
    
Проф.Станко Киров, който е създал школа в онкологията, учител на много наши хирурзи и продължава да оперира и до днес. 

В 11.30 ч. пред църквата „Света София” ще се състои тържествен водосвет и официална церемония по издигане знамето на град София.

Тържествената сесия ще започне в 10.00 часа.

Св. Мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

През втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот ги оправдала напълно името си, което означава "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела.

София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.

Трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновено мъжество и през цялото време убеждавала момичетата да понесат мъченията в името на Небесния жених. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край.

За да продължи душевните страдания на света София, императорът й разрешил да вземе телата на дъщерите си. Майката ги взела и ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая в това състояние предала душата си на Господа, убедена че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало през 126 г.
Христовата църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото "християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него..." (Д. Маринов)

В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина.