ЕК съди България заради мръсния въздух

Европейската комисия завежда дело срещу Белгия и България в Съда на ЕС заради трайно високите равнища на прахови частици, които представляват сериозен риск за общественото здраве.

Въпреки задължението на държавите от ЕС да гарантират добро качество на въздуха за населението, вече в продължение на няколко години на много места има проблеми в това отношение.

Според проучвания всяка година лошото качество на въздуха е причина за смъртта на повече хора от пътнотранспортните произшествия. Фините прахови частици, известни като ФПЧ10, са резултат предимно от човешки дейности, като транспорт, промишленост и битово отопление, и причиняват дихателни проблеми, рак на белия дроб и преждевременна смърт.

От 2005 г. насам със законодателството на ЕС са определени пределно допустими стойности за ФПЧ10 (т. е. прахови частици с диаметър, по-малък от 10 микрона). В случай на превишение на тези стойности, държавите членки приемат планове за качеството на въздуха, които трябва да включват подходящи решителни и перспективни действия, така че периодът на превишение на стойностите да е възможно най-кратък.

От ЕК посочват, че е необходимо е да се подобри качеството на въздуха и Комисията предприема действия по отношение на случаите на неспазване на нормите с надеждата, че държавите членки ще предприемат по-решителни мерки за разрешаване на проблемите.

В България, въпреки че бяха предприети редица мерки и от 2011 г. насам в повечето пунктове за мониторинг са регистрирани известни намаления на емисиите на ФПЧ10, данните показват трайно превишаване на годишните и/или дневните пределно допустими стойности за ФПЧ10 във всички 6 зони и агломерации с изключение на Варна, където годишните пределно допустими стойности не са превишени веднъж - през 2009 г.

Обявеното днес решение бе предшествано от мотивирано становище, изпратено през юли 2014 г.

През последните години се наблюдава известно подобрение в резултатите на Белгия по отношение на качеството на въздуха, като само 3 зони и агломерации (Брюксел, пристанищната зона на Гент и пристанищната зона на Руселаре) трайно не успяват да постигнат целите.

Решението за предявяване на иск пред Съда на ЕС бе предшествано от мотивирано становище, изпратено през февруари 2014 г. в рамките на процедура, започнала през 2008 г. Въпреки че бяха приети мерки за всички зони за следене на качеството на въздуха, във връзка с които Комисията предприе действия, до момента те не са достатъчни за разрешаване на проблема и тъй като крайният срок за привеждане в съответствие изтече отдавна, Комисията завежда дело в Съда на ЕС.

Основните пределно допустими стойности, с чието превишаване съществува проблем в ЕС, са за ФПЧ10, за азотния диоксид (NO2) от автомобилните газове и, в много по-малка степен, за SO2. По отношение на SO2 само една държава членка е в нарушение, докато за ФПЧ10 има 16 процедури за нарушение срещу държави членки. За NO2 в момента текат 6 процедури.

Днес Комисията предприе действия и срещу Швеция във връзка с лошото качество на въздуха. Последните данни показват, че дневните пределно допустими стойности на ФПЧ10 се превишават в две зони - Средна Швеция (агломерации Норшьопинг, Сьодертеле и Упсала, с изключение на 2012 г) и в агломерация Стокхолм.

Швеция вече е осъждана от Съда на ЕС за превишаване на пределно допустимите стойности на ФПЧ10 между 2005 и 2007 г. Комисията смята, че Швеция не е взела мерките, които е трябвало да бъдат въведени най-късно през 2005 г., и иска от нея да предприеме перспективни, бързи и ефективни действия, така че периодът на несъответствие да бъде възможно най-кратък. Ако Швеция не предприеме действия, Комисията може да отнесе въпроса до Съда на ЕС.

В момента текат 16 процедури за нарушение във връзка с ФПЧ10 - срещу Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Чешката република и Швеция. Белгия и България са първите държави, срещу които ще бъде заведено дело по този въпрос.

Съдържащите се във въздуха частици ФПЧ10 присъстват предимно в емисиите от промишлеността, автомобилите и битовото отопление. Те могат да причинят астма, сърдечносъдови проблеми, рак на белия дроб и преждевременна смърт.

Европейското законодателство за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух изисква от държавите от ЕС да ограничават излагането на населението на тези частици. В законодателството са определени пределно допустими стойности, включващи както средногодишна пределно допустима концентрация (40 μg/m3), така и дневна пределно допустима концентрация (50 µg/m3), която не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти през една календарна година.

Комисията започна да предприема действия и във връзка с друг канцерогенен замърсител, NO2, за който в законодателството на ЕС са определени пределно допустими стойности от 2010 г. насам. Повечето емисии на този газ са от автомобилите, по-конкретно от дизеловите автомобили. В 17 страни от ЕС са отчетени прекомерни равнища от 2010 г. насам и вече е дадено началото на процедури за нарушение срещу Обединеното кралство, Португалия, Италия, Испания, Германия и Франция. Възможно е да последват действия и срещу други държави членки.