Почитаме делото на Априлци от 1876-а

Днес се навършват 139 години от Априлското въстание, избухнало на 20 април по стар стил (1, 2 май по нов стил) в Копривщица. То е потушено с много кръв и зверства, нопредизвиква за първи път света да обърне внимание на България.

И тази година в Клисура и Копривщица на 1 и 2 май по традиция има тържества и възстановки на събитията от преди 139 години, отбелязва БГНЕС. В Копривщица за първи път през 2014 г. учредиха народен копривщенски събор "Единение - 1876", който си постави за цел да организира годишнината от въстанието, както и всички религиозни, исторически и туристически празници в града. Целта на учредителите бе да намерят единението на историята и настоящето, на героите на града и сегашните жители, на традиция и новаторство.

На 2 май по традиция ще се състои събор-поклонение в местността "Оборище".

Априлското въстание е българската революция - морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след събранието в Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени въоръжени представители на султанската власт, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Местният турски подуправител - мюдюринът - бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 139 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро - Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.