Консултациите за пенсионна реформа започват

Каква пенсионна реформа е нужна на България, така че да постигне достойни и сигурни пенсии през следващите десетилетия. Отговорът на този въпрос се очаква да бъде получен след 71 дни. След неофициални консултации вчера, днес, вторник, 20 януари, най-после започват експертните обсъждания на параметрите на бъдещата реформа. 

Предварително управляващите са си дали хоризонт до 31 март, за да стигнат до общи компромисни решения. 

Как и с колко да се увеличи възрастта за пенсиониране и осигурителният стаж? Какъв да е размерът на пенсионната вноска, да се променя ли тя и с какъв размер? Как да се реши въпросът с ранното пенсиониране в силовите ведомства? И как да стане всичко това с минимум социално напрежение и максимум съгласие от всички засегнати? 

Консултациите ще стъпят върху документите, подготвени от работна група експерти под егидата на бившия шеф на Националния осигурителен институт (НОИ), а след това и служебен министър Йордан Христосков. Разработката му включва различни варианти, всеки от които обаче предвижда увеличаване на възрастта и намаляване на привилегиите. 

Отсега е ясно, че се стъпва на хлъзгава почва - вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, под чиято егида ще се водят консултациите, предлага постепенно увеличаване на осигурителната вноска с незначителните според него 0.5 процентни пункта, докато в правителствен документ е записано, че те ще останат непроменени поне до 2017 г. ГЕРБ вече прокараха текстове в ущърб на универсалните пенсионни фондове, а Реформаторите обявиха, че ще внесат изменения. 

Сега се поставят нови въпроси - за таксите на фондовете, за прехвърлянето на вноските към солидарния стълб, за  качеството на управлението и умножаването им. Но и за свободата или отсъствието й при избора на алтернативи  - като например идеята правилата за смяна на пенсионния фонд да се определят с постановление на Министерския съвет.

Вече приетите изменения в законодателството, за които ГЕРБ получи подкрепа от ДПС, бяха прокарани с мотива, че за 15 години съществуване досегашният модел не е постигнал очаквания резултат. За това обаче носят отговорност всички управлявали от 2000 г. досега, защото не пожелаха да се преборят със сивия сектор в осигуряването, с корупцията при инвалидните пенсии, с натиска на синдикатите за запазване на някои привилегии, с ниските доходи.    

Разговорът е за бюджет на ДОО от 10 млрд. лв., само 40% от който идват от осигуровки, а останалото се допълва от данъци. Други 7 млрд. лв. са се натрупали в универсалните пенсионни фондове и близо 2.5 млрд. лв. в Сребърния фонд, който престоява в БНБ без доходност. При това на фона на неблагоприятната демографска картина на близо 2.2 млн пенсионери и още толкова заети, от които в частния сектор - едва 1.7 млн. души.