25 години по-късно: Разделени сме за комунизма, мразим прехода

Точно 25 години след началото на демократичните промени в България, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва, сочат резултати от социологическо проучване на "Алфа Рисърч" на тема ". 

Според изследването цели 94% от най-младото поколение (16-30г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. За 40% от тях падането на Берлинската стена не им говори нищо и нямат представа какво всъщност се е случило преди 25 години, а една трета не знаят, че преходът към демокрация в страните от Източна Европа започва през 1989г.

Липсата на дебат в медиите и публичното пространство, както и абдикацията на културните и образователни институции от темите за този период, лишават новите поколения от познание за идеологическата и политическа същност на комунистическия режим, за неговия обхват и неговия крах, отчитат социолозите.

Днес 32% твърдят, че са много добре запознати с развитието на България в периода 1944-1989г. Почти същия (31%) е делът на онези, които твърдят, че изобщо не са запознати. 

25 години след края на социализма, оценката за него е силно поляризирана сред хората. Така например, хората с леви политически възгледи, виждат в този период преди всичко спокойствието и сигурността. Липсата на безработица, безплатното здравеопазване, доброто образование и индустриализацията на страната са най-силните аргументи за позитивните оценки на този период, чийто изразител е основно най-възрастното поколение, при което левият и поколенческият прочит съвпадат. признава” наличието на някои социални постижения - достъпно здравеопазване, постижения в образованието и науката, ниска безработица, спокойствие и др.

От „Алфа рисърч“ отчитат, че с течение на времето, равносметката за развитието на България в периода 1944г. – 1989г. се премества по подвижните пясъци на носталгията и преоценката. 

Така например 2 години след падането на комунизма, докато е все още жив споменът за живота в този период, 76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Тодор Живков, докато днес е налице рязко преобръщане и идеализация  - 55% позитивни оценки. 

Като цяло може да се обобщи, че хората не обвиняват конкретен политик или правителство, лява или дясна политика, а зле функциониращата държавност,  която се е усъвършенствала в изсмукването на ресурси от общността, вместо в механизмите, гарантиращи спазването на законността, професионализма и почтеността. 

Така, след 25 години промени, българското общество е изправено отново пред политическо предизвикателство – изграждане на ефективни и некорумпирани институции, осигуряващо върховенство на закона и на политическото представителство, което да бъде гарант за взаимното ограничаване на злоупотребата с власт, а не за взаимното насърчаване“, се чете в анализа на „Алфа рисърч“.