Парламентът на роенето и тематичните коалиции

Започващото работа днес 43-ото Народно събрание обещава всичко друго, но не и светли дни пред управлението. По няколко причини - крайно разнородно е, вътрешно нестабилно и зависи от прекалено много фактори. А при нуждата от вземане на тежки решения и прилагане на непопулярни мерки и реформи липсата на стабилно мнозинство е сериозен проблем.

Все още няма яснота за мнозинството, което ще застане зад правителство с мандата на ГЕРБ. Засега партията на Бойко Борисов може да разчита на подкрепа за програма на следващото управление от страна на Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Това обаче далеч не означава, че трите доста разнородни формации биха гласували единно в парламента.

Всъщност, които и партии да подкрепят правителство на Борисов, едва ли ще гласуват заедно при вземането на решения в НС. Причината - силната му раздробеност и противоборство между самите формации (Патриотичен фронт срещу "Атака", БСП срещу АБВ, почти всички срещу ДПС).

За първи път след промените от 1989 г. в Народното събрание влизат толкова много партии - осем. Които, освен другото, вътрешно не са единни. Както лидерът на "Атака" Волен Сидеров пресметна, в парламента формално ще са представени 50 партии, от които самостоятелно в изборите са участвали само ГЕРБ, ДПС и "Атака". Вътрешнопартийните и вътрешнокоалиционните битки в самите парламентарни групи предполагат с голяма степен на вероятност и засилване на роенето в Народното събрание.

Кой е заплашен от разцепване

За най-застрашени от разцепване се сочат Реформаторите, заради участието в коалицията на пет партии и трудното постигане на единно становище по много от спорните въпроси. Изненади могат да се очакват от седем депутати, пресметят неофициално в блока.

Там силите са разпределени почти поравно между трите големи партии от съюза - ДСБ и "Движение България на гражданите" имат по шестима депутати, а СДС е с четирима представители. Само може да се предполага поведението на тримата представители на т.нар. гражданска квота - Мартин Димитров, Петър Славов и Гроздан Караджов. Като самостоятелни играчи се очертават лидерите на три от партиите в РБ - Корман Исмаилов на Народна партия "Свобода и достойнство" (който трудно би подкрепял исканията на Патриотичния фронт), Николай Ненчев на БЗНС и Борислав Великов на Българска нова демокрация. Непредвидимо е поведението и на сина на хасковския кмет Станислав Иванов, който попадна начело на листата на Реформаторите в последния момент, след като регистрира инициативен комитет, който да го издигне като независим и влизането му сред кандидатите предизвика остри реакции в самия блок и сред симпатизантите.

Групата на Патриотичния фронт, която застава зад правителство на Борисов, също не изглежда достатъчно стабилна. Макар лидерите на основните й партии - Валери Симеонов (НФСБ) и Красимир Каракачанов (ВМРО), да владеят основната част от депутатите си, бившият евродепутат и лидер на ГОРД Слави Бинев се оформя като солов играч заедно със съпартийката си Поли Карастоянова. Заради личната си вражда с Бойко Борисов, Бинев едва ли ще гласува заедно с ГЕРБ.

"България без цензура" на бившия тв водещ и евродепутат Николай Бареков също беше готова да даде подкрепа на правителство на ГЕРБ, но и тя беше предварително отхвърлена. Не е ясно доколко и групата на ББЦ ще остане единна, след като още преди учредяването на Народното събрание депутатът Анна Баракова вече я напусна и обяви, че ще бъде независима. Освен това, слухове сближават Бойко Борисов и Христо Ковачки, чиято партия ЛИДЕР влезе в коалицията ББЦ. ЛИДЕР има петима депутати - председателят й Кънчо Филипов, шефката на болницата в Самоков Красимира Ковачка, Чавдар Пейчев, изпълнителният директор на ТЕЦ "Бобов дол" Петър Петров, шефът на русенската "Топлофикация" Георги Недев.

Трудно се събират 37

Дори и депутатите на ЛИДЕР да започнат да подкрепят безрезервно ГЕРБ, те далеч няма да са достатъчни за стабилно управление. Този път депутатите на Бойко Борисов са твърде малко - 84 или с 37 под заветното мнозинство от 121 депутати, за да могат да разчитат, че ще разцепят някоя и друга парламентарна група и ще си осигурят купено "болшинство" (по Бойко Борисов), както беше в предишното им управление през 2009-2013 г. А и ще трябва да бъде отцепено от всяка група, с изключение на монолитната ДПС.

Това допълнително усложнява сметките на ГЕРБ за постигане на мнозинство. Защото ако някой от БСП се отцепи, ще е заради несъгласие с партийното ръководство и или би се превърнал в солов играч, или би се пришил към АБВ. "Атака" и АБВ пък са само с един депутат над санитарния минимум от 10 народни представители за съществуване на парламентарна група. Волен Сидеров отново е заплашен от разпадане на групата му, докато по-малко вероятно е това да се случи в АБВ.

За двойна коалиция математиката на ГЕРБ излиза само с БСП (39 депутати) или с ДПС (38 депутати). Хората на Лютви Местан вече протегнаха ръка и заявиха подкрепа за правителство на малцинството с премиер Бойко Борисов, но тя беше отхвърлена. В БСП пък преобладава мнението, че партията трябва да остане в опозиция - където я пратиха избирателите, но социалистите все пак са с открехната врата, че ще подкрепят приоритетите на страната и решенията, които са залегнали в предизборната им програма - по социалните и енергийни въпроси.

Заради особеностите на новия парламент на ГЕРБ ще им се наложи да търсят "тематични" коалиции по различните казуси. Първите тестове за мнозинството ще бъдат решението на казуса КТБ и актуализацията на бюджета за тази година.

Липсата на отчетливо мнозинство обаче е сериозен проблем, тъй като предстоят да се взимат много важни решения, а и Реформаторският блок обещава подкрепа за дясноцентристко правителство, което да направи дългоотлаганите реформи, за които е нужно и мнозинство над 160 депутати.