Кои бяха тия на стадиона?

Гледам мача с Черна гора и се чудя кой от тия хора на терена беше гадже с Николета Лозанова. Тя сигурно също гледа мача и се чуди с кого още не е била гадже. И кои бяха тия хора - освен Мартин Петров, който тича и се бори на терена, никой от тях не прави нищо, за да бъде запомнен. Как се казваха?

Сетих се кои са тия хора - те са герои на жълтите вестници. За тях пишеше нещо, което не беше важно, не беше интересно и беше свързано с женски гърди. Освен това те са манекени на някакви турски дрехи. Или може би бяха хора, които рекламират гел за коса?! Нещо бъркам - тези се снимат голи и са рекламна площ на много известните тату студия във Вакарел.

Гледам и слушам мача. Стигам до извода, че за да риташ топка, трябва да си умен. Изглежда нелогично, но е сериозно вярно. Ако не си много умен, трябва да имаш сърце. Но ако нямаш и акъл, и сърце, значи си български футболист. Чул съм, че не е лошо да си български футболист.

Още от малък всички момичета в Симитли са твои. После вместо да ходиш в казармата, започваш да изкарваш пари, каквито твоят татко никога не е вадил. Абе, истината е, че такива пари си докарват самотвоите приятели дилъри на бело. Не дилърите на бельо, а дилърите на бело. 

Това също не е лошо. Но после започва да става още по-добре. След като си разглезен от жените и от парите ставаш разглезен и от вестниците. Още преди да си вкарал гол, вече пишат на коя как колко и дали си го вкарал. Дори и това е новина, когато си футболист - примерно пише затебе, че не си го вкарал на тая. После пишат, че си ги бил. После ти се разминава, защото така или иначе жените, които спят с футболисти, са курви и рядко се оплакват - тях всички ги бият - ту с юмруци, ту с пачки.

Гледам мача и се чудя къде съм ги виждал тия хора. Сетих се, че те катастрофират пияни често по завоите в Студентски град. Обаче им се разминава, защото са футболисти. Също така катастрофират в чиниите със салатата, когато се кълчат по масите върху известни мелодии, за които се говори, че са чалга. Това не е чалга, истинската чалга е красива циганска музика. А това, на което танцуват хората, които ги дават в момента в телевизора ми, е футболна музика.

Там една много гола жена пее само за две неща - че е нещастна (а не й личи!) и/или че няма да ти пусне. Все неща, които са ясни и няма нужда да се пее за тях.

Гледам мач и единственото, което знам със сигурност, е, че играем с Черна гора. Но кой точно играе срещу тия черногорци не е ясно. Знаем кой е шеф на футболистите само защото беше добър вратар. Знаем кой е от старото поколение там по трибуните, защото помним техни голове. Ето това липсва, сетих се - голове. Футболът се помни и има смисъл, като има голове. А тия дни нямаме повод да се зарадваме на наши голове. Вкарват, ама само на нас.

Гледам мача и се сещам какви футболисти имаше едно време, ех. Същите станаха кметове, станаха шефове, станаха важни хора, но трябва да признаят, че във футбола не направиха нищо извън терена.  Докато те шефстват навън - по терена се разхождат манекени на жълтата преса. Разхождат се титаните на неприсъствието.  Коментаторът се диви - ама тия хора дори не псуват, дори не се ядосват, като не успяват да вкарат гол. Как живеят тия хора?! Как спят?!

Гледам мача и се сещам, че енергията е една за всичко. Когато един човек влезе в кожата на футболистчето от махалата, той раздава енергията си по курви, чалга, дрешки, смешки и джунджурии. Автомобили със западни номера и футбол с български номера. Гледам мача и разбирам, че всички трябва да се откажат като Митко Бербатов. Футболът да започне отначало. Някой да дойде с меч, да го забие в земята и да каже - тука ще бъде футбол.

Така де - не като сега - гледаш мач и се чудиш кой точно от тия беше гадже на Николета Лозанова? И само един ли беше, или повече бяха?

Mартин Карбовск,

Стандарт