Шест сигурните партии в следващия парламент, прогнозира "Медиана"

Кольо Колев представи резултатите от проучването на агенция "Медиана". Снимка: БТА

ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт, България без цензура, Реформаторски блок. Това са партиите, които със сигурност ще имат депутати в следващия парламент, показват данните от проучване на „Медиана“, проведено в периода 25 септември-1 октомври и финансирано от агенцията. 

Към настоящия момент „Атака“ също има сериозни шансове да преодолее 4%-ната бариера. „АБВ“ е близо да бариерата, но към 1 октомври данните показват малки шансове да я прескочи.

Най-вероятната конфигурация е 6-7 партиен парламент и много проблеми, за която и да е партия при опита да състави парламентарно мнозинство.

ГЕРБ ще получи най-много депутатски места, но е малко вероятно да получи повече от 90. Съответно, ще трябва да търси 3-4 партийна коалиция, „голяма коалиция“ с БСП и ДПС или да направи опит да състави правителство на малцинството, смятат социолозите.     

Прочуването сочи, че ако до урните отидат 3,2 млн. избиратели, колкото те очакват, ГЕРБ ще получи 31% от гласовете, БСП - 21%, ДПС - 13,2%, ББЦ - 7,5%, Патриотичният фронт - 7,1%, РБ - 6,8%, „Атака“ - 4,5%, АБВ - 3,7%. 

При 7-партиен парламент, което е най-вероятната прогноза, ГЕРБ би получил 83 мандата, "БСП лява България" - 55, ДПС - 35, ББЦ - 19 депутати, ПФ и Рефоматорскияj блок - по 18 народни представители, а "Атака" - 12. 

Ако в НС влязат шест политически сили, ГЕРБ биха имали 87 народни представители, БСП лява България - 58 народни представители, ДПС - 37 депутати, ББЦ - 21, ПФ - 19, РБ - 18 народни представители.

При осемпартиен парламент ГЕРБ ще има 80 депутати, "БСП лява България" - 53, ДПС - 33, "България без цензура" - 18, Патриотичният фронт - 18, Реформаторският блок - 17, "Атака" - 11, АБВ - 10. 

Според социолозите предстоящите предсрочни парламентарни избори ще се проведат в обстановка на нарастващ песимизъм и тревожност по отношение на икономическото и социално развитие на страната. Само 11% от анкетираните очакват през следващата година положението в страната да се подобри. 84% очакват да се влоши, а 30 на сто - нещата да останат  на сегашното положение. 

Нито една от големите партии, БСП и ГЕРБ, не печелят от тази засилена тревожност, защото голяма част от избирателите не ги виждат като „спасител“.

Връщането на БСП или на ГЕРБ на власт се вижда от мнозинството избиратели като неприемливо  - лошо или дори „катастрофално“. 

27% са на мнение, че ако ГЕРБ се върне на власт, това би било добре за страната, 24%  са убедени, че нищо няма да се промени, а за 40% - това би било катастрофално. 

За 23% от анкетираните връщането на БСП начело ще е добре за страната, според 26 на сто нищо няма да се промени, а за 42% това ще е катастрофално. 

Същевременно голяма част от избирателите считат, че самите избори няма да бъдат честни. 

Според 39% служебното правителство ще "играе" за определена политическа сила, а 18 на сто вярват, че ще работи за честни избори. Най-много - 43% признават, че не могат да преценят. 

Това естествено дава отражение и на очакваната изборна активност. Данните сочат, че може да се очакват около 3,2 млн. избиратели пред урните – най-ниската изборна активност на парламентарни избори досега.