Руският елит напада Запада, но праща децата си да учат там

Владимир Путин. Снимка: Ройтерс, архив

Анастасия Железняк е служител на БиБиСи. Тя заема отговорна позиция в едно от филмовите студия на британската обществена медия. Но Железняк не е просто коя да е рускиня, изкачила се до върха на своята професионална кариера далеч от Москва, посочва сп. “Newsweek”.  
 
Тя е дъщеря на зам.-председателя на руския парламент Сергей Железняк, който доби популярност с постоянните си изказвания в защита на руското население в Украйна. Политикът предупреждава за неизбежен геноцид и настоява за конкретни действия от страна на Кремъл.  
 
Железняк е сред руските държавници, които попаднаха в черните списъци на Съединените щати и Европейския съюз заради кризата в Украйна. Но дъщеря му, която завършва американски колеж в Швейцария с годишна такса от 61 хил. евро, не среща подобни рестрикции в Лондон. Една от сестрите й също е в британската столица, а друга върви по стъпките на кака си и учи в Швейцария. 
 
Каква е позицията на младата г-ца Железняк по украинската криза и съвпада ли с тази на баща й не е ясно. Британските й работодатели обаче са категорични, че не искат да съдят човек по това кои са роднините му. 
 
Но всъщност Анастасия далеч не е единственото дете от руския политически елит, което се наслаждава на добър живот в иначе остро атакувания Запад. Руските лидери не се свенят да изпращат отрочетата си на “вражеска” територия в търсене на по-добро образование и професионална реализация.  
 
“Това не е добро или лошо, това е лично решение”, коментира Сергей Хрушчов, син на съветския лидер Никита Хрушчов. Сергей живее в Роуд Айлънд. 
 
“По време на Студената война не беше възможно да изпратиш детето си на Запад. Но сега може и не виждам смисъл да се връщаме към риториката от миналото. Още тогава Съветският съюз не мразеше САЩ. Нашите ръководители вярваха, че можем да сме по-успешни от Съединените щати, но моят баща категорично не беше враждебно настроен съм американците”, твърди Хрушчов-младши.
 
Тендецията, завладяла руския елит, е честа практика и за други страни, които водят ожесточена антизападна политика. Сирийският президент Башар Асад е възпитаник на британски университет. Същото важи и за сина на Муамар Кадафи – Сейф ал-Ислам. 
 
Много от световните лидери на нашето съвремие са получили образование в западни учебни заведения – бившият ливански премиер Саад Харири е учил в САЩ, същото важи и за сина на дългогодишния пакистански управник Первез Мушараф, както и за самия крал на Йордания. 14-ят президент на Филипините – Глория Аройо и бившият ген. секретар на ООН Кофи Анан също са завършили американски висши училища.

Етиопският принц Асфа-Уосен, който учи в Европа, счита, че политическите лидери изпращат своите деца в чужбина “защото искат да получат добро образование, но също така, защото искат да ги идентифицират с ценностите и културата на Запад”. Дори и категоричен противник на западната култура като покойния севернокорейски лидер Ким Чен-ир не се посвени да прати сина си Ким Чен-ун да се образова в Швейцария. 
 
Поведението на руските лидери, особено с оглед последните събития и явната конфронтация със Запада, обаче предизвиква недоумение у редица хора. Един от тези хора е именно етиоптският принц. “Ако руските държавници толкова презират западния модел, защо пращат децата си там? Със сигурност те осъзнават, че децата им неизбежно ще станат подвластни на западните ценности и в резултат те няма как да бъдат такива руснаци, каквито родителите им биха искали да бъдат”, убеден е Асфа-Уосен.

Идеята, че чрез образованието бъдещи лидери могат да прилагат западния модел на управление, е в основата на готовността на Съединените щати и Европа да посрещат с отворени обятия деца от чуждестранния елит. 
 
Според д-р Кристофър Дейвидсън обаче тази стратегия не е особено успешна. “Да, това може да е давало ефект в империална Великобритания, но не и във времето след края на Студената война. В наши дни децата на чуждестранните лидери живеят почти изцяло изолирани в собствена среда, въпреки че учат в Лондон или Ню Йорк. На практика те не се докосват до “душата” на страната-домакин”, коментира Дейвидсън.
 
Освен това Западът не трябва да е толкова уверен в атрактивността си за младите руснаци, посочва Хрушчов-младши. “Внуците ми решиха, че искат да живеят и учат в Москва. Според тях в Съединените щати е прекалено скучно”.