Майкрософт, Ал Кайда, Боко Харам, Хизбулла, ислямският халифат и талибаните: продукти на глобализацията

От векове арабско-ислямският свят преживява кризисен период, който в крайна сметка кулминира с появата на "Ислямската държава в Ирак и Леванта" като ново въплъщение на средновековния халифат. Ако използваме терминологията на Антонио Грамши, последният представлява "органична организация" на сунитските арабски племена в сирийската пустиня между областта Ал-Джазира –Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк!". Световните медии проследиха бързо развиващата се ситуация и демонстрацията на сила от страна на джихадистите в териториите, попаднали под техен контрол. В интернет се разпространиха видеорепортажи, показващи взривяване на бомби, убийства и насилия, както и сцени на принудителна мобилизация на деца и организирани масови разстрели. По такъв начин "Ислямската държава" се превърна в синоним на жестокост и в търговската марка на новия масов терор.

Само два дена преди завладяването на Мосул иракските сили заловиха шефа на военния сьвет на тази терористична организация Абу Хаджир. Според в. "Гардиън" той заявил на следователите, че Мосул скоро ще се превърне в ад. Часове след неговото залавяне в убежището му били открити 160 флашки с информация за ислямистите. Както се твърди, те съдържат сведения с голяма важност, включително за структурата и личния състав – имена и "бойни прякори" – и дори имената на чуждестранните доброволци. Наред с това флашките дават представа и за източниците за финансиране, спящите клетки на ИДИЛ в иракските граждански ведомства и структурите за сигурност.

Джихадисткият пожар

Само преди малко повече от година шефът на ЦРУ Джон Бренън сподели пред Конгреса своята тревога от вероятността Ал Каида чрез двата си клона ИДИЛ и "Джебха ал-нусра" да използва сирийската територия за нови попълнения от джихадисти и тяхното обучаване и въоръжаване, което да им позволи да използват въпросната територия като изходна база за нови атаки както в самата Сирия, така и извън нейните граници. Сегашната кампания на ИДИЛ и завладяването на Мосул и други иракски градове бе лансирана от сирийския град Ал-Ракка, което е потвърждение на думите на Бренън. С обявяването на "Ислямската държава" за ядро на новия халифат бе направена следващата стъпка към териториално разширение. По думите на новопровъзгласения халиф Абу Бакр ал-Багдади бъдещите очертания на халифата ще включват териториите на средновековната арабска държава от средиземноморския бряг на Ливан до планините Загрос в Иран.

Както пише американското списание "Политико", джихадисткият пожар, който обхвана големи пространства от Ирак, бе разпален от войната в Сирия. Днес той заплашва да заличи междудържавните граници в Близкия изток, превръщайки региона в свой протекторат. Целта на ИДИЛ е създаване и в рамките на Ирак на държава в държавата по подобие на тази, съществуваща около североизточния сирийски град Ал Ракка. А това означава, че последващите амбиции на тази организация ще обхващат все повече нови територии. Преди две години никой не предвиждаше, че е възможно да се стигне до завземането от терористите на големи градове като Мосул и Тикрит.

Преди седмица информационният център на новопровъзгласения ислямски халифат под ръководството на иракчанина Абу Бакр ал-Багдади, който притежава университетска диплома по ислямско право (шериат) и е бивш офицер от разузнаването, публикува карта на бъдещата ислямска империя – копие на средновековната държава на Омеядите от 750 г. от н.е., в чиито граници влизат Испания и Австрия, Югоизточна Европа, половината Африка и Южна Азия.

Политическият ислям

Арабският свят преживява драматични промени, довели до възход на екстремистки групировки – т.нар. ислямистки или джихадистки движения. Те са резултат на кризата на идентичността, която преживяват обществата в тези страни в условията на по-нататъшна глобализация. Арабите и другите мюсюлмани изпитват комплекс за малоценност, изправени пред реалност, в която научно-техническите открития, революцията в комуникациите и големите културни постижения са дело на християнския Запад.

Това ги тласка към възкресяване на едно историческо минало, в което те са господствали над половината свят и са допринасяли за научния напредък в редица области като медицината, астрологията и алгебрата. Този арабско-мюсюлмански сревновековен ренесанс се е откроявал с още по-голяма сила на фона на една разединена и изостанала Европа. Вместо да си дадат сметка за собствената си вина за последвалото си изоставане, мюсюлманите днес се оправдават със заговорите на колониалните сили и световния ционизъм.

Всичко това ги тласка към упованието в религията, което ги прави извънредно чувствителни към всяко посегателство срещу ислямските постулати. Илюстрация на подобна нетърпимост е отношението към появилите се преди няколко години карикатури на Пророка. Това е и причината да виждат в завръщането към религията и халифата път към възкресяване на древната слава. Подобно завръщане към корените подхранва и политическия ислям и обуславя продължилите десетилетия кризисни процеси в арабските общества, обхващащи културната, социалната и институционалната сфера.

Наследствени републики

Разширяването на влиянието на екстремистките и джихадистки течения, както и възходът на партиите на политическия ислям в арабските общества са в тясна причинно-следствена връзка с неуспеха на режимите, които възникнаха на мястото на постколониалните монархии в този район на света. Дошли на власт през 60-те години на миналия век чрез военни преврати, тези режими деградираха до диктатури. На свой ред новите диктатори превърнаха оглавяваните от тях политически системи в "наследствени републики", а властта им бе функция на вездесъщите тайни служби и на мафиотско-олигархическите схеми, чрез които се заграбваха всичките обществени ресурси. В тези условия държавата съзнателно изостави своите морално-възпитателни функции и превърна религиозните храмове в опора на диктаторските режими. Това на свой ред доведе до появата на протестните фундаменталистки партии и салафитски/джихадистки движения, които виждаме понастоящем.

С риск да се превърна в обект на нападки от другите араби, които живеят в България, не мога да не споделя убеждението си, че именно съвременните трактовки на исляма са основен източник за дълбоките проблеми, пред които са изправени арабските общества. Адептите на единството между религия и светска власт до голяма степен препятстваха развитието на независими политически институции. Този подход е и в основата на стремежа на някои ислямистки милиции да търсят основание на своята легитимност в крайните тълкувания на ислямската религия.

Призивите за насилствени действия, позоваващи се на исляма, обхванаха редица държави от Нигерия до Южна Англия, както и арабските общности в европейските държави и в Америка. По такъв начин днес ние плащаме данък на игнорирането на поуките от съвременната човешка история. Това нежелание да изграждаме нашите общества в съответствие със съвременните принципи на държавността, регулиращи обществените отношения, ни подтикна към демагогията на хора, които предлагат насилствени решения на проблемите. Трябва добре да разберем, че появата на Ал Кайда, Джебха ал-нусра, "Даиш", "Боко Харам", Хизбулла и на талибаните не е случайно явление. Тези движения, враждебни на съвременната държава, са част от феномена на глобализацията във всички сфери – финанси, икономика, социални контакти, култура, информатика и др. С други думи, както Майкрософт е символ на световното развитие, така и екстремистките движения са част от една една задълбочаваща се глобализация.