Българската войска, предвождана от хан Крум, обсажда Константинопол

813 г.

Обсадата на Константинопол, започнала на 17 юли 813 г., е опит на българския владетел хан Крум да превземе византийската столица.

През юли 811 година хан Крум разгромява византийската армия при Върбишкия проход и убива император Никифор I. В началото на следващата година той предприема нападение в Тракия, където са превзети много крепости - Анхиало, Проват, Берое и други.

През 812 година българският хан изпраща пратеничество до византийския император Михаил I Рангаве за сключване на мир. Последва отказ. След него хан Крум превзема Месемврия, където освен богатства пленява и 36 медни сифона за изхвърляне на "гръцки огън". През юли 813 година за император е коронясан Лъв V Арменец. Седмица по-късно хан Крум е пред стените на Константинопол. Едно от условията за прекратяване на военните действия е той да забие копието си в Златните врата на града. Между двамата владетели е уговорена среща за подписване на мир. Ханът се съгласява, но на срещата един от парламентьорите сваля шапката си без повод. Тогава хан Крум разбира, че е попаднал в засада и бързо напуска това място.

Разярен от вероломството хан Крум опустошава Източна Тракия и превзема Одрин, чийто жители са преселени отвъд Дунав. Той решава да превземе Константинопол. За обсадата той организира 30 000 армия и обсадна техника, натоварена на 5 000 коли и теглени от хиляда волове. В разгара на подготовката обаче хан Крум умира.